Индустрия 4.0 и възможните предизвикателства на българския пазар

Когато стане ефективно бъдещото производството, то няма да има нужда от аутсорсване, а в България голяма част от фирмите работят за външния пазар. През последните години настана бум на тази индустрия и тя е една от водещите по БВП, заети и ръст. Има и друга гледна точка - аутсорсинга се развива едностранно поради по-ниската цена на труда в България и това не е тайна. Тази ниска цена, обаче не може да остане вечно такава. През последните 2-3 г.заплатите за определени позиции се доближават до стойностите в другите източноевропейски държави и основният аргумент за ниската цена вече издиша. Допълнително предизвикателство е и затвърденото мнение за дефицит на човешки ресурси по места. Все по-трудно се намират служители във фабриките, проблем има и с тяхното ангажиране и дългосрочно развитие. Друга гледна точка и повод размисъл е доколко аутсорсингът създава съпътстващи индустрии и е изграден върху иновацията ? Използването на нови технологии е факт, но отсъства иновация сама по себе си. При аутсорсинга мобилността е едно от предимствата  – лесно се внедрява, още по-лесно се премества от едно място на друго, за разлика от спецификите в производството. Преместването на аутсорсинга за сметка навлизането на процеси, свързани с Индустрия 4.0 ще промени значително социалната картина и пазара на труда, тъй като цената на служителите вече не е толкова ниска, а и хора трудно се намират за да удовлетворят ръстовете й.

Пикът наближава, но какво следва?

Мислим ли в посока какво идва след аутсорсинг бума в България и какво можем да развием като индустрия? Покрай аутсорсинга се създадоха и развиха голям брой специалисти, които биха били солиден стълб при създаване на индустрия която спира да изнася услуги, а се пренасочва към изнасянето на софтуерни продукти, дигитални решения и иновации.  Така тези знания биха омекотили удара и биха пренасочили ресурса в друга посока. За създаването на тези продукти обаче се изискват инфраструктура, по-голяма проследяемост на отделените средства, среда и привличането на големи технологични фирми, които да ангажират по-малки организации (high-tech) около тях при създаването и развитието на иновации. Звучи лесно, но дали ще успеем?

Темповете за внедряване на новите технологии, ресурсите за тяхното закупуване и квалификацията на хората ще бъдат едни от предизвикателствата пред държава, бизнес, общество, но каква е добавената стойност за българското общество? Какви са прогнозите на бизнеса, относно това къде ще се позиционира след 2/3 или 5г. ? Това възможност ли е или риск?

Какво се знае в България за Индустрия 4.0? 

Осезамо започна да се следи темата преди около година. През 2016 г. бе направена анкета* „Индустрия 4.0 в България“. Финансирането и фокусът бе сред организации (близо 60 на брой ), членове на Германо-Българска индустриално-търговска камара. Част от резултатите са с фокус предизвикателствата, ползите, очакваната политическа подкрепа и броя на заетите.
Ролята на Държавата е ключова при разбирането на философията на тази нова индустриална революция. В края на март 2017г. бе проведено събитие с този фокус, което се прие радушно и се подкрепи от бизнес и академична общност, Министерство на икономиката, Министерство на образованието и науката  и Агенция за електронно управление, но имаше ли представители на служителите? Мисията насетне ще е фокусирана към това как да създадем интерес в България и да говорим повече на тази тема. Внимателния анализ на високо ниво ще предопредели адаптация на концепцията „Евтина работна ръка vs. Ефективност“ и кое мерим усилията или резултатите. Не е тайна на кое място сме по конкурентоспособност, но как можем да я повишим? Дали това става само с инвестиции в машини, когато няма хора или ако ги има те не са достатъчно квалифицирани? И нещо критично важно – ролята на хората и тяхната адаптация към новата действителност!

Каква ще бъде ролята на хората в тази индустриална революция ?

Ролята на хората ще бъде ключова и не го мисля само, защото съм HR! Именно те ще създадат иновациите и процесите, те ще ги имплементират и регулират. Хората ще са потребителите на бъдещите стоки и на база техните нужди ще се конфигурират и изработват те. Хората и техните компетенции, експертиза и адаптивност ще са бъдещата работна сила – високо квалифицирана, интелигентна и ефективна. Нека не забравяме, че все по-често ще се повтаря максимата, че се гледат резултатите, а не усилията.

Ако мога да предефинирам тази максима, то тя би звучала по-следния начин – Ще се гледат онези резултати, които са максимално близко до очакванията на потребителя, стават и се доставят максимално бързо, без да влиаяят на околната среда и задоволяват максимално нуждите на хората. Хората ще останат съществена част от света на Индустрия 4.0 – като творчески ръководители, които ще използват своя интелект, за да задават всичките процеси и процедури предварително, както и за да създават софтуера, позволяващ предаването на тази информация на машините. Всичките тези хора ще продължат да имат нуждата да бъдат ангажирани, за да доставят повече от това, което се очаква от тях.

Моля коментирайте