Срещаме ви с младия учител Григор Димков

Мисия "Учител"

Училищното образование в последните 25 години се лута в търсене на отговори на съвремието. Експериментите не спират, както и обвиненията в некачествено преподаване. В поредица ще ви срещанем с млади хора, решили да се посветят на мисията „Учител“. Въпреки, че всеки от тях е обиколил различни краища на света, се е върнал в България, защото неговото убеждение е, че всяко дете трябва да има достъп до качествено образование. Те са част от фондацията „Заедно в час“, която има амбицията да насърчава и подготвя млади хора да бъдат мотивиращи учители и лидери в образователна система и общество. През учебна 2012-2013 г., 54 учителя по програмата преподават в 33 училища в четири общини – София-град, София-област, Пловдив, Пазарджик.

Срещаме ви с Григор Димков, учител за първа година. Преподава английски език в 15 СОУ "Адам Мицкевич" в София. Завършва с отличие езиковата гимназия в гр. Смолян през 1997 г. Има бакалавърска и магистърска степен по МИО от УНСС, София, както и магистърска степен по Бизнес администрация от Американския университет в България.

Защо днес има толкова много обвинения за обучението в училищата, че не се подготвят млади хора с нужното образование?

- Светът се променя доста динамично, както и технологиите и пазарната конюнктура през последните едно-две десетилетия. Образованието като част от държавната политика, е една сравнително консервативна система. При това положение обучението в училище, доколкото въобще реагира на променящите се изисквания на съвременния пазар на труда, винаги ще бъде догонващо, а оттам и критиките към него до голяма степен са основателни.

Къде е разликата в обучението преди 89 г. и сега?

- За съжаление, разликите като съдържание и методи, не са чак толкова големи. Казвам за съжаление, защото, изискванията към съвременните млади хора са доста по-различни от тези, преди 1989 г. Това, което доста се е променило, и то пак за съжаление, е отношението на обществото ни като цяло към образованието. То има своето обяснение, като се има предвид, че при първоначалното натрупване на капитал след 1989 г. успехът съвсем не беше свързан с доброто образование. Обезценяването му допълнително се подсилва, когато