Държавата е монополист в ловния туризъм

През 70-те години в България започва да се говори за ловен туризъм, но истински започва да се развива едва от 1981 г. Тогава в Пловдив се организира световна ловна експозиция. Това е моментът, в който само за няколко седмици хиляди ловци от Европа и от цял свят откриват България като ловна страна. Веднага след 1981 г. се изградждат структури, които да работят за разумното стопанисване на ловния ресурс. Ловно сдружение “Мургаш” обединява съществуващите държавни ловно-стопански структури, горските стопанства и някои специалисти, които реализират ловния туризъм като мощен стопански фактор в икономиката на страната. “Мургаш” действа активно и с голям успех повече от 10 г. Така в началото на 90-те ловният туризъм в България е обявен за номер едно в Европа.

Г-н Гънчев, за създаването и практикуването на ловен туризъм у нас заимстван ли е опит от страни, където тази дейност има богати традиции?
- Да, нашите структури черпеха опит главноот чуждестранните си партньори от Германия, Австрия, Швейцария, Франция и Испания. Всички партньори, които работят с България, откриват, че това е една прекрасна ловна територия, където може и трябва да се приложи най-ефикасното от техния опит. Успяхме да подготвим много добри специалисти и в сферата на обслужването, и в сферата на организацията. Това се отнася най-вече за служителите, които водят ловците или групите на терен и организират и ръководят лова, т.нар. егери. В началото се наложи едно системно изграждане и модернизиране на вече съществуващи ловни хижи, за да се отговори адекватно на изискванията на клиентите. Сега вече повечето от тези бази са на високо европейско ниво. Така е например в известното ловно стопанство “Воден” край Разград, “Кормисош” в Родопите, както и в много нови, съвременни ловни стопанства като “Елен хънтинг” в Етрополския Балкан. Нашите ловни специалисти от техникумите в Тетевен, Велинград и Университета по лесовъдство се обучават по система, която е заимствана почти изцяло от германските структури. Още Кобургите частично внасят законодателство, терминология, ритуали и обичаи, свързани с лова. Затова наричаме ловните водачи “егери” и използваме техните ритуали при лова, дори поздравите са на немски език.

Кой дивеч привлича най-много туристи в България?
- Най-атрактивни са представителите на едрата дивечова фауна, и най-вече благородния елен. Много от елените, които отстрелват чужден-ците у нас, са със златни медали. Това определя и подчертано големия интерес на ловците към България, защото тук могат да добият елитни трофеи. За съжаление през последните 12 години качеството на популацията на благородния елен в България спадна. Добре обаче се развива ловът на диви кози във високите части на Стара планина, в Рила, Родопите и Пирин. Голям интерес за западните ловци представлява мечката. Тя е забранен вид за по-голямата част от Европа, а тук малкото мечки, които се определят лицензионно за отстрел имат много силен пазар. Сръндакът също е търсено животно. От Добруджанския край на страната, Силистренския и Варненския край излязоха прекрасни трофеи от сръндак. Ловът на този вид се провежда през лятото и съвпада с активния туристически сезон край морето, което е много притегателно за чужденците, искащи да съчетаят активния и ловния туризъм.
Страната предоставя много добри условия за развъждане на елен-лопатар и на муфлон. Имаме много добри популации от дива свиня и прекрасни трофеи от глиган - в настоящия момент световният рекорд за трофей от глиган е добит в Родопите. Изключително активен е пазарът на италиански и гръцки ловци по посока на дребния дивеч - фазан, заек, гургулица, пъдпъдък, яребица. Те са специфични ловци, които предпочитат дребния дивеч. Там групите са многобройни, те идват със свои кучета, стоят по-дълго време
и пътуват из цялата страна.

Ловният турист харчи ли повече пари от масовия турист?
- Спокойно можем да кажем, че ловният турист е най-скъпият в страната. Той изисква ежедневно да бъде обслужван организационно и транспортно. Само за това сумата, която той плаща е от 150 до 300 евро на ден, в зависимост от вида лов. Тази сума се заплаща независимо дали е отстрелял дивеч или не. Отделно при отстрела има сложен държавен ценоразпис, който фиксира цени според съответните размери на отстреляното животно - така един елен може да струва 1 000 евро, но може да струва и 50 000 евро, дори и повече. За трофея цените също са различни. При отстрела на дребния дивеч цените са сравнително високи. Един фазан може да струва 6-10 евро само за отстрел, а днес може да се застрелят 10 или 100 фазана. За препарирането на трофеите също се заплащат доста високи суми - от порядъка на хиляди евро, отново в зависимост от животното и размерите.

А каква е ролята на държавата в ловния туризъм?
- Държавата в момента е основен монополист в ловния туризъм. Дивечът е държавна, а не частна собственост. Тя чрез своите структури - държавните дивечовъдни станции и лесничейства
се грижи за стопанисването на дивеча, за развиването на неговите популации и за изграждане на система, която предоставя по най-успешен начин на ловеца, който е дошъл. Другата структура, която има правото да ползва и експлоатира дивеча, е Съюза на българските ловци и риболовци. Те също развиват частично ловния туризъм. Либерализирано е участието на частни фирми, които са туристически посредници, те набират туристи, водят ги, ловуват и взимат процент от тези услуги. Това е системата, по която се работи.

Често природозащитниците се притесняват, че ловният туризъм застрашава дивечовите популации. Има ли наистина такава опасност?
- Ловният туризъм би трябвало да се осъществява в рамките на квотите, които се спускат и контролират от държавата. Ако служителите по места следят за тези лицензи, не би следвало да има проблем и ловният туризъм по никакъв начин не може да навреди на дивечовите популации. Бракониерството е тъмната страна на лова. За 10-12 години именно то доведе до пагубен срив сред дивечовите популации. Това е и една от главните причини за недобрата реализация в ловния туризъм. В момента се инкасират около 2 млн. евро годишно, докато преди десетина години приходите надвишаваха многократно тази сума. Надявам се, че бизнесът и икономическият подход ще изчистят много от тези негативи и ще станем свидетели на добре стопанисвани частни стопанства, контролирани от държавата в ръцете на съвременния бизнес.

За контакти:
Райчо Гънчев - 0889202500
kentur@abv.bg