Има ли оптимизъм за 2011 г.?

В началото на 2010 г. инвеститорите изглеждаха притеснени за непосредствената перспектива пред българската икономика. Тези притеснения намериха израз и в прогнозите за ръст на БВП. МВФ, ЕБВР и ЕК имаха прогнози за отрицателен растеж от 2.5%, 1.5% и 1% съответно, като консенсусната прогноза беше за минимален спад от 0.1%. В крайна сметка 2010 година се оказа по-добра от очакваното.

В момента оптимизмът започва да се завръща. Прогнозите на МВФ, ЕБВР и ЕК са за ръст на БВП от 2%, 2.4% и 2.6% през настоящата година, като последната консенсусната прогноза е за ръст от 2.6%. В най-голяма степен оптимизмът се споделя от представителите на правителството и в по-малка степен засега от бизнеса, докато в същото време секторът на домакинствата остава скептичен за перспективите за растеж, пред които е изправена икономиката през следващите 12 месеца.

Новините за икономиката през последните няколко месеца показват, че темпът на възстановяване на БВП през третото тримесечие на 2010 нарасна до 0.7% на тримесечие, спрямо 0.5% през второто тримесечие. Въпреки това отчетеният през третото тримесечие ръст беше достатъчен, растежът на БВП на годишна база да се завърне в положителна територия, след пет поредни тримесечия на отрицателни стойности. Износът на стоки и услуги набра допълнителна инерция, достигайки през третото тримесечие обем с 7.1% по-висок от отчетения преди началото на кризата (през третото тримесечие на 2008 г.). Този впечатляващ резултат, според УниКредит, отразява най-вече стабилното възстановяване на конкурентноспособността на промишлеността.

През третото тримесечие на 2010 г. брутната добавена стойност за един отработен час в индустрията е с впечатляващите 13% над нивата от преди две години – когато кризата започна. Допълнително потвърждение за възстановяването на българския индустриален сектор се съдържа в подобряването на индекса на бизнес доверието, който през декември се изкачи до -5 пункта, значително над дъното от -15, достигнато през август 2009 и доближавайки се до 10-годишната си средна стойност от -0.6 точки. Още по-важен е фактът, че след седем поредни тримесечия на свиване на броя на заетите с общо 99 хил. души, промишлеността отчете нетен ръст в заетостта от 4 хил. души през третото тримесечие, загатвайки, че след пресичане на негативната тенденция по отношение на произведената продукция, промишлеността е на път отново да започне да създава работни места. Външната позиция продължава да се подобрява, като дефицитът по текущата сметка в края на 2010 г. се очаква да е достигнал ниво между 1 и 2% от БВП. Въпреки това, на фона на високия външен дълг на частния нефинансов сектор, нуждите от външно финансиране остават значителни, което подчертава, че рискът от криза на платежния баланс не може да се разглежда като напълно преодолян.

И докато около една трета от икономиката вече е извън червената зона, то данните за сектора на домакинствата все още не са толкова обнадеждаващи. Спадът в индивидуалното потребление се изостри през третото тримесечие. По-високите цени на храните и горивата продължават да подкопават покупателната способност на доходите на домакинствата, които остават под натиск и поради продължаващата слабост на пазара на труда. Слабият ръст на кредита за домакинствата в комбинация с високата норма на спестяване, са допълнителни индикации, че все още домакинствата не се чувстват достатъчно сигурни за работните си места.
Може би най-окуражителните сигнали са свързани с данните за брутното капиталообразуване, което показа допълнителни признаци на стабилизиране през третото тримесечие след смесени резултати отчетени от началото на годината. Това е от особена важност, тъй като сочи, че процесът на възстановяване е на път да се превърне в по-широко базиран, и след впечатляващия ръст на износа и запасите, двигателите на растежа са на път да се увеличат с още един и през 2011 г. инвестициите във фиксиран капитал да започнат да отчитат положителен принос към ръста на БВП.

В същото време инвеститорите остават скептични за вероятността темповете на икономически растеж да достигнат своя потенциал (оценяван на около 4% на годишна база) през 2011 г. Какви са най-често изтъкваните причини за това? Ребалансирането на пазара на труда в някои сектори, ориентирани към вътрешното търсене, не е приключило, което в комбинация с високата норма на спестяване ще продължи да тежи на темповете, с които се възстановява индивидуалното потребление. Все още високите нива на незаети производствени мощности сочат, че инвестициите във фиксиран капитал ще нарастват с бавно темпо. Отложените структурни реформи и все още неизяснени въпроси, свързани с политиката на правителството по отношение регулирането на бизнеса, също се очаква да имат задържащ ефект по отношение на скоростта, с която ще наблюдаваме инвестициите и заетостта да се възстановяват. И може би от най-голяма важност е, че все още много инвеститори продължават да смятат, че най-трудните тестове за възстановяването на гръцката икономика предстоят, което продължава да оказва отрицателен ефект върху притока на чужд капитал и разходите по обслужване на дълговете и на българската икономика.

Кризата изведе на преден план важни въпроси, които засега остават без отговор. Остава неясно какви бяха причините за кризата. Ще се предприемат ли някакви коригиращи мерки, за да се избегне повторението на подобна криза, и ако да, какви ще са те? Как България ще се справи с наследството на кризата? Най-вече, как ще се справим със спада в заетостта, който при използването на различни индикатори е между 8 и 10 процента към края на третото тримесечие на 2010 г. спрямо две години по-рано?. Какво правим с този спад в заетостта, който изглежда структурен, и следователно ще е още по-труден за преодоляване?

от анализ на УниКредит Булбанк