Къде да държим парите си?

През последната една година темата за икономическата криза все по-често започна да бъде измествана с тази за икономическото възстановяване и ефектите от мерките на правителствата и централните банки по света. Всичко това има пряко последствие върху стойността на различните класове активи, чрез които хората държат своето богатство. Така например сриването на цените на недвижимите имоти и финансовите инструменти преди години, комбинирано с повишаване на лихвите по банковите депозити, направи този клас активи предпочитан като форма за съхранение на финансовото богатство. В резултат на това спестяванията на българското население, изразено във формата на банковите депозити, достигна исторически високи стойности.

Ситуацията през последните месеци обаче като че ли се промени. Два са основните фактори, които движат промените в предпочитаните класове активи. От една страна чувствителното понижаване на лихвите по банковите депозити намали тяхната атрактивност и в същото време породи желание за насочване на парите към други класове активи. Това е съпроводено и от действието на другия много важен фактор – инфлацията.

Основна мярка на централните банки по света за преодоляване на кризата и намаляване на дълговото бреме бе насърчаване на инфлационните процеси чрез увеличаване на паричната маса в обръщение. По тази причина инфлацията се превърна в основна тема както за икономистите и бизнеса, така и за индивидуалния човек. Нагледно през последната година цените на храните достигнаха рекордни нива. Цените на суровините, вкл. редки и ценни метали, продължиха да поскъпват. Събитията в Северна Африка дадоха допълнителен тласък на това, което се очакваше да се случи през годината – ръст на енергийните суровини. И ако централните банкери по света се опитват да ни убедят, че глобалната инфлация е под контрол, случващото се на международните пазари говори за точно обратното.

Дори и на местна сцена инфлационният натиск се усеща. През 2010 г. нарастването на потребителските цени достигна 4,5% и то при положение, че едва през четвъртото тримесечие на годината българската икономика отчете по-сериозен ръст от 2,80% на годишна база.
И така при тази изходна ситуация въпросът за избиране на класове активи за инвестиране става все по-актуален.
Инструментите с фиксиран доход, каквито са държавните ценни книжа, облигациите, а защо не тук да сложим и банковите депозити, намаляват своята атрактивност с всеки един допълнителен пункт на инфлация. По тази причина може да се очаква отлив на инвестиции от тях и пренасочване към друга област

Именно инфлацията е тази, която прави акциите интересни като актив за инвестиране

След силния спад в годините на кризата, като че ли отново дойде техният момент. Не случайно големите фондови пазари в САЩ и Европа се отчетоха с две силни последователни години на ръст на акциите.
На този фон българският капиталов пазар се представя значително по-слабо. Нещо повече, през 2010 г. единствените два пазара на акции в Европа, които се представиха по-слабо от българския, бяха този в Гърция и Ирландия. Тук дори няма нужда да се коментира доколко българската икономика може да се сравнява с тази на посочените по-горе държави. Ако се направи сравнение и с представянето на капиталовите пазари в региона, данните показват, че българският капиталов пазар е реализирал най-силен спад от върховите си стойности от 2007 г,. но в същото време се нарежда на едно от последните места в класацията за най-голям ръст от дъното на кризата от март 2009 г. Данните идват да посочат, че потенциалът пред акциите на българските компании изглежда голям.

Друго интересно отиграване е това с инвестиране в акции на енергийни компании, които се очертават като най-печелившите от покачването на цените на енергийните ресурси. Все пак инвестирането трябва да бъде внимателно, тъй като секторът като цяло не е застрахован срещу неуспех. Така например кризата в Северна Африка нанесе щети на енергийни компании от Европа, в резултат на което цените на акциите им отбелязаха спад.

На последно място като актив, но не на последно място по значение, можем да отнесем златото като инвестиционен актив. Независимо от реализирания ръст досега, ценният метал продължава да бъде интересен както на фона на протичащите инфлационни процеси, така и на геополитическите сътресения.