Кой управлява финансовия портфейл?

Казват, че може би по време на криза е най-удачно да се играе на капиталовия пазар. Защото кризата ще отмине, а пазарите ще върнат своите стойности. И тогава добре “изиграните” средства могат да бъдат многократно увеличени. Но големи печалби без риск няма. Разбира се, управлението на финанси е сложен процес, за който се изискват познания. В началото на годината Издателство “Класика и Стил” издаде книгата на доц. Стефан Петранов “Инвестиции”. Там подробно може да получите познания за финансовите инвестиции и същността на финансовия този пазар. Ето един малък цитат от книгата.

Рисков профил
“Постигането на определена възвръщаемост е свързано с възможността на инвеститора да понесе риск. Следователно неговата преценка за размера и характера на риска, за това, какъв риск е готов да понесе, за да реализира желаната възвръщаемост, е от основно значение за определяне на инвестиционната политика.

Теорията предполага, че отношението на инвеститора към очакваната възвръщаемост и риска се изразява в неговите криви на безразличие, концепция, която е представена в главата „Възвръщаемост и риск". Но тяхното определяне не е лесно, тъй като те не могат да се наблюдават и измерват директно. За решаването на този проблем могат да се използват два подхода. Единият (условно може да се нарече качествен подход) се състои в това, инвеститорът, който предоставя пари за управление на финансова институция, да заяви предпочитанията си към определена категория инвестиции, като тези категории се определят на качествено ниво. Такива категории за определяне на инвестиционния профил биха могли да бъдат например: силно консервативен, консервативен, балансиран, рисков, високо рисков. Броят, наименованието и съдържанието, което се влага в категориите, може да варира според подхода на съответната институция. А определянето на инвестиционния профил чрез такива категории става или като инвеститорът сам изразява предпочитанията си към някоя категория, или като отговаря на специален въпросник при разговор с представители на институцията, на която доверява средствата си за управление.

Другият възможен подход (наричан количествен подход) е да се определи рисковият толеранс на инвеститора. Под рисков толеранс се разбира допълнителното количество риск, което инвеститорът е готов да приеме, за да се увеличи с единица очакваната възвръщаемост. В този случай на инвеститора се представя таблица с очакваната възвръщаемост и риска, които характеризират инвестиционни портфейли, получаващи се като комбинации от безрисков актив (например съкровищни бонове) и репрезентативен пазарен портфейл. След това му се предлага да избере онази комбинация, която е най-желателна от негова гледна точка.
Изборът на инвеститора дава възможност да се определи неговият рисков толеранс в близост до точката на неговия избор, като се предполага определена форма на кривите му на безразличие.

Данъчни съображения
В някои случаи инвестиционната политика се формира и от определени данъчни съображения. Различните финансови инструменти могат да имат различно третиране от данъчния режим и това следва да се съобразява, когато се формира инвестиционната политика. Например, в България печалбите на колективните инвестиционни схеми не се облагат с корпоративен данък. Също така индивидуалните инвеститори са освободени от данък върху капиталовата печалба от търговията, докато върху изплатените дивиденти има данък. Следователно за тях не е безразлично дали получават доход под формата на капиталова печалба, или под формата на дивиденти.”

от книгата на издателство Класика и Стил "Инвестиции"