Кандидатите по проект трябва да имат ясна бизнес идея

Европейските програми помагат за развитието на МСП. Заедно с това фирмите се научават да работят според изискванията за присъединяване към ЕС.
Повечето от проектите на Министерството на икономиката са насочени към инвестициите за бизнеса. Атанас Кирчев е директор дирекция “Предприсъединителни програми и проекти” и отговаря на въпросите ни по темата.

Г-н Кирчев, кои са основните параметри, на които трябва да се обърне внимание при писане и съставяне на проект?
- Кандидатстването по проект за получаване на безвъзмездна помощ при малките и средните предприятия е заключителната фаза на фирмата в нейното развитие. Хората трябва да имат ясна бизнес визия, да знаят проблемите и насоките за развитие, да има добър бизнес план. Ако този план предвижда развитие и инвестиции, то следващата крачка е писане на проект за отпускане на безвъзмездна помощ. За съжаление в момента става обратното. Фирмите кандидатстват по проект и докато попълват документите виждат формалните изисквания на формулярите. Подтикнати от въпросите, на които трябва да отговорят , те започват да анализират дейността си отзад напред, което е трудно начинание. При кандидатстването по проекти трябва много ясно да се обоснове потребността от инвестиции в контекста на развитието на фирмата. Ние не подпомагаме само абстрактно модернизацията на фирмите, а модернизация, която да води до задържане и създаване на нови работни места. Във всеки типов проект за подпомагане и инвестиции е много важно изработването на бюджета. Това, което фирмата е разписала като бюджет обосновава проекта и определя лимита на парите, които ще се отпуснат. По тези проекти стандартно се налага изискването за 50 % съфинансиране. Всяка фирма, която кандидатства с проект трябва да е наясно откъде ще намери останалите средства. 15-20 % от спечелилите при инвестиционните грантове не успяха да намерят съфинансиране, което е и най-масовата причина за неизпълнението на проектите.

Защо много от кандидатстващите МСП
не успяват да спечелят проекти?
- Някои от кандидатите нямат ясна бизнес идея, а това веднага си проличава в един добре разписан проект. Ако концепцията не е ясна или се кандидатства просто, за да се вземат някакви пари - това си проличава веднага. Огромна част от неуспехите са свързани и с неподготвеност на фирмите. Друга причина е, че парите, които са предвидени по тези грантови схеми са ограничени. Падат се около 250 проекта за всяка една от грантовите схеми. Между 50 и 70 от тях се финансират по различните програми и се получава съотношение 3 към 1. Около 20 % от фирмите не успяват да спечелят проект.

Имат ли равен шанс малките и средните предприятия при кандидатстването по проекти?
- Процедурите за одобряването на проектите са изключително подробни и преминават през няколко етапа. На всеки етап има различни контроли, които имат методи за обективност на оценяването. Смятам, че тези процедури до голяма степен гарантират равен шанс. Предстои заключителен одит от страна на Европейската комисия, като целта е да се провери има ли подробно разработени и ясни процедури, които гарантират обективност и ефективност по управлението на проекта. Надявам се до края на годината Министерство на икономиката и енергетиката да има акредитация, за да може да се изпълняват тези проекти, без контрол от страна на Европейската делегация.

До каква степен чуждият език се явява бариера за осъществяването на тези проекти?
- Има такава бариера. Изискването за кандидатстване на чужд език е наложено от Европейската делегация в България. От гледна точка на ЕС това е програма за външна помощ, тъй като България все още не е страна-членка. Тази външна помощ подлежи на много строг контрол от страна на одитните структури на Европейската комисия. Програма ФАР се одитира много по-строго, отколкото програмите на страните-членки, за които се предоставят структурни фондове. За да бъдат подходящи за одит от страна на европейските институции се налага изискването за кандидатстване на чужд език. Така експертите се запознават с проектите. За да улесним максимално процедурите, представяме неофициални преводи на всички основни документи и насоки за кандидатстване. Три са задължителните документи, които трябва да са на английски език - формуляр за кандидатстване, бюджет и логическа рамка на проекта. Всички други документи може да са на български език.

Имат ли хората извън София нужната информация за кандидатстване по проекти?
- Над 50 % от кандидатстващите по проекти са от София-град и малка част от София-област. Това е естествено, като се има предвид концентрацията на бизнеса в София. Ние нямаме регионални ограничения, тъй като информацията е напълно достъпна в интернет. Провеждаме и промоционални регионални кампании в областните градове на страната. По този начин регионалното доставяне на информация е на същото ниво като в София.

Имат ли нужда българските МСП да ползват консултантски услуги?
- Голяма част от българските фирми изпитват потребност да ползват професионални услуги. Фирмите имат нужда от консултантска помощ за подготвянето на проектни предложения, защото това е много специфичен вид дейност. Само тези, които имат добър мениджмънт и опит биха могли сами да си подготвят проекта.

В коя сфера на икономиката има заявени най-много проекти?
- За приключилите до момента две грантови схеми общият брой проекти е малко над 150. Едната схема беше ориентирана към отрасли с добавена стойност, а втората беше стандартна за малки и средни предприятия. Най-голям брой проекти има в сектора на комуникационните технологии, машиностроенето, биотехнологиите, фармацията, електрониката, както и производството на мебели.

Очакват ли се нови програми, които да стъпят в България?
- Изпълнението на програма ФАР ще продължи до 2009 г. Тя е изключително сложна и бюрократична. Ако за България по ФАР са отпуснати 200 млн. евро, по структурните фондове на страните-членки тези пари ще бъдат около
1 млрд. евро и ще са с много по-опростени процедури по кандидатстване. Структурните фондове в България идват по линия на шест основни оперативни програми, които са тематични. Секторната програма на Министерството на икономиката е “Конкурентоспособност”. Тя е насочена основно към МСП, а както знаем това са над 99 % от фирмите в България.
Тогава програма ФАР ще се впише като една много малка част от разгърнатите схеми за подпомагане. Целта е да се подобри достъпът на МСП до финансиране, като става въпрос за предприятия, които на този етап са изключени от банковото финансиране. Това е една голяма група, която включва стартиращите фирми и тези, които нямат кредитна история. Това са предприятия, които банковият пазар не разглежда като клиенти. Повечето европейски страни-членки имат разработени схеми за финансиране, които са алтернатива на банките. Това са гаранционни фондове и фондове за кредитиране, но не банкови. Тази кооперативна програма цели с големи капиталови инжекции да се подпомогнат съществуващи структури или тяхното създаване.