Еволюцията на виното

Традициите и вкусовете се менят непрекъснато. Тази максима важи и за виното. Доскоро се смяташе, че виното е непроменлива величина - оказа се, че това е голяма грешка. Комисарят на ЕС по земеделските въпроси Франц Фишер се пребори за внушително увеличение на субсидиите за европейските винопроизводители. Тази стъпка се предприема, за да може старият континент да бъде конкурентоспособен с цените на виното, произвеждано от т. нар. “Нов свят” (Австралия, Южна Америка и САЩ).
Европейските производители се страхуват, че увеличаващият се внос на вино от Америка и Австралия ще промени световния винен ред, в който Европа по традиция доминира. От непрекъснато разрастващия се внос страдат най-големите производители - Франция и Италия.
През последните няколко години ЕС е наводнен от евтини, добри вина, произведени в Южна Америка и Австралия. Най-голямата борба за надмощие се води от Аржентина и Чили - те са инвестирали милиони, за да подобрят винопроизводството си и няколко години по-късно това дава резултати.

Въпреки неравностойната битка между Стария и Новия свят, Европа все още удържа позициите си

Например в Англия през 2005 г. са продадени около 300 млн. литра френско вино, на фона на 57 млн. л австралийско и 8 млн. л чилийско вино.
Световното винопроизводство нараства постоянно, благодарение на инвестициите на страните от Новия свят, които тепърва навлизат в тази индустрия. Европа засега задържа лидерските си позиции, но трябва да промени експортната си политика, ако иска да остане конкурентоспособна. Италия е първата европейска страна, която разбра, че не може да се лежи на стара слава и започна да разширява пазарите си. Световната винена търговия претърпя значителни промени през последните няколко години. Страните от Новия свят започнаха да разпределят помежду си пазарите, на които доскоро монополист е била Европа, докато Европейският съюз планира стратегии за удържане на досегашните позиции. Трите най-големи европейски производители са Франция, Италия и Испания. Годишно те произвеждат общо 193 млн. хекто-литъра (хл).
Европейците са и най-големите консуматори на вино. За изминалата година те са били 68 % от хората, които пият вино. На година се изпиват 230 млн. хл в света. 20 % от ценителите на виното са в Америка, а в Азия са 6 %. Французите и италианците пият средно по 50 литра вино годишно, докато в Америка се падат по 7,5 литра на човек. Виненият експорт на Франция надвишава 15 млн. хл годишно, за Италия сумата е 13 млн. хл, а в Испания - 12 млн. На четвърто място в експортната класация е Австралия с 5 млн. хл, следвана от Чили с 4 млн. хл.
След тях се нареждат САЩ, Португалия и Германия.
При страните с най-голям внос на вино на първо място се нарежда Русия с 14 млн. хл внос годишно. Германия е на второ място с внесени 12 млн. хл. Трети са САЩ с над 6 млн. хл, Франция е на четвъртото място по внос на вино - 5 млн. хл годишно.

Световната винена индустрия годишно отчита над $ 100 млрд. приходи

През последните години средният купувач отделя повече средства за по-скъпи вина. Прогнозите са до 2008 г. продажбите на вино в света да се увеличат с 14,7 %.
Над 30 млрд. бутилки вино са продадени през 2005 г. 17,5 % от тях са били на цена между 8 и 16 лв., а до 2008-а г. се очаква търсенето им да стигне до 18,3 %. Евтиното вино все още масово покрива пазара, въпреки че тенденциите за евтините винени продукти вървят надолу. Потребителите предпочитат по-скъпите, но и по-качествените вина. Именно в тази посока се ориентират и големите производители - тяхната цел е да оптимизират качеството, но и да предложат атрактивна цена.

Неотдавна най-големият производител на вино в света - Европейският съюз, прие 10 нови страни-членки. От тях шест държави имат дългогодишни традиции във винопроизводството. Това са Кипър, Чешката република, Унгария, Малта, Словакия и Словения. С приемането и на Румъния и България ЕС ще прибави още 500 000 хектара лозя към тези, с които вече разполага. Сред новите членове на ЕС, Унгария е най-големият производител на вино. “Много се радваме, че Унгария е вече част от ЕС” - казва изпълнителният директор на Токайската винарна, която освен най-известната, е и най-голямата. “Свободният достъп променя всичко - бюрократичните бариери са в миналото. Сега клиентите ни могат да си поръчват вино директно от нас.”

Новите членове на ЕС произвеждат едва 4 % от общото количество и като цяло качеството на виното е на средно ниво. Но това е на път да се промени.
Когато пазарите се отворят конкуренцията ще е огромна. Загубите или печалбите ще са в големи мащаби. Магазините ще се напълнят с вносни вина от Италия, Франция и Испания, които ще превъзхождат останалитеи като качество, и като цена, което ще принуди някои от местните винарни да затворят врати.
Това е едната страна на нещата. Конкуренцията може да послужи и за силна мотивация на стабилните винарни. При този тип международна търговия, най-добрият подход си остава търсенето на специфична за пазара ниша, която може да се заеме от производителите. В световния доклад за винопроизводство се споменава, че най-атрактивно за експорт вино от Източна Европа е българският Мавруд. Именно това е удобна ниша за производство на стойностен продукт, който да се търси на европейските пазари.