Бизнес предлагане има, КЪДЕ СА КЛИЕНТИТЕ?

Да си отговорим на въпроса дали има бизнес в България е аналогично на широко разпространената дискусия по въпроса дали в България има звезди. Бизнесът се обуславя преди всичко от обема на пазара - територия и население. А българският пазар не е голям -населението ни е приблизително 7 млн. души, като голяма част от жителите са концентрирани в столицата. Но в Европа има много малки държави със сходни показатели, които се радват на значително по-голям интерес от страна на инвеститори и притежават по-добър бизнес климат за местни предприемачи. Такива са Словения, Унгария, Гърция, Австрия, Швейцария, Белгия, Холандия и т.н. Проблемите на европейската общност, в частност европейските държави, имащи отношение към бизнеса, са много, но едни от най-големите са застаряващото население и бюрокрацията.
Друг значим фактор за определяне на потенциала на пазара е покупателната способност, а на българина тя не е никак голяма. И така, пазарът ни е малък и тенденцията е той да се свива, поради намаляващия брой на населението и все по-малки финансови възможности на българина.

Големите чуждестранни компании не спират да търсят начини да увеличават пазарния си дял, респективно печалбата си. Те сканират за нови пазари, където възможностите за растеж са по-големи от тези на развитите държави

За сравнение в развитите държави годишното изменение на приходите от продажби на компаниите се движи в стойности на едноцифрено число, като трудно надвишава 10%. В този случай, при добри и конкурентни позиции на пазара и намаляващ ръст на продажбите, се създават брилянтни условия за диверсификация чрез навлизане в нови отрасли и за установяване на нови, чуждестранни пазари. Държавите от бившия социалистически лагер, включително от Югоизточна Европа, са предпочитани. Тези пазари позволяват да се реализират значителни ръстове (20/50/100/200% и нагоре %-та!) и респективно големи печалби при компании със стратегическо виждане за развитие, добро управление, нужното know-how, големи рекламни бюджети, които притежават ниска себестойност на произвежданите продукти, благодарение на ефекта от мащаба. Това е така, защото след 20 години в условията на икономика, различна от плановата, все още има място за реализиране на нови стоки. Все още не е задоволен интересът на потребителя към нови продукти, все още услугите не са достатъчно развити, а нови пазарни ниши предстоят да бъдат открити навсякъде по света.
В условията на намалено търсене на световния пазар големите мултинационални компании оцеляват в условията на глобална конкуренция чрез централизираната си стратегическа политика. Постигането на ниски общи разходи им позволява да разполагат с ресурс, който се насочва не другаде, а именно в областта на маркетинга и рекламата. По този начин компаниите запазват и дори увеличават общите си приходи, като реализират по-големи обеми или печалби на определени пазари за сметка на свиването
на други пазари.

Типичната българска фирма не би могла да се конкурира на пазара
със световни мастодонти най-вече защото липсва мащаб, откъдето
могат да се постигат икономии и тези средства да се насочат в
желаната посока

Освен това, размерът на пазара ни не позволява реализация на крупни обеми стоки (продажба на милиони продукти) за постигането на големи приходи. Всъщност ситуацията е доста по-комплексирана, поради това че той, българският потребител/ българската фирма едва притежава ресурс да заплаща изтеглените си кредити към банкови и небанкови институции и да покрива текущите си месечни разходи (останалото отива за покриване на отрицателните външни ефекти, породени от държавната политика). След тези плащания, ако все още са останали някакви финансови ресурси, но дори да не са, българинът тегли нови кредити. Той заплаща безумни лихви за скъпи и луксозни стоки, като по този начин увеличава разходите си в краткосрочен и средносрочен план. Компаниите, предлагащи тези стоки, са усетили манталитета, стила и нагласите на българина, при когото потребността от “показване” е силно изразена и водеща при вземане на решение за покупка. В повечето случаи закупеният продукт не отговаря на нуждата и многократно превишава възможностите. Това са предпочитаните покупки от българина, те правят богати компаниите, предлагащи “лъскави” стоки (в това число
банките чрез кредитите), а за самите компании казваме, че са успешни!
Така стигаме до средностатистическата българска фирма, която работи на “празни обороти” в отчаяно търсене и ежедневна борба в битката за Клиенти в отговор на намалялото търсене.

Работа има, защото всички усилия са насочени към това да се търсят клиенти! Получава се така, че се генерира много работа, но няма приходи! Нарушено е равновесието между търсене и предлагане, като предлагането изпреварва търсенето.

Българските фирми притежават две безспорни конкурентни предимства пред големите чуждестранни компании - тяхната гъвкавост, поради това че са малки и това, че са български. Тези предимства се използват комбинирано и синхронно. Усилията на фирмите трябва да се насочат в една по-различна посока от това да се стремят да догонят силните страни на конкурентите, тъй като неуспехът на това начинание е сигурен. Необходимо е да се търсят и откриват нови качества и свойства на съществуващите продукти или нови продукти с допълващи функции, като се отговори на специфичните нужди на потребителя, съответстващи на неговия манталитет и нагласи. Защото кой друг може да ги познава по-добре от друг българин?! Бързата реакция на предлагането им на пазара е от съществено значение за постигане на пълен ефект.