Банките и кризата

В страни като Полша, Чехия, Словакия и Словения, в които процеса на възстановяване е по широко базиран и по напреднал (тъй като кризата започна по-рано или спада в заетостта и доходите бе незначителен и съответно възстановяването не изисква много време), пикът на лошите кредити се очаква да е преминал през втората половина на 2010 год. В останалите страни от ЦИЕ пикът на лошите кредити се очаква през тази година. В България банките остават добре капитализирани, поради възприетия от БНБ подход на поддържане на по-строги изисквания за ликвидност и капитал в годините на бума. Оценките на УниКредит сочат, че десетте най-големи банки могат да се справят с нарастване на лошите кредити дори до 20% без необходимост от допълнителен капитал.

Затягането на достъпа до външно финансиране и увеличената цена на риска се превърнаха в двигатели на структурна промяна с дългосрочен ефект за региона. Съотношението депозити към кредити се превърна във фактор с нарастваща значимост, който превърна в значителна степен ръста на кредита във функция на способността на банките да привличат спестявания, особено в страните където това съотношение се оказа над нивата, определяни като равновесни. За да отговорят на намаления достъп до външно финансиране повечето банки в региона започнаха агресивни кампании за набиране на депозити от вътрешни източници. Ожесточената конкуренция за депозитите изигра своята роля, като създаде стимули за увеличаване на нормата на спестяванията. По последни данни на банката, нормата на вътрешните спестявания за периода 2004 – 2008 средно е 14%, като нараства до 23% през първите девет месеца на 2010 год.

Проблемните кредити
Качеството на кредитите за домакинствата се оказа под натиск поради спада в заетостта и темповете на нарастване на доходите в комбинация със спада на цените на недвижимите имоти и обезценяването на националните валути. Това оскъпи обслужването на кредитите в чужда валута. В България предоговорените кредити са по-малко от 3% от общо кредитите, като намаляват през третото спрямо второто тримесечие на 2010. За сравнение предоговорените кредити са около 4% в Румъния, като достигат най-високите си стойности в Латвия (25%) и Украйна (38%). Отличник е Чехия, с ниво на предоговорените кредити от едва 0.5% от общо кредитите.

Нормализирането на темповете на растеж на кредита по дефиниция започва от компонентите, които се характеризират с по-нисък риск и съответно по-ниски маржове на профитабилност.

Рестартирането на ръста на кредита в повечето страни започна от корпоративния сектор, докато домакинствата изостават, най вече защото кредитите за потребление бавно нормализират растежа си. Ръстът на ипотечните кредити ще се нормализира първи, докато високите нива на проникване на потребителските кредити от годините на бума, ще ограничават темповете на възстановяване на тази категория кредити в след кризисният период. По подобен начин, достигнатите относително високи нива на задлъжнялост на частния нефинансов корпоративен сектор в годините на бума, ще тежат на темповете на нормализиране ръста на кредита в следващите години.

Новият бизнес модел

• По-силен фокус върху вътрешните източници на финансиране и следователно динамика на кредита, по-силно обвързана с тази на депозитите на резиденти;

• Наличието на все още значителни разлики по отношение на проникването на някои категории кредити, в сравнение с развитите икономики, сигнализира за значителен потенциал за растеж, особено в кредита за домакинствата. Потребителските кредити преживяха бум преди кризата, може би превишавайки равновесния темп на растеж обусловен от процеса на конвергенция. В същото време, обаче, сравненията с други страни разкриват наличието на голям, все още неизползван потенциал за увеличаване на ипотечните кредити, които очакваме да бъдат най-бързо нарастващият вид кредити за домакинствата;

• Кризата показа, че цената на риска особено за някои категории потребителски кредити беше подценен. В пост кризисния период пазара ще трябва да се адаптира към по-високата цена на риска за тази категория кредити.

• Ребалансирането на модела на правена на бизнес, също ще изисква, по-глобален подход при обслужването на големите компании. Това предполага по-софистицирани продукти и услуги, тъй като големите фирми изискват във все по-голяма степен техните позиции да се управляват на глобално ниво.

• Интересът към малкия и средния бизнес като сегмент с многообещаващ потенциал за растеж ще нарасне.

• В същото време секторната структура на портфейла от корпоративни кредити се промени успоредно с протичащите трансформации в самата икономика. Инвеститорите ще прехвърлят производствени ресурси от секторите ориентирани към вътрешното търсене към тези ориентирани към експорта. Това ще изисква от банките да се приспособят и да засилят експозицията си към сектори, които в момента са относително по-маловажни.

• Моделът за правене на бизнес постепенно ще конвергира към този на по-развитите пазари, но процеса на еволюция ще бъде по-малко динамичен, отколкото в годините на бума. По-ниските темпове на задълбочаване на финансовото посредничество логично ще доведат до по-ниски темпове на ръст на приходите. За да отговорят на това предизвикателство банките ще трябва да запазят гъвкавостта на разходите за труд.

по данни от анализ на Уникредит Булбанк