Брексит и бъдещето на световната търговия

Бизнесът очаква от правителството в Лондон и от главният преговарящ на Европейския съюз за излизането на Обединеното кралство за по-ясни и категорични решения, които да намалят несигурността и неяснотите в оставащите по-малко от 150 дни до определената дата за Брексит. Това е основното послание, около което се обединиха участниците в дисксуията „Брексит и бъдещето на световната търговия“, организирана от Британо-българската бизнес асоциация и Американската търговска камара в България, която се проведе на 25.10.2018 г. в гр. София.
За част от бизнеса, който ще бъде значително засегнат от процеса по отделяне на Великобритания, това е и възможност, която трябва добре да се анализира и да се извлекат ползи от нея.

Натиск, компромиси, решения

„От гледна точка на правителството на Тереза Мей Планът “Чекърс“ е успех, макар тя да изгуби няколко министри. Документът позволи на нейния кабинет да започне да се готви за сценарий без сделка.“ – посочи Лиъм Смит, директор за развитие на международната търговия от Асоциацията на британските търговски камари. „Например, в резултат на това решение са издадени 105 технически документа, които засягат всички сфери – от свободното движение до шофьорските книжки.“ – посочи още Смит.

На последният Европейски съвет не се постигна съществен напредък, но Мей каза, че 95% от споразумението за оттегляне е готово. „Трябва да има 100%, макар тези 95% да са все пак нещо, с изключение на въпроса за границата с Ирландия. Това е големият въпрос и там трябва да се намери решение."
Смит посочи още, че ако няма преходен период, това ще бъде катастрофално за Великобритания. Бизнесът има нужда от такъв период, защото без него всяка промяна ще е изключително рязка. „Според мен вероятно ще има Брекзит. Това, което ще уговорим, ще е споразумение за оттегляне с по-дълъг преходен период, като вероятно Европейският съд ще има юрисдикция върху споровете и ще има някаква договореност за бъдещите митнически споразумения.“
Смит коментира и въпросите за митническите декларации на фирмите. В момента има над 100 000 фирми, които не трябва да попълват митнически декларации, но има риск от драстично увеличение на разходите за тях след Брексит. Той посочи като допълнителна тежест и намаления административен капацитет на британската администрация, която благодарение на известната си интеграция с тази на ЕС, е изгубила способността да води някои от процесите самостоятелно, както и да води подобен род тежки преговори, като тези за Брекзит.

Бизнесът след Брекзит

„Бизнесът изпитва безпокойство не само от крайната дата, но и от втората пропаст – декември 2020 г., когато изтича преходният период след Брекзит." – посочи Тагарт Дейвис, вицепрезидент на Работната група за Брекзит, AmChamEU и изпълнителен директор "Връзки с институции", JP Morgan Chase & Co.
От над 70 години Европа предлага стабилност, откритост и благоденствие, но Брекзит има потенциала да наруши всичко това. Дейвис посочи, че бизнесът отвъд Атлантика разчита на вериги за доставки и модели, които ще бъдат значително повлияни от Брекзит, както и че ще се повлияе и способността на компаниите от САЩ да предоставят услугите си в Европа.

„Нужна ни е спешна сделка - трябва да има споразумение за оттегляне. Преходният период е нужен, защото напускането на Великобритания ще е факт, едва когато споразумението се ратифицира от парламентите на страните членки. През последните дни се водят дискусии дали не може да се удължи този период и ние в AmChamEU не изключваме тази възможност.", отбеляза още Дейвис. При всички случаи ще е нужно време, за да могат и американският, и европейският бизнес да се приспособят към новите реалности.
„Ние като индустрия можем да смекчим някои от проблемите, свързани с Брекзит. Затова апелираме към политиците да предоставят допълнителни разяснения и прагматизъм.“ – посочи още Дейвис.

Несигурност от липса на информация

"Оттеглянето на Великобритания само по себе си казва много малко. Ние не знаем подробности какво ще се случи до и след Брексит. Разполагаме с много малко информация. Знаем, че преходът ще се случи до декември 2020 г., но поради неяснотата, нещата могат да се променят рязко." – посочи Хауърд Милър, директор "Европейски връзки с институциите", Citibank, Лондон.
За банковия сектор регулациите създават Единния пазар, затова трябва да има координация между регулаторите на ЕС и тези на Обединеното кралство. Освен това, посочи Милър, трябва да има сътрудничество на надзорно ниво, както и координация между САЩ и ЕС, САЩ и Великобритания и т.н.
„За нас е от значение продължаването на бизнеса във всеки един от етапите, касаещи Брексит. Затова бъдещите търговски отношения трябва да разчитат на възможно максимално отворен достъп между ЕС и Великобритания. Само така индустриите биха могли да обслужват клиентите си все така бързо и ефективно.


 

Моля коментирайте