BMW X1 – умната машина, която ми помогна

 
За първи път ми се наложи в реална пътна обстановка да включа системата Hill Descent Control (HDC), която ме измъкна от критична зимна ситуация. 
Първият работен ден на януари. Тежка катастрофа с три жертви (млади хора до 28г.) бе затворила основния път между Златоград и Кърджали няколко минути преди да сме на мястото. Добре, че не бях свидетел на случилото се, защото когато по-късно видях снимки от мястото, бях потресена и трудно щях да продължа да шофирам тогава. 
 
 
Пътят беше измамно чист – асфалт, където слънцето грееше и само едно дърво сянка – сняг и лед. Виждах как някои от насрещните коли танцуваха като стъпят на зимната настилка (останах с усещането, че в онзи край на България шофьорите имат малко в повече самоувереност). Усещах го и аз, въпреки, че бях с BMW X1 xDrive. Инстинктивно намалих скоростта и само се молех по-бързо да се махаме от този участък. Загиналите младежи обаче явно не бяха преценили ситуацията – сблъсъкът е бил страшен, едната кола е изгоряла цялата, а телата са били буквално овъглени… Спирам дотук с този ужас, но нарочно го разказвам, защото малко повече съзнание на пътя е равносилно на Живот!
 
 
Ясно беше, че пътят ще бъде затворен с часове и алтернативата беше да минем по селски път високо в планината, където зимата беше в пълния си разкош, а пътят беше утъпкан само от колите. Още в първите метри разбрах, че купонът няма да е много весел, но имах увереност, че все пак съм с високопроходим автомобил. Някъде дълбоко в съзнанието ми се мерна мисъл: „Е, сега ще го видя беемвето как ще се справи”, но бързо бе прикрита от следващата: „Дано не е много дълъг пътят и дано няма изпълнения на „можещи” шофьори”.
 
Автомобилът се справяше отлично – двулитров дизел, 150 к.с. Съвсем „обикновено” BMW. Интелигентната система xDrive работеше и „мислеше” на кое колело колко въртящ момент да подаде, така че аз да съм стабилна. Катерехме по тесния снежен път без никакъв проблем. Колкото по-нагоре се качвахме, толкова по-красиво ставаше в слънчевия ден и толкова по-снежно. Това е от онези девствени красоти, някъде между неизвестни родопски села, където цивилизацията още не е сложила тежка ръка. 
 
 
Колоната от автомобили като нас започна да се сгъстява. Поне виждах, че почти всички поели по този терен бяха високопроходими и за моя радост спазваха достатъчна дистанция. Стигнахме билото и след него дойде страшното – силно спускане, започващо с много остър завой, а от отсрещната страна засилени идваха автомобили, за да изкачат стръмния завой. Бях настигнала обаче едно старо трета серия BMW, което стоеше на ръба на завоя и в момента, в който потегли, започна да се пързаля. На шейна! Невероятен късмет, че точно в този момент насреща нямаше автомобили. Някак почти на магия успя да спре на ръба на пътя, а под него се отваряше нещо като урва... 
 
 
Признавам, че се стреснах – това не беше предварително проигран офроуд терен, на който е ясно, че машината ще се справи отлично, пък и нещо да стане, веднага ще скочи цяла подготвена дружина да ти помогне. Това си беше реална обстановка. Нямах друг избор, освен да заобиколя автомобила, като издебна момента, в който няма насрещен. И тогава реших, че трябва да включа HDC, системата, която само преди два месеца бяхме тествали с пилот на BMW в кален терен. Натиснах копчето, вдигнах крака от газта и колата започна да се спуска. Бавно, но усещах сигурност, държах само волана. Лекичко заобиколих спрелия автомобил и продължих направо. Само си казвах инстинктивно да не натисна спирачка, защото системата ще изключи и тогава знам ли накъде щях да потегля. На практика безпроблемно се спуснахме, докато дойде полегатото. Отдъхнах, когато „захапах” асфалта, долу, в селото. Хвана ме яд, че нямам снимки и видео от сцената, но горе, в планината, нито на мен, нито на спътника ми, ни беше до снимки. Затова и тези, които виждате тук, не са от описания терен.
 
Сега, когато четете горните редове, не си мислете, че е разказ на някоя, която за първи път кара на сняг и голямата работа станала… Виждах как всички здраво са стиснали воланите. Виждах, как колите се пързалят, видях как някои бяха спрели отстрани на пътя – не знам как са се спуснали. Понякога и да си много добър шофьор, пак не можеш да надвиеш природата, но моята машина се справи. 
 
 
Не обичам да назидавам, но много бих искала да помоля: Когато сте път - мислете, защото шофирането е преди всичко сериозна отговорност. Особено през зимата изненадите идват най-неочаквано. Като за загиналите 28 годишни шофьори, единият от които, е бързал да вземе приятелката си от Пампорово…
 
 

Коментари

Браво! Много увлекателена история и добра реклама на любим за мен автомобил. Снимките са супер!

Моля коментирайте