Липсата на кадри е проблем № 1 в туризма

Въпреки че туризмът е изключително печеливш отрасъл, дори и там не всичко е “щастие и рози”. Проблемите се нижат един след друг и без да са решени старите, се явяват нови и нови. Една от спънките е, че на този толкова важен сектор в икономиката ни все не може да се намери председател. Така e, защото трябват много усилия, време и разпри в тройната коалиция, за да се постави човек на поста. Лошото е, че докато новоназначеният шеф си разгледа кабинета, вече е дошло време да го напуска - в най-добрия случай - просто защото, мандатът му бавно, но славно е изтекъл.
От назначаването на новия председател на Държавната агенция по туризъм (ДАТ), г-жа Анелия Крушкова минаха едва три месеца, но тя вече е наясно с проблемите в ръководеното от нея ведомство, както и с основните препятствия пред развитието на туристическия
бранш у нас.

Г-жо Крушкова, кои са първите задачи, с които се
заехте в агенцията и какво още предстои да се свърши?
- На фона на двата месеца, през които съм в агенцията, направихме и много, и нищо. Най-важното беше да се представим успешно в чужбина на международните изложения. Това вече е факт, така че си заслужаваха усилията през тези два месеца. В крайна сметка, това е нашата работа - представянето на България в световен мащаб и имиджът на България като туристическа дестинация.
Това, което не успяхме да направим, се отнася най-вече до организационната структура на агенцията - там категорично трябва да се нанесат корекции.


Какви са очакванията за тази туристическата година според агенцията?
- Противно на очакванията, че зимният сезон няма да
е много успешен, всъщност се оказа, че не е точно така. Изминалият януари в сравнение с миналата година показва повишение на чуждите туристи с 7.6 %. В същото време имаме и ръст на българите, които са излезли в чужбина с 11.4 %. Това вече е обратната страна - износ на национален продукт.

В средата на април се състоя туристическата борса във Велико Търново. Какво може да направи агенцията, за да популяризира културния туристически продукт у нас?
- Във всички останали форми на туризъм - голф, спа и т.н.. частният капитал навлиза с много силни темпове и интересът е предимно на инвеститорите. Докато културният на практика е задължение на държавата. Тя трябва да представи историческите обекти, така че да станат атрактивни за гостите ни и да ни популяризират като туристическа дестинация. Всеки исторически паметник, който няма елементарни условия като екскурзовод и място, където да се продават брошури, не е туристически обект. Няма фирма, която да заведе туристите си на такова място, защото това вече би било дори антиреклама на страната. Изключителните права, но и отговорността за историческите ни паметници са на всяка община, на чиято територия се намира съответният културен паметник. Определено са необходими пари, за да станат обектите атрактивни, но на общините може да се помогне и в следващ етап. Когато историческите паметници вече са се превърнали в туристически обект, те могат да бъдат включени в туристическите брошури и в програмите на туроператорите. Така повече хора ще ги посетят и ще оставят своите пари за това.

Как ДАТ рекламира културния туризъм като продукт, насочен предимно към индивидуалните туристи?
- Целта на агенцията по туризъм е да представи държавата като туристическа дестинация и то не каква да е, а “България на четири сезона”. Колкото до културните паметници, винаги сме оценявали много високо културното ни наследство и сме се опитвали по всякакъв начин да го направим атрактивно, включително в нашите брошури, които представяме в чужбина.
След като вече сме презастроили голяма част от курортите си, какво може да се направи, за да привлечем все пак индивидуални туристи у нас? Ще се събарят ли хотели като в Испания например?
- Това не е в компетенцията на ДАТ, но така или иначе, хотелите вече са построени с всички разрешения. Това е грешка, която е допусната. Въпросът е да се поучим от нея, за да не се окаже, че не само Златни пясъци и Слънчев бряг ще бъдат пример за презастрояване. Трябва да се предприемат съответните законодателни мерки, за да се регулира този безобразен и безразборен строеж, и то не само по Черноморието.

Какво е вашето мнение за проблема с диференцираната ставка по ДДС за хотелиери и туроператори?
-Туроператорите, които дойдоха на срещата на бранша с финансовия министър Орешарски, получиха ясен отговор, че Министерство на финансите няма да направи промени, защото европейските директиви указват нашето поведение. Все пак това е жест към туристическия ни бранш с това, че поне хотелиерите имат такъв тип намаления.

Какво предстои да се направи по повод категоризацията на хотелите? Има ли вече готови екипи, които
да ги проверяват?
- Категоризацията върви с много бързи темпове. Имаме няколко екипа, които пътуват непрекъснато и така наваксахме едно голямо изоставане. Хотелиерите обаче мислят, че като си получат категоризацията, са приключили със задълженията си - това е типично българска черта. Въпреки че даваме тези звезди доживотно, което също смятам за неправилно, трябва да има последващ контрол. Представете си всички тези стотици хотели всяка година да се категоризират. Те са чисто нови и хубави, но въпросът е колко дълго ще продължава това и как ще изглеждат след няколко години?
Как според вас, туристическият бранш може да се справи
с липсата на кадри?
- Според хората от бранша, кадрите са проблем № 1 и едва след това идва ред на инфраструктурата. Не достигат кадри не само в обслужващия персонал, но и в мениджърския. Имахме среща с Даниел Вълчев, който предложи всеки голям инвеститор, вложил в хотела си по 10-15 милиона, да даде например 100 000 лева, за да поддържа някои от професионалните гимназии със свои изисквания. Освен това да се заеме и с назначаването на възпитаниците на работа. Колкото и да обучаваме обаче нашите сънародници, ако те не са добре заплатени, няма да работят в България.

Коментира се, че ще сменяте логото на България? Защо?
- Тъй като жълтата роза, избрана за лого, явно не се възприема от туристическия бранш, идеята е да отворим една дискусия за ново лого. Трябва да се има предвид, че изготвянето му е трудно и най-вече скъпо начинание.

Какви са очакванията за летния сезон тази година?
- Информацията, която имаме, е че се очаква успешен сезон, ако е сигурно и спокойно в държавата. Не трябва да се допускат инциденти като този с лъжливата бомба в Банско тази зима, който доведе до отлив на много руски туристи.
На немския пазар може да се очаква лек ръст. Страхотен интерес има от страна на руския пазар - много по-голям от миналите години. Румънските ни съседи видимо харесаха нашата страна и тяхното увеличение е в пъти.