Да печелим от боклука

Едва ли e много сложно в офиса или у дома да събираме отпадъците разделно? Да имаме три торби, в които да отделяме пластмаси, хартия, стъкло. Не е сложно - трудното е да преборим съзнанието си да извършва тази дейност. Всички се възхищават как в чужбина всяко отпадъче отива на място и внимават да не нарушат правилата. За смисъла и ползите от разделното събиране разговаряхме с Кирил Здравков, изпълнителен директор на ЕКОПАК.

Г-н Здравков, какви системи за разделно сметосъбиране съществуват и коя от тях е най-подходяща за нуждите на българите? Какви са ползите от разделните контейнери?
- Европейската практика в разделното събиране се основава на принципа за максимално разделяне на отпадъците от опаковки от първоизточника, т.е. от домакинството, офиса, магазина. Това позволява събиране на големи количества чисти суровини, които са годни за преработка в целия си обем. В България паралелно се прилагат две системи за разделно събиране - с два и с три контейнера. ЕКОПАК е избрала системата с три контейнера, тъй като тя позволява пълноценното оползотворяване на опаковките, минимизира технологичните и енергийни разходи за сортиране на отпадъците и позволява икономическа ефективност на целия процес. Повече от 20 държави в Европа събират опаковките в три или повече контейнера и постигат високи нива на рециклиране и повторна употреба. Сред тях са Германия, Великобритания, Холандия, Португалия, Испания, Чехия, Полша и лидерът в рециклирането - Белгия, която преработва 90% от отпадъците си. България е все още далеч от подобни квоти, но усилията ни са насочени към отделяне на опаковките от общия поток на отпадъците и събирането им по начин, който ще позволи намаляване с до 30 - 40% на количествата за депониране, пълноценната преработка на опаковките и превръщането им в суровини за производството.

Какво се случва с така разделените отпадъци? Как се съхраняват до момента, в който подлежат на рециклиране?
- Нашите наблюдения върху системите и начина, по който хората ползват цветните контейнери показват, че те знаят какво е предназначението на всеки от трите контейнера. Количествата, които сме събрали чрез контейнери от домакинствата, са нараснали 3 пъти за последната година. Това е много окуражаващ резултат и показва, че постепенно хората привикват към разделното събиране и стават съпричастни към чистотата на своя град, за което им благодарим. Все още цветните контейнери не се ползват само за опаковки, а често и за битова смет, която замърсява опаковките и ги прави негодни за рециклиране. След като попаднат в цветните контейнери, материалите се извозват с отделен курс на сметоизвозващите камиони, за всеки цвят контейнери, до най-близката сепарираща инсталация на ЕКОПАК. Там се разделят годните от негодните за рециклиране опаковки и подходящите за преработка се сортират по видове така, че да могат да се преработят с един рециклиращ процес. Готовите за оползотворяване суровини се пресоват и се доставят на заводите за рециклиране. Работим с 27 рециклиращи предприятия в цялата страна.

Всеки ли отпадък подлежи на обработка и повторна употреба?
- Въпросът има два аспекта. От една страна, не всички опаковки подлежат на повторна преработка. За голяма част от специфичните материали (например композитни опаковки) няма изградени преработващи мощности на територията на страната. Затова сме принудени, след предварителното третиране, да изнасяме полуфабрикатната суровина в чужбина. За сепарирането на широко разпространените опаковки от хартия, пластмаса, метал и стъкло сме изградили 8 собствени сепариращи инсталации
по региони. Стремим се да работим с най-голям брой рециклиращи предприятия и да балансираме по отношение на цените за материалите, които им предлагаме за изкупуване.

България не е голям пазар и особено сега, в условията на криза, липсва съответното търсене и предлагане на суровини, което ограничава възможностите за рециклиране не само у нас, но и в другите европейски страни
Другият аспект на въпроса се отнася до чистотата на отпадъците, за която споменах по-рано. Замърсяването на суровините може да ги направи негодни за рециклиране - много критична в това отношение е хартията, която се събира в синия контейнер. Мазна туба или опаковка от олио, напр., може да унищожи част или цялото количество хартия или кашони, които хората са изхвърлили там за повторна преработка. Всички опаковки трябва да бъдат изпразнени от съдържанието си и чисти. Още по-добре е пластмасовите, метални и стъклени опаковки да бъдат изплакнати, за да се отстранят остатъците от напитката или храната, която е била опакована с тях. Добре е по-обемните кашони, туби или други материали да бъдат разкъсани или смачкани, за да заемат по-малко място. По такъв начин можете да събирате опаковките разделно и в дома си и след това да изхвърлите пликовете в съответния контейнер.

Какво се случва с получената чрез рециклиране суровина? За какви нужди и цели може да бъде използвана?
- При рециклирането на суровините се получават вторични опаковки или нови продукти и материали, които са с по-ниска степен на чистота. Напр. от велпапе се получава кафява хартия, която се влага в производството на кафяв картон. От старите вестници и опаковъчна хартия се произвежда тоалетна хартия, салфетки. Рециклираните пластмаси не се използват в хранителната промишленост, а в други индустрии - напр. за фибро-пълнеж на якета, тубички за шампоан и козметика, найлони за парници или пликове за отпадъци. Стъклото може да се рециклира неограничен брой пъти и е значително по-изгодно като суровина, тъй като спестява до 30% от енергията за производство на нови опаковки в стъкларските заводи.

Съществуват ли производства или проекти за производства в страната, които да използват получената от рециклирането и обработката на отпадъци енергия?
- Европейското законодателство третира отпадъците като възобновяем енергиен източник и България трябва да последва чуждия опит в превръщането на боклука в енергия. В Европа най-често отпадъците се изгарят - изградени са повече от 400 инсенератори, които произвеждат електро- и топлинна енергия. Прогнозите са, че до 2015 г. количествата на изгаряните отпадъци в ЕС ще бъдат удвоени, още повече че политиката на ЕС е да се редуцира депонирането на смет. В евродирективата за депонирането е заложено до 2016 г. образуването на биоразградими отпадъци да бъде намалено с 35% в сравнение с количествата отпреди 20 години. Биомасата представлява над 50% от сметта. Ако тази цел бъде постигната, това ще намали общото количество емисии на вредни газове в атмосферата със 74 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид (СО2). В момента в Европа термично се обработват 24% от отпадъците (около 50 млн. тона), депонират се 44% и се рециклират 33%. За сравнение, Швеция изгаря над половината си битови отпадъци, рециклира 44 на сто от тях и депонира едва 5%.