Експортът дава въздух за фирмите

Българските компании, които работят на международните пазари, отчитат по-добри резултати (положителни тенденции във връзка с приходите или по отношение на печалбите, или и двете) от тези, които са ориентирани към вътрешния пазар. Това показват данните от глобалното проучване на Регус, базирани на отговори от над 12 000 компании от целия свят. Тези резултати показват, че периодът е подходящ за навлизане чужди пазари и този факт би трябвало неотсрочно да се вземе предвид от компаниите, ориентирани към вътрешния пазар, които не желаят да изостанат назад в ожесточената пазарна конкуренция.

Резултатите от проучването поставят акцент върху необходимостта от коренна промяна на нагласите на фирмите, ориентирани към вътрешния пазар. Съществува пропаст между перспективите за българските компании, които вече работят в международен мащаб (от които 57% възнамеряват да разширяват още повече дейността си) и тези, които са съсредоточени само върху вътрешния пазар (от които само 20% възнамеряват да навлизат на чужди пазари през следващите няколко години).

Смята се, че "недвижима собственост" и "хора" са основните препятствия за разширяване на международните пазари.
- 17% от фирмите заявяват, че най-голямото препятствие за навлизане на чужди пазари са предизвикателствата за установяване на физическо присъствие в чужда страна

- 83% от компаниите също така заявяват, че при установяване на дейност в чужда държава ангажиментите им по отношение на недвижима собственост трябва да бъдат краткотрайни, тъй като не знаят с какви темпове ще се развива бизнесът им.

- Мненията са разделени относно това откъде трябва да бъдат висшите управленски кадри, които ръководят дейностите в чужбина, като 41% дават предимство на мениджърите от страната, от която идва съответната компания, а 59% са "за" местни мениджъри

- Съществуват различия в мненията и по отношение на езиковите умения на ръководния персонал, като 62% от респондентите смятат, че е необходимо добро владеене на местния език

Проучване дава солидни доказателства, че в днешната икономическа обстановка българските фирми, които са диверсифицирали дейността си в чужбина, се справят много по-добре от тези, които са се ограничили до вътрешния пазар. Това е валидно както за големи, така и за малки компании, и би трябвало да послужи като пример за тези, които все още са ориентирани единствено към вътрешните пазари, за откриване на ефикасни и ценово-ефективни начини за развиване на дейност отвъд националните граници с цел оптимизиране на печалбите и разпределение на рисковете.

"Въпреки че се смята, че "недвижима собственост" и "хора" са основните потенциални предизвикателства, широкото предлагане на гъвкави опции за работно пространство в целия свят прави препятствието "недвижима собственост" повече въображаемо, отколкото реално; въпросите с "хората", обаче, се нуждаят от много по-задълбочено разглеждане. Решението дали да се назначи местен мениджър или такъв от страната, от която идва съответната компания, е от критична важност и, според нас, зависи твърде много от това дали продажбите се осъществяват предимно чрез няколко основни дистрибутора, или се изисква пряк контакт с разнообразни категории клиенти."

Любопитен факт е, че единственото изключение от големите икономики в световен мащаб, е Китай. Там предоставяните от държавата инвестиции за развитие на инфраструктурата осигуряват извънредно големи възможности на вътрешния пазар за китайските фирми. Въпреки това, такова развитие на инфраструктурата рано или късно ще достигне своя предел и нашите предвиждания са, че през следващото десетилетие китайските фирми отново ще се ориентират към растеж, в който експортът ще бъде водещ.