Конгресният туризъм е “тортата” на туристическия бизнес

От 4 години българският конгресен туризъм има собствена организация (BCVB), която популяризира България като място за организиране на конгреси, конференции и бизнес срещи.
Дали задачата, която са си поставили е изпълнима в близко бъдеще или България има да извърви още много път, докато се появи на картата на международните конгресни дестинации ни разказва Поли Карастоянова, изпълнителен директор на българската организация за
конгресен туризъм.

Г-жо Карастоянова, каква е доходността на конгресния туризъм в сравнение с другите видове туризъм?
- За конгресния туризъм казват, че е “тортата” на туристическия бизнес. Приходите от него в световен мащаб са от порядъка на милиарди долари. Този тип туристи харчат десет пъти повече от обикновените посетители, тъй като ползват по-тежка база, пълен пансион, единични стаи. Обикновено съчетават приятното с
полезното и след няколкочасови семинари се отдават на няколкодневни забавления и пътешествия. Така например един бизнесмен, който пристига в страната за три-четири дни, харчи около 2 хил. евро за нощувки, вечери, срещи и самолетни билети. За сравнение - пакетните оферти за едноседмична почивка на морето са между 300 и 500 евро.

Защо конгресният туризъм става все
по-популярен в Европа?
- Конгресният туризъм генерира огромни приходи за икономиката на града, региона или страната, където се провежда дадено събитие. Според данни на Световната Организация по Туризъм, тези приходи са десет пъти по-големи в сравнение с масовия туризъм. Осигурява целогодишна заетост на базите, създава допълнителни работни места, стимулира регионалното сътрудничество.

Какво липсва на България, за да бъде предпочитана дестинация за конгресен туризъм?
- Конгресният туризъм в доста по-голяма степен от другите видове туризъм се нуждае от държавна подкрепа заради съвършено различния си пазар и специфика. За да се идентифицираме като конгресна дестинация и да се позиционираме успешно на пазара, най-важна е ясната подкрепа на водещите държавни институции и партньорството им с неправителствените организации.

Може ли България да се конкурира в сферата на конгресния туризъм с останалите страни от Балканите?
- Този процес стартира в България с голямо закъснение спрямо останалите страни от Централна и Източна Европа. Беше необходимо да са налице всички предпоставки, които правят една дестинация атрактивна. Над 270 полета седмично от първокласни европейски превозвачи, 7 петзвездни хотела в София, новостроящото се летище София, нискотарифните авиокомпании и не на последно място умерени цени за високо качество на предлаганите услуги и продукти.
Наши основни конкуренти са Турция и Гърция. Това са страни, които отдавна са се уверили в ползите от развитието на конгресния туризъм. В това отношение Истанбул заема престижното десето място в световната класация на конгресни градове.
Изключителна роля за успеха на Атина и Истан-бул имат техните кметове. Те финансират мащабни промоционални кампании на международния туристически пазар.

Какви са положителните и отрицателните страни на този сектор?
- Предимство на конгресния туризъм е и това, че е целогодишен. Затова би могъл да играе съществена роля за възвръщане на огромните капиталовложения в хотелите по Черноморието и за оцеляването на туристическия ни бизнес.
Пречките пред конгресния туризъм са същите като пред туризма въобще. Вече е направо клише да се говори колко е лоша инфраструктурата, как проблемите в обслужването, сервизът и базата могат да се окажат доста сериозни.
Проблемите и причините за изоставането в конгресния туризъм са сходни с пречките пред целия туристически сектор. Има и някои специфични характеристики, които не позволяват тук да се привличат повече бизнес гости. На България все още ? липсва имиджът на популярна бизнес дестинация, в която има всички удобства и възможности за конгресен туризъм и това най-много й пречи в развитието на сегмента.

Печеливш бизнес ли е конгресният туризъм у нас?
- България разчита по-скоро на средните (от 1 000 до 2 000 души) и малки (до 1 000 човека) прояви, чиято организация отнема от няколко месеца до година и не изисква задължителна покана от държавни институции. И малкото събитие обаче може да бъде престижно, тъй като значимостта на даден конгрес зависи не толкова от броя на гостите, колкото от профила му.

Дали развитието на този сектор ще се превърне в добър бизнес за страната ни?
- Съществуват много добри перспективи за развитието на конгресния туризъм в България. Най-вече в големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас. За да се реализират напълно обаче, трябва да се работи за усъвършенстване на инфраструктурата - от пътищата до градинките и парковете. Трябва да се утвърди имиджът на страната като атрактивна, конкурентоспособна конферентна дестинация, която може да предложи отлични условия за провеждане на международни конгреси. Трябва да се осигури целият процес - от посрещането на делегатите на едно модерно летище, през настаняването им до конгресния център и съпътстващата програма.
Обнадеждаващо е, че се търсят нови дестинации и възможностите на страната ни започват да се проучват.

Какво е нужно за достигане на европейските нива на конгресен туризъм? Имаме ли нужните предпоставки?
- България е непозната, а в същото време е близо -
на един час от Виена, на два часа от Франкфурт или три от Лондон. Стабилна политически и икономически, с модерни млади хора, в същото време с хилядолетна и безкрайно разнообразна история. Световни вериги и Балканска екзотика - всичко това създава неповторима атмосфера. Това е приятна изненада за чужденците и ги мотивира да се върнат отново.
В България вече има всички условия за развитие на конгресния туризъм. Имаме нужната бройка полети седмично от европейските и близко-източни дестинации. Налице са и 7-петзвездни хотела от утвърдени европейски вериги и над 20 три- и четиризвездни столични хотела с около 3 000 стаи. Малките и средните зали за провеждане на конферентни събития са над 150. Най-често предпочитаните - НДК, Интер Експо Център, Международен Панаир Пловдив, Двореца на спорта във Варна, са с много добро качество на допълнителните услуги като конгресно-техническо оборудване, преводи, сигурност, кетъринг.
Залог за развитието на конгресния туризъм е степента ни на организираност и начините за привличане на големи събития. Това в голяма степен зависи от реалното участие на държавата.

С какви видове туризъм може да се съчетава конгресният туризъм?
- С културен туризъм, спа и уелнес, голф туризъм. Това са все достъпни и елегантни туристически продукти.