Комуникация между културите по света

Според данни от последното преброяване, българите прекарват все повече време, сърфирайки в интернет. И това е вярно - ежедневният ни опит го потвърждава. Глобализирали сме се дотам, че дори и езикът ни се измени – вече никой не проверява в речника какво означава “атачнат” файл или “кликане”. Фейсбук предизвика революция не само в глобалната мрежа, а и по площадите на арабските градове. Дори и в Египет, държава, управлявана в продължение на хилядолетия, та чак до 2011 г. от фараони, започнаха да скандират за демокрация и върховенство на закона. Стават ли идеалите универсални, а начините, по които възприемаме света и мястото си в него еднакви? Едва ли.

Сравнението на резултатите от няколкото вълни на Световното изследване на ценностите говори за обратното. Това проучване, което се провежда от втората половина на 20 век, показва забележителна ценностна устойчивост по географски райони. Влиянието на глобализацията върху нагласите и ориентациите на хората в различните държави е видимо единствено...под микроскоп. Излиза, че самата глобализация е нищо повече от общ контекст, на чийто фон различията ни стават видими, а сравненията възможни.

Знаем ли ние българите, че сме различни? Поне се досещаме – личи си по клишетата на стереотипното мислене: “Така е на Запад”, “Българска (циганска) работа” и т.н. Глобализацията не ни прави еднакви, но поставя пред нас нови предизвикателства. Тъй като българската култура не е общовалидна, непознаването на чуждата може да ни постави в конфузни ситуации. Затова в съвременния свят културната интелигентност и базовите познания по междукултурни различия се превръщат в основен ресурс за успех във връзките ни с чужденци.

Известният холандски учен Хеерт Хофстеде ни предоставя любопитно свидетелство за проявленията на една доста отдалечена от нас (нямам предвид географски) култура – датската. Той цитира съобщение в местната преса от 1988 г.:

“Стокхолм, 23 декемвр. Шведският крал Карл Густав тази седмица трябваше да чака дълго, докато пазаруваше коледни подаръци за децата си, когато пожелал да плати с чек, но не могъл да покаже личната си карта. Продавачката отказала да приеме чека без легитимация. Едва когато добронамерени наблюдатели потърсили в джобовете си монети от една крона с лика на краля, продавачката решила да приеме това за легитимация. Въпреки това тя проверила чека внимателно, за да се увери в неговата автентичност и си отбелязала името и адреса на приносителя.”

Представяте ли някоя продавачка да третира така иранския аятолах в държавата му? Или дори българска продавачка да постъпи така с българския премиер? Абсурдно, нали? В скандинавските държави обаче е напълно нормално високопоставени и известни личности да чакат по опашки. В датските фирми дори няма йерархия – всеки участва в управлението и може да оспорва всяко мнение. И въпреки това тези организации по правило имат добър мениджмънт, докато в други държави това би се изтълкувало като слободия и тотален хаос – съответно финансовите резултати ще са катастрофални.
Причината за тези различия е културна. Едно от измеренията на националните културни особености се нарича “властово разстояние” – с други думи колко се зачита йерархията в дадено общество.

Нека все пак тук да уточним и какво е култура. Фразата “Той няма никаква култура” е безсмислена. Всеки има култура – това е онази здрава спойка между членовете на едно общество, която ги кара да гледат на света по сходен начин; колективен софтуер на ума, който е толкова дълбоко вкоренен в съзнанието ни, че се превръща в “естествен ред” на нещата, единственият възможен начин да подредим света около нас. Културата има дълбоки исторически корени. Често правим житейски избори, без да си даваме сметка защо избираме да действаме по определен начин. Но знаем, че един германец или арабин не би постъпил като нас.

За разлика от “хоризонталните датски фирми”, в които почти няма йерархия, зачитането на авторитета на началника в една гръцка фирма е задължително условие, за да върви бизнеса. Така например, един гръцки служител бил направо обиден, когато американският му началник го попитал за колко време може да свърши определена работа. Тук служителят се почувствал тотално изгубен, дори му се сторило, че му се крои номер: “Как ще ме пита, той е началникът, той да каже за колко време да изпълня задачата!”, бил отговорът му.
“Властовите разстояния” са свързани с историческия път на обществата. По принцип тези от тях, които в миналото си са били части от голяма империя, имат голямо властово разстояние и силно чувство за йерархичност. Големите империи са изисквали силна централизирана власт, за да не се разпаднат. Това е допринесло за културните характеристики на държави, които са били в състава на Римската империя – Италия и Франция, или Османската – като например България. Скандинавските варвари са били организирани в малки племенни групи, а техните вождове не са приемали ничие господство. Още тогава обаче те са имали “народни събрания”, в които е било възможно да участват всички възрастни мъже. Затова и йерархията не е особено важна за тях. Историята си е история, но света върви към глобализация. Все по-често общуваме в работата или в личния си живот с чужденци. Как да се оправим в морето от културни различия. Ако нямаме достатъчно “културна интелигентност”, последиците могат да бъдат досадни или направо катастрофални.

Често се случва да изпадаме в състояние на културен шок. Във френския комикс “Астерикс” има герой, който коментира чужденците: “Нямам нищо против тях. Някои от най-добрите ми приятели са чужденци. Но те не са оттук.” Водещ френски социален психолог пък споделя за преживяванията си по време на курс в САЩ: “Те се отнасяха с мен като американец, чиято особеност е, че е французин".

Да се опитваш да правиш бизнес с хора от други култури, без да отчиташ културните им особености, е като да комуникираш с чужденци, които са оттук. Обикновено тези опити не дават добър резултат. Няма нищо лошо в културния шок, стига той да ни кара да погледнем на чуждата култура с разбиране. И да приемем междукултурната комуникация като знание, в което си заслужава да инвестираме време и усилия.

Тренинг-семинар „Междукултурни комуникации”
http://uspeshni-vrazki.com/trainings_home/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83...

Моля коментирайте