ФАР, ИСПА и САПАРД са водещи европейски програми

Предприсъединителната помощ за България се предоставя чрез три основни инструмента: програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. Съгласно споразумението си с ЕС от 2004 г. България ще получи
240 млн. евро над обявеното финансиране от бюджета на ЕС за първите три години от членството си - 2007, 2008 и 2009 г.

Програма ФАР
e основана през 1989 г. и разширена през 1998 г. Тя финансира проекти, свързани с усвояване достиженията на Общността и институционно изграждане във всички сектори. Нарастващ брой от тези проекти се реализират в рамките на т.нар. туининг (сътрудничество на администрацията и неправителствените организации в страните-кандидатки с техните партньори от Държавите-членки).
ФАР финансира и инвестиционни проекти в областта на трансграничното сътрудничество и в областта на икономическото и социалното сближаване, когато то не се покрива от програмите ИСПА
и САПАРД.
В периода 1992 - 2002 г. България получи общо 1,35 млрд. евро от ФАР. За 2003 г. Програмата предостави 94,9 млн. евро за национални проектии 28 млн. евро за трансгранично сътрудничество.
За 2004 г. Националната програма ФАР възлиза на 72,5 млн., а ФАР Трансгранично сътрудничество на 36 млн. евро, от които 20 млн. са за сътрудничество между България и Гърция, 8 млн. за България и Румъния, 3 млн. за сътрудничество с Турция,
2 млн. за сътрудничество с Македония и 3 млн.за сътрудничество със Сърбия и Черна гора. От
2000 г. до 2003 г. средствата по ФАР Трансгранично сътрудничество възлизаха на 163 млн. евро годишно, което представлява около 10 % от общия бюджет на ФАР. През 2003 г. беше създадена инициативата “Външни граници” на стойност 33 млн., насочена към подкрепа на инвестициите за укрепване на външните граници на ЕС след разширяването и подготовка на страните-кандидатки за участие в програмите INTERREG и тези по линия на новата Европейска политика на добросъседство. Повечето от проектите по ФАР 2004 са многогодишни и имат индикативни бюджети за 2005 и 2006 г. България участва и в подкрепяни от ФАР хоризонтални и многостранни програми като TAIEX (Служба за техническо подпомагане) и SME (Малки и средни предприятия).
Основните цели на ФАР са засилване на публичната администрация, така че тя да може да функционира ефективно в рамките на ЕС.
Около 30% от средствата по ФАР се предоставят за Институционално изграждане. Този процес позволява на страните-кандидатки да развият структури, стратегии, човешки и управленски ресурси за засилване на икономическия, социален, законодателен и административен капацитет.
Най-голям брой от съществуващите програми с много участници в момента са насочени към сътрудничество с международните финансови институции и стимулиране на малките и средни предприятия.

Програма ИСПА
(Инструмент за структурни политики за предприсъединяване) е финансов инструмент за безвъзмездна помощ, който подпомага осъществяването на големи транспортни и екологични проекти, включени в Партньорствата за присъединяване. ИСПА обхваща периода 2000 - 2006 г. До 2004 г. България получаваше нарастваща сума финансирана по линия на ИСПА годишно - съответно 104 млн., 106,1 млн., 104,6 млн., 112,6 млн. и 135,4 млн. евро. Програмата се ръководи от стратегии за опазване на околната среда и развитие на транспортната инфраструктура, приети от българското правителство и съгласувани с Европейската комисия.
В областта на транспортната инфраструктура ИСПА отпуска финансиране за свързване на националните транспортни мрежи (жп линии, магистрали) с трансевропейските, както и за реконструкция и изграждане на летища и пристанища. Мерките за опазване на околната среда, финансирани по ИСПА, целят подобряване на качеството на питейната вода, пречистване на отпадните води, обезопасяване и оползотворяване на твърдите отпадъци, очистване на въздуха в промишлените райони и др.
Средствата по ИСПА за 2000 - 2006 са около1 млрд. евро годишно и се разпределят междувсички страни-кандидатки в зависимост от броя
на населението, територията и конкретните нужди на съответната страна.
През първите четири години ИСПА предостави грантове за над 300 големи инфраструктурни проекта в 10-те страни-кандидатки от Централна и Източна Европа. Предоставената помощ възлезе на 7 млрд., а инвестиционната стойност на проектите по актуални цени е около 11,6 млрд. евро.

Размерът на помощта по ИСПА покрива до 75 % от стойността на проекта (85 % в изключителни случаи), като остатъкът се осигурява от съответната страна-кандидатка.

Програма САПАРД
е открита през 2000 г. и подкрепя развитието на селското стопанство. Финансирането за България по САПАРД започна от 53 млн. евро през 2000 г., през 2001 г. нарасна до 54,1 млн., през 2002 г. - 55,6 млн., 56,5 млн. за 2003, а индикативните плащания за 2004 г. бяха 68 млн. евро.
За разлика от ФАР и ИСПА, САПАРД е децентрализирана програма, при която българските власти сами селектират проектите, съответстващи на програмната рамка. САПАРД се ръководи от многогодишен План за развитие на селските райони, който изисква инвестиране в селскостопански дружества (30,4 % от общата сума), подобряване на производството и маркетинга на земеделските и риболовните продукти, изграждане на борсови тържища (23,2 % от сумата), поддържане на горите и инвестиране в добива и маркетинга на лесовъдни продукти (8,1 % от сумата), защита и консервация на културните традиции и наследството на българското село (7,7 % от средствата по САПАРД).
Останалите европейски институции, които работят активно с България са Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). ЕИБ предоставя заеми за широк кръг проекти, насочени към подпомагане на прехода към пазарна икономика и усвояването на достиженията на Общността. Дейността на ЕИБ е съгласувана с ФАР, с финансовите институции на Държавите-членки и с ЕБВР. Дейността на ЕИБ в България започна още през 1991 г. и оттогава банката е предоставила над -1 млрд. за приоритетни проекти в страната.
65 % от средствата са инвестирани в транспортния сектор, а останалите - в изграждане на ключова инфраструктура и индустриални проекти с европейско измерение.
САПАРД финансира 50 % от разходите по проектите (от които 75 % се финансират от Европейския съюз, а 25 % - от националния бюджетна България).