Критикувай позитивно!

Почти всеки млад човек мечтае на визитката му да пише Мениджър. Да има служебен телефон, кола и екип на който да раздава задачите. Но едва ли си дава сметка дали точно това се крие зад тази титла. Категорично не! Една от най-трудните задачи на един мениджър е да може да комуникира с хората и заедно да играят в един отбор. Иначе всичко останало няма смисъл. За това как се ръководи екип в практиката ни разказа една млада дама, която от професионалния си опит вече е натрупала интересна практика

Когато ме попитат “Какъв е за теб добрият мениджър”, винаги задавам въпроса - “На теория или на практика?” Защото, въпреки че имам професионален сертификат по мениджмънт от The Open University, ясно съзнавам, че не винаги теорията е идентична с практиката и не винаги може да бъде точно имплементирана в моята ежедневна работа.
Всички ние работим в атмосфера на изключителна динамика, защото съвременният бизнес го изисква. Това, от своя страна, изисква динамичен, приспособим, гъвкав начин на ръководене на екип.
За мен лично бизнесът е колективен спорт, и съм абсолютно наясно, че сама не мога да постигна нищо, ако не разполагам с професионален, талантлив и подкрепящ екип. В работата си се ръководя от много проста логика, която е валидна въобще за човешките взаимоотношения - отнасяй се със служителите си така, както мислиш, че те трябва да се държат с теб. Просто, нали? Всъщност и българският народ го е казал -

“Каквото повикало, такова се обадило”
Не съм “звездоман” и не смятам, че само защото съм мениджър, съм нещо повече от членовете на екипа си. В повече ми е само отговорността, която нося за цялостното ни представяне. Не претендирам, че знам и разбирам от всичко, защото това просто е невъзможно, и ако го правя, рано или късно ще допусна грешка или ще изгубя доверието на хората си. Не се срамувам да търся съвет или помощ от екипа си, държа на откритата и честна комуникация.
В практиката си винаги делегирам задачите, но понякога се случва да не спазвам стриктно теорията за доброто управление на човешкия ресурс, според която поставените задачи трябва да отговарят на няколко фактора. Ето едно от разминаванията ми с теорията. Понякога наистина нямам време да се впускам в много детайли по отношение на конкретна задача, а информирам служителите си за най-важното и какъв е търсеният краен резултат. По-скоро наблягам на процеса по мониторинг и в неговите рамки давам насоки. Не го отчитам като грешка, защото екипът ми е достатъчно професионален и амбициран. Той вече знае специфичността на работата, отлично познава стила ми и ми спестява много време. Аз от своя страна знам,
че мога изцяло да разчитам на тях.

Като става въпрос за екипа ми,
аз гледам на него като на “инвестиция”,
а не като “разход”
Тук отново се връщам към това, че професионалният екип е гаранцията за успех, а не посредственият, който, в много случаи, може да провали една или друга дейност. Така че не спестявайте средства от фирмения бюджет за обучения.
Не си мислете, че не критикувам. Напротив,
правя го... но позитивно.

критикуването в „казармен стил“ е един от
най-непродуктивните инструменти, с които си служат мениджърите. Аз лично съм била в подобна ситуация в ролята на подчинен и прекрасно зная колко демотивиращо и деструктивно влияе това. Имала съм успехи, които не са били споделяни с мен

Имала съм нужда от помощ, но с ясното съзнание, че мениджърът няма да ми я даде. Имала съм нужда от малка похвала, която така и не съм получавала. Може би тази натрупана “практика” ми помага много в сегашната ми позиция на мениджър. Аз съм абсолютен противник на негативното критикуване.

Всички правим грешки, но много е
важен начинът, по който ги отчитаме
Лично аз подчертавам пред моя колега, че той наистина може да направи нещата по-добре, давам му няколко примера за добри и успешно свършени от него задачи и го уверявам, че вярвам в неговите знания и умения.
А грешката - тя със сигурност е била под неговите възможности. За мен лично няма “критикуване”. Има “процес на даване на обратна информация и насоки”. Ясно съзнавам, че стилът на даване на обратна връзка силно зависи от духа, политиката и атмосферата в цялата компания. Аз имам щастието и удоволствието да работя в компания, която не е “казармен тип” или “крепост” (по теорията за управление на човешките ресурси). Ето защо ми е лесно и приятно да говоря за отворения тип общуване, работа и процес на обратна връзка.
Нека си признаем -

всеки един от нас обича да го хвалят, да му ценят добрата работа, да му правят комплименти
А те, разбира се, в определени граници, са изключително мотивиращ фактор за нас и екипите ни. Те се чувстват оценени, значими, уважавани, ще имат по-висока оценка за себе си и ще станат много по-проактивни и продуктивни.
И най-важното... ще бъдат усмихнати.

Усмивката е изключително точен барометър за удовлетвореността.
Нека ние, мениджърите, си признаем, че работейки с позитивен екип, работата ни става по-лесна
Така имаме повече време да погледнем нещата глобално, да правим дългосрочни планове, да наблюдаваме процесите, а не да се фокусираме върху краткосрочните задачи.
Ще имаме време да помислим даже и за чаша бира след работа... с екипа ни (сигурна съм, че на много от нас това не ни се случва често).
Ако все още има мениджъри, които са любители на критикуването, то основната причина е, че те не са в хармония със себе си
с възможностите си, със знанията си. Именно тази несигурност и дисбаланс ги карат да проектират грешките си върху другите, да бягат от отговорност, даже в някой от случаите да бъдат избухливи и агресивни с подчинените си.
Сигурно вече си казвате, че аз съм един абсолютно безгрешен мениджър, който е абсолютно наясно с тайните на добрия мениджмънт. Няма да цитирам крилатата фраза на журналиста Петко Бочаров, но, колкото и да се опитвам да правя нещата правилно, някой път със сигурност допускам грешки. Човешко е. Но винаги се стремя да реагирам така, че да не обидя или нараня някого. Стремя се да решавам проблемите в рамките на добрия тон и диалога, защото твърдо вярвам, че мнението и гледната точка на служителите ми е най-важното за общата ни работа, и за мен като мениджър на добър екип. Пак започнах с похвалите... може би е по-добре да попитате екипа ми. Но в едно бъдете сигурни. Те ще ви посрещнат с изключителна любезност и усмивка. Не защото Радослава Ганозова е техен мениджър, а защото Радослава Ганозова ги посреща в офиса си по този начин и така работи с тях.