16 Юни 2007
Комбинираният транспорт в новите членки на ЕС
Съвременният пазар за транспортни услуги налага на операторите необходимостта от динамично развитие, постоянно внедряване на нови технологии за превоз, съхранение и доставка на товарите. От особено значение за ефективното изпълнение на превозния процес е наличието
на развита инфраструктура, осъществяването на пълно транспортно обслужване от страна на един-единствен транспортен оператор на принципа “от врата до врата”, строго придържане към срока на доставка, оптимизация на логистичните схеми и намаляване себестойността на превозите (като част от логистичните разходи).
Перспективите за развитие на комбинираните превози са тясно свързани с международните транспортни коридори (МТК). На основата
на Европейското съглашение за водещите линии за комбинирани превози и съответстващата инфраструктура, в рамките на ОСЖД е подписано съглашение за организационно-експлоатационните аспекти на комбинираните превози по направлението Европа - Азия. Всички държави с удобно географско местоположение правят непрекъснато опити за предлагане на услуги с комбиниран транспорт в пряко и транзитно съобщение.
Международните комбинирани превози по МТК зависят от техническата характеристика на железопътните линии
резерва от пропускателна способност и необходимостта от точно изпълнение на графика за движение на влаковете. От друга страна, за осигуряване на конкурентоспособността на комбинираните превози с железопътен транспорт в международно съобщение спрямо автомобилните е необходимо и поддържане на услугите на принципа на непрекъсваемия работен цикъл (24-часов режим), висока скорост на превозите “от врата до врата” и осигуряване на съотоветното равнище на всички инфраструктурни съоръжения за гарантиране срока за доставка.
От значение е и усъвършенстването на превозния процес посредством стандартизацията на опаковките (използване на възможностите за контейнеризация) и внедряване на маршрутни блок-влакове, което, от своя страна, ще позволи намаляването на разходите за композиране и разкомпозиране на влаковите състави.
Не на последно място е и усъвършенстването на информационното обслужване на транспортния процес (опростяване на документооборота и внедряване на нови комуникационни технологии). Търсенето на услуги по международните превози непрекъснато се развива, което кара операторите да въвеждат нови продукти.
От съществено значение е развитието на комбинирани превози от типа Ro-La, а именно превоз по определени маршрути на голямотонажни автомобили (влекачи с ремаркета и автомобили с ремаркета) върху железопътни платформи. При съпоставянето на варианти за доставка на товари на разстояния по-големи от 250-300 км и прилагане на автомобилен транспорт до 20 % от превозното разстояние, най-ефективни, от гледна точка на разходите, са именно контрейлерните превози по железница.
Други предимства са:
- Съчетание на качествата на двата вида сухопътен транспорт - маневреността, оперативността и скоростта на автомобилния с високата производителност, проходимост
и безопасност на железопътния транспорт; - Съкращаване на времето за престой на автовлаковете в граничните пунктове
(от няколко денонощия на няколко часа).
- Значително намаляване на замърсяването на околната среда.
- Запазване на автомобилните пътища, намаляване на пътно-транспортните произшествия, намаляване на натоварването на магистралите в големите градове и извън тях.
В Европа контрейлерните превози са отдавна познат, търсен и прилаган вид комбиниран транспорт.
Друг сериозен довод в тяхна полза е законодателството, ограничаващо движението на голямотонажни автомобили
в почивни и празнични дни.
Конкуренция между морския и железопътния транспорт
Световното производство и търговия се развиват в условията на глобализация, което предполага превозни услуги на дълги разстояния. Възприетият модел на развитие на международните доставки включва:
- Превръщането на контейнеризацията на превозите в необратим процес.
4Разработени схеми за доставка на енергийни ресурси, което намалява обема на превозваните масови товари. - Морският транспорт е основен вид транспорт за преодоляване на разстоянията в системата на световната търговия.
- Сухопътният транспорт - железопътен и автомобилен - е подходящ за покриването на междинните разстояния и в транзитно съобщение. Степента на включване на железопътния транспорт зависи от активността на превозвачите и капацитета на железопътната инфраструктура (от значение са възможностите за увеличаване скоростите за движение).
- Логистичната концепция, включваща възможностите за добавяне на стойност към създадената във веригата на производството, присъства неизменно при дистрибуционните процеси.
Световните тенденции в развитието на контейрените превози показват бърз ръст в някои региони на света
особено Югоизточна Азия, на фона на стабилния ръст на контейнеризацията във всички крупни световни пристанища (55 %). На отделни места (в много азиатски и североамерикански пристанища) тя достига 100 %. По най-важните световни морски маршрути степента на контейнеризация е следната: Западна Европа -
Югоизточна Азия - почти 100 %, Австралия - Океания - 55 %, Северна Африка и Средиземноморието -
60 %, Североатлантическото крайбрежие и Западна Африка, Индия и Пакистан - 50 %. До 2010 г. се предвижда ръст на този показател до 70 %.
Конкурентоспособността на морския транспорт изисква строителството на пристанищната инфраструктура да изпреварва бързо нарастващото търсене, което налага оптимална инвестиционна стратегия. Производителността на един терминал трябва да е поне 300 000 TEU годишно.
