Какво се случи през последните две години

Основните акценти в платформите на всички политически партии през последните години до голяма степен застъпват темата с усвояването на средствата, отпуснати на България от страна на Европейската комисия (ЕК). Какво се случи след приемането на страната ни в ЕС? Защо средствата по различните оперативни програми не се усвояват в степен, която да даде реално раздвижване на икономиката? Зависи ли усвояването им от политиците? Това са само някои от въпросите, на които ще се опитаме
да отговорим.

Период 2007-2009 - програмиране, реформи и изграждане на административен капацитет

С приемането на България в ЕС малко хора осъзнаха, че присъединяването ни съвпада с програмния период на Програмите, финансирани от Европейските фондове (Кохезионен, Социален, Регионално развитие, Двата земеделски фонда и Европейския фонд по Рибарство) 2007-2013 година. За мнозинството от обществото определението за политическо решение за приемането на България и Румъния не говори нищо, но преведено от брюкселска терминология това означава “не сте готови да изпълните изцяло критериите за членство, но ще ви приемем”. Мотивите за приемането на двете нови страничленки, освен чисто политически са и геостратегически. Подобно на приемането на прибалтииските държави, се цели намаляване на влиянието на Русия и осигуряване на свободното движение на стоки и услуги на Общността на един нов 30 милионен пазар. За да могат новите страни членки, България и Румъния, да развият своите икономики и да подкрепят своите компании, бяха осигурени огромни бюджети на европейските фондове, финансиращи и двете страни. За България предвидените средства по структурните фондове бяха в размер на 7 млрд. евро, а отделно около 3 млрд. евро са средствата за земеделие и рибарство (за сравнение - само бюджетът за земеделие, отпуснат на Румъния е в размер на 11 млрд евро).
По този начин ЕК искаше да гарантира приобщаването на двете страни членки и да обезпечи развитието им.

Процес на програмиране

За да се усвоят тези средства, пред България стояха различни предизвикателства. Първостепенната задача бе да се изготвят стратегически документи. За да се отпуснат средствата от структурните фондове, се изготви национална стратегическа референтна рамка, разписваща стратегическата визия за развитието на страната за периода 2007-2013 г. След одобрението и от страна на ЕК, стартира писането на ОП “Конкурентоспособност”, “Регионално развитие”, “Административен капацитет”, “Техническа помощ”, “Околна среда”, “Развитие на човешките ресурси” и “Транспорт”. В тези програми се залагаха конкретни бюджети по направления (приоритетни оси) и конкретни действия (мерки, операции). Част от дейностите, допустими за финансиране, изискваха и разписани национални стратегии (спорт, жилищна политика и др.), което допълнително ангажираше администрацията.
За земеделие финансирането от двата фонда (Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието) изискваше разписване на Национален план и Програма за развитие на селските райони. Аналогично средствата за рибарство се разпределяха въз основа на Национален стратегически план за рибарство и аквакултури и съответната ОП.

В общи линии процесът на програмиране, стартирал 2006 г. по българките институции с
помощта, оказвана от страна на европейските партньори, приключи успешно през средата на 2008 г. с одобрението на стратегическите
документи от страна на ЕК.
За да бъде финализиран процесът на програмиране и да бъдат отворени всички мерки освен одобрението на програмите, е необходимо и изготвянето на нормативната уредба (наредби, регламентиращи реда и условията за кандидатстване и насоки към бенефициентите).

Около една година отне на администрацията в отделните министерства да отвори повечето мерки и да стартира приема на проекти

И докато този процес течеше и в старите страни-членки, при работещите схеми за финансиране от предходен програмен период 2000-2007 г., тези документи бяха вече изготвени и предстоеше единствено адаптирането им, то за новите страни членки това бяха изцяло нови правила,
на които се учеха в движение.
Процесът на програмиране реално все още не е завършил, тъй като, за да се получат реално европейските пари, трябва да се получи одобрение на системите за управление и контрол от страна на европейските одитори, след което ще може да се заяви възстановяване на средствата по проектите към ЕК. Без да се получи одобрение на описанието на системите, реално усвояването на средствата, предвидени за България, може да стане само в рамките на 5 процентния аванс от Оперативните програми, преведен по сметките на органите по разплащанията.

Процес на реформиране

За да бъдат усвоявани средствата по европейските програми, се наложиха множество реформи в българската администрация. От създаване на нови министерства (на държавната администрация) и агенции (ИА Одит на средствата от Европейския съюз и др.) до промяна на почти всички закони, свързани със съответните и устройствени правилници в учрежденията, с цел да бъдат определени управляващи, сертифициращи и одитиращи органи. Цялата 2007 г. мина в заседания на Министерски съвет, касаещи институциите, свързани с управление на средства от ЕС. Създадена бе длъжност Заместник министър-председател в лицето на г-жа Миглена Плугчиева, която координираше целия процес с екип от експерти. Впоследствие тази длъжност бе закрита, както и Министерство на държавната администрация, а редица агенции бяха преобразувани.

Процес на изграждане на административен капацитет
Това е ахилесовата пета на управлението на средствата. Множество експерти напуснаха държавно двойните възнаграждения, гласувани от Министерски съвет, множество назначения придобиха роднинско-приятелски характер и на ключови постове заставаха хора без никаква подготовка. За да се управляват европейските пари разумно, е необходимо да бъде създадена критична маса от технократи, които в пряк диалог със съответните генерални дирекции на ЕК да провеждат държавната политика в съответния сектор. Новата политика на правителството залага на млади експерти, които работят, за да спечелят кредит на доверие от страна на ЕК, но трябва да се има предвид, че ако не се изпълнят изискванията за добро финансово управление на средствата, нито едно евро няма да бъде отпуснато на България, въпреки политическата подкрепа на европейски политически формации.

Какво предстои?

Много важно за институциите е да получат оценка за съответствие на системите за управление и контрол на ОП, тъй като без тях финансирането на проектите може да не бъде отпуснато, което ще бъде фатално за фирмите изпълнители. През 2010 г. предстои междинна оценка на изпълнението на ОП, а може би и редакции и корекции на мерки и бюджети. С активни мерки, зависещи и от политическата воля, и много работа на институциите, до края на 2010 г. могат да се усвоят и разплатят средствата, предвидени за 2007 и 2008 г. и по този начин страната да получи достъп до финансов ресурс. Докато не изтече последната година, в която могат да се извършват възстановявания на суми от страна на ЕК, а именно 2015 г., никой не може да даде точна оценка на усвояването на Европейските средства.