Конгресният туризъм е индустрия

Въпреки че България е на едно от последните места в света по конгресен туризъм, Националният дворец на културата (НДК) в София бе удостоен с Първа награда на Международната асоциация на конгресните дворци -AIPC (една от двете най-престижни международни организации) за най-добре менажиран конгресен център за 2005 г. Тя се дава въз основа на оценката на международни и местни организации, провели там своите събития. При селекцията на центровете, НДК е определен за победител на 2005 г. и това го поставя редом до най-добрите центрове в света.
За това, как се менижира такъв голям център и за конгресната дейност у нас разговаряхме с Пени Раева, зам. генерален директор на НДК.

Г-жо Раева, популярен ли е конгресният туризъм в България?
- В световен мащаб конгресният туризъм може да бъде определен като своеобразна “индустрия”. В последните години все повече организации в България - конгресни центрове, хотели, туроператори и др. работят със съзнанието, че конгресният туризъм носи не само престиж за страната поради участието на световноизвестни лидери в своята област, но е печеливша дейност, която спомага за влагането на определени инвестиции в материално отношение - за града и страната-домакин, за конгресната, хотелската, транспортна и технологичната база. Целта е една -България да се превърне в “гореща дестинация”, каквато в действителност би могла да бъде.

Може ли развиването на този вид туризъм
да стане добър бизнес за страната ни? Какъв
е пътят за това?
- Процесът на разгръщане на конгресния туризъм е необратим. Приемането на България като пълноправен член на НАТО, предстоящото ни присъединяване към ЕС, развитието на демократичните процеси и пазарната икономика у нас са факти, предполагащи интензивен обмен на хора. Вече се провеждат различни по същността и мащабите си мероприятия, като се започне от изцяло делови бизнес срещи и се стигне до обемни и високопредставителни събития. Пример за това е проведената в края на април неформална среща на министрите на външните работи на страните-членки на НАТО, на която НДК бе домакин.
Участниците в международни конгреси и конференции добре познават Париж, Лондон, Виена и Барселона, културата, бита, местните ястия и обичаи. Те се нуждаят от разнообразие и в този смисъл географското ни разположение, ценното ни културно-историческо наследство и не на последно място гостоприемството на българина, са неоспорими фактори за утвърждаване на столицата и страната ни като една нова и предпочитана конгресна дестинация.
Пътят дотам е трасиран от три фундаментални предпоставки - модернизиране на материалната база, подобряване на качеството на отдаваните услуги и най-вече - прецизна организация. Това означава много добра координация между отделните звена, включени в нея - държавни ведомства, обществени организации, конгресен център, хотели, фирми-изпълнители.

Разполагаме ли с добра база за развитието на конгресен туризъм?
- В последните години обликът на нашата страна се променя в положителна посока. Хотелската мрежа се разшири и е в състояние да отговори пълноценно на изискванията за високи категории хотели, за луксозна и добре поддържана база. Само столичните 5-звездни хотели като Кемпински, Радисън, Шератон, Гранд Хотел София и Хилтън предлагат над 1 500 стаи. Като се прибави и капацитет от над 3 000 стаи, предлагани в повече от двадесет 3 и 4-звездни хотела, възможностите ни стават повече от завидни. В същата посока се развива и ресторантьорският бизнес - появиха се множество луксозни, висококачествено обслужвани ресторанти, предлагащи всякакво разнообразие от традиционни и екзотични ястия. В София броят на качествените ресторанти и заведения надхвърля 150.
Осезателно се подобри и туристическата база по морските и планинските ни курорти, а това е една от възможностите деловите срещи да се съчетаят с приятни съпътстващи програми и екскурзии из страната.

Имате ли бъдещи планове, свързани с обновяването на НДК?
- Планирането на мащабни за НДК обновявания е трудна задача за нас. Както е известно ние сме на пълна самоиздръжка и не получаваме дотации отникъде. Затова плановете ни са поетапни и се разпростират според възможностите ни. Но стилът на мислене на ръководството на НДК винаги е бил с поглед към бъдещето и към инвестициите в него.