Градините на София

Експедиция BMW i3 - старата Ботаническа градина на София

С дъх на орхидеи

Понякога, за да усетиш романтиката на един град, трябва да вдъхнеш от аромата му, да се разходиш из малките улички и да попиеш емоцията от атмосферата му. Тогава го запечатваш в сърцето си и там остава спомен за цял живот. И ако си мислите, в добрата стара София романтиката вече е на изчезване - да знаете, че грешите. Античната Сердика, така любима на римските императори и патриции, и до днес пази магията на отминалите времена. Просто трябва да свиете зад ъгъла и да се потопите в тайните й градини. Кои са те ли? Нашият екип поема на една експедиция, по време на която ще ви разкажем за непознатите кътчета на столицата, покрай които толкова често минаваме, а сякаш рядко забелязваме.

 

Тази разходка избрахме да направим един много модерен и много „зелен” автомобил – напълно електрическият модел BMW i3, защото преценихме, че за да опазим миналото, трябва да имаме чисто настояще. Такова, каквото ни предлага този автомобил – с нулеви вредни емисии и с мисъл за опазване на околната среда, за устойчивото развитие и интелигентната свързаност в градския трафик, съчетани с премиум градски шик. Защото отиваме към зеленината…, в тайните истории на градините на столицата.

И така - нашата експедиция из тайните градини на София стартира от едно място, което носи емоцията на Ориента, задуха на тропиците, свежестта на Южна Италия и тъгата на студените северни гори... Университетската ботаническа  градина.

Паркираме BMWi3 на "Московска" 49, а в задният капак вече се оглежда сянката на един вековен дъб, засаден някъде около 1892г. и то лично от цар Фердинанд. В корените му монархът поставил и една златна пара. Казват, че и до днес късчето благороден метал си стои някъде под ствола на дървото. ..

 

Всъщност пищната градина, създадена в годините след освобождението е дело на чужденец. Първите цветя в нея засадил назначеният за градски градинар Даниел Неф, а след смъртта му, синът му - Карл Неф продължил да се грижи за любимата градина на баща си.

 

Даниел живеел в малка дървена къща, която бил построил на входа на днешната Борисова градина. Там отглеждал свое стадо патици, развъждал риби и имал голям разсадник. Именно той е и създателят на Борисовата градина, на нейните алеи и езера, които днес привличат много столичани и гости на града.

Що се отнася до днешната Университетска ботаническа градина, Даниел се опитал да направи от парчето необработена почва в центъра на София един магичен зелен оазис. И успял. Първият бъларски професор по ботаника - Стефан Георгиев пък вложил всичките си знания, за да може градината да изглежда толкова магична.

 

Днес по алеите й цъфтят билки и босилек, а в оранжериите дъхави орхидеи. Някога Фердинад, който бил страстен ботаник, често напускал пределите на двореца и идвал до градината с каляската си. По онова време катедралния храм „Александър Невски” още не бил построен и от покоите на царя до приказните зелени градини имало няколко улици почти без настилка. Днес с нашето безшумно BMW i3 минаваме по жълтите павета, после покрей Университета, завиваме покрай паметника на Васил Левски и  спираме пред вратите на градината. Имаме едно на ум, че на паркинга на катедралата има безплатна колонка за зареждане на електрически автомобили, но не ни се налага да я ползваме. Батерията е пълна и в летния ден бордовият компютър ни показва, че можем да изминем с нея цели 220 км. Ехеее, има да обикаляме града…

 

Наслаждаваме се на романтиката на това кътче от Стара София, което някога е било в покрайнините на града, а днес е в идеалния център и си мислим колко е важно понякога да можеш да спреш за малко забързания си ритъм и да усетиш вибрациите на старите времена.

Затова оставаме за мъничко в градината на Фердинанд, сядаме на малките пейки и вдъхваме от зеления аромат и мълчаливо се наслаждаваме. Тишината в градското жужило е неверояттна. Преди 100 години на същите тези скамейки стояли учениците от Първа мъжка гимназиа, докато се провеждали часовете им по ботаника и градинарство.

И ако днес застанете под сянката на старата метасеквоя, донесена чак от Сечуан през миналия век и погледнете пейзажа около вас, ще усетите откривателския дух на първите градинари, създали семенце по семенце този приказен оазис. А ние днес вече можем да оценим истински съвършенството в детайлите. И да му се насладим. Така, както се наслаждаваме на нашето BMW i3, щедро огряно от слънцето. Черният лак блести фантастично, а яркосините ивици обрамчили стилизираната предна бъбрековидна решетка се виждат отдалеч. Хората, които минават го заглеждат, без да се притесняват, снимат го и веднага му удрят по един палец. То е толкова различно от другите автомобили и в същото време е идеалният спътник за градски експедиции – компактно, но с просторен интериор, супер маневрено и невероятно пъргаво.

Време е да натиснем Start&Stop бутона и безшумно да потеглим. „Ако нямате ток, да бутам”, щедро и с усмивка предлага услугите портиерът на Ботаническата градина, и още преди да е успял да ни махне с ръка, почти сме изчезнали, защото BMW i3 e истински спринтьор - достига до 100 км/ч за 6,9 сек, но по-интересното е, че от 0 до 50 км/ч (което най-често се налага) се изстрелва за страхотните 3,1 сек.! Отиваме към следващите истории от Стара София.  

Моля коментирайте