Очакваните икономически резултати (млн. US$) от повишаването на капацитета на водещите морски пристанища за периода 2006 - 2010 г. са:
-
Северна Европа между 2 500 и 3 800 US$
-
Южна Европа между 1 800 и 2 000 US$;
-
Източна Европа между 250 и 500 US$
-
Далечен Изток между 8 000 и 9 000 US$;
-
Югоизточна Азия между 2 000 и 4 000 US$;
-
Южна Азия между 500 и 1 800 US$.
Съществува господство на мегапревозвачите, които “монополизират” пазара: в периода 01.01.2005 - 01.01.2006 г.
Относителният дял на 10-те водещи превозвачи е нараснал от 54 % на 64 %, а на първите 20 контейнерни оператора - от 78 % на 87 %.
Азия, и в частност Далечният Изток, се превръща в основен търговско-икономически партньор на ЕС и очакванията са през настоящата година обемът на контейнерните превози между основните азиатски и европейски терминали да надвиши 15 млн.TEU. Наличието на алтернативни сухопътни маршрути, като Транссибирската магистрала, северният коридор на Трансазиатската железница и от Китай през Казахстан, Русия, Украйна и Полша в Южна и Западна Европа (“Новият път на коприната”) е предпоставка за присъствието на конкуренция между морския и железопътния транспорт за превозите на дълги разстояния. Косвено, това също е сериозен потенциал за по-нататъшното развитие на комбинирания транспорт.
Независимо от конюнктурните колебания, обемът на морските превози нараства ежегодно до 10-12 % което се дължи на внедряването на нови технологии (ново поколение контейнеровози с голяма товароподемност). Това, от своя страна, увеличава ефективността на превозите и създава възможности за предлагане на конкурентоспособни цени от страна на морските превозвачи. Налице са обаче ограничения за приемането на голямотонажни кораби в някои европейски пристанища, които са плитководни.
Основните предимства на железопътния превоз като вид сухопътен транзитен транспорт са:
- По-кратки транзитни разстояния (особено
по Транссибирския коридор, по-голямата част
от който се намира на територията на Русия).\ - Сравнително малък брой сухопътни граници, които трябва да бъдат пресичани и поради това -намаляване на сроковете за доставка на контейнерите. Така, времето за транзитен преход от пристанище Восточный до Финландия е 11 денонощия, до Полша - 12,5 денонощия, до Берлин - 14,5 денонощия, а до границата на Украйна и Унгария - 16 денонощия.
- Възможността за “затваряне” на логистичната верига чрез доставка до крайния получател.
Основните проблеми, които не позволяват пълната реализация на тези предимства и увеличаването относителния дял на железопътния транзитен превоз са по-високите тарифни ставки, недостатъчния превозен капацитет под формата на контейнерен парк и подходящо оборудване, липсата на съвременни логистични центрове и пунктове за дистрибуция на товарите. Съществува
и необходимост от реекспедиция на контейнерите и смяна на превозния договор (ЦИМ и СМГС).
Морският превоз между Далечния Изток и Европа е с около 19 денонощия по-дълъг от железопътния
но при 20 % по-ниска себестойност, което привлича клиентите, особено ако морският оператор поеме и други логистични функции, например допълнителния транспорт.
Решение на проблема за конкуренцията между двата вида транспорт, което ще доведе до увеличаване на товаропотока по Транссибирската магистрала е създаването на конкурентен от гледна точка на логистичната концепция комбиниран сухопътно-морски маршрут, свързващ Япония, Китай, Южна Корея и други страни от Далечния Изток и Западна Европа. Той трябва да бъде реализиран от единствен оператор, организиращ морския превоз и превоза по сухопътната отсечка (например по Транссибирската магистрала).
При дискусиите, водени за увеличаване на товарите за превоз с железопътен транспорт, като единствено решение на проблема с конкуренцията на пазара се счита отвоюването на част от товаропотока на морския транспорт от железниците. При анализа на темпа на развитие на морския транспорт, реалната превозна способност на железницата, както и на претоварвания обем товари в пристанищата на Азия и Европа, като най-целесъобразен се очертава вариантът, включващ укрепване на сътрудничеството с пристанищата и създаване на закрита верига за превозите, ограничиваща дейността на автомобилния транспорт при спомагателните превозни дейности от и до терминалите (с други думи, създаване на верига от типа “море - железница - автомобил” за далекоизточните превози по Транссибирската магистрала).
Контейнерните превози за последните 50 години се превръщат във водещ вид превози
оказващ огромно въздействие върху организацията и иновационното поведение на линейните морски превозвачи.
Анализирайки съвременното състояние и перспективите за развитие на контейнерните превози с железопътен транспорт, неволно стигаме до извода, че те не само водят до увеличаването на товаропотоците и увеличаване на заетостта, но помагат и за преодоляването на конкуренцията между морския и железопътния транспорт при превозите на дълги разстояния, съдействайки
за установяване на сътрудничество.
Опитът на някои от новите членки на ЕС в това отношение е положителен най-вече и с това, че в стратегическите логистични партньорски вериги участват и представители на страни, за които дори не е стартирана процедура по присъединяване. Съществуващите традиционни търговско-транспортни връзки очевидно дават предимства на икономиката пред политиката, допринасяйки за общото повишаване ефективността на доставките в системата на международната логистика. тБ
* Материалът е предоставен от Агенция Груп Актис България ООД, издател на списание “Железопътен транспорт”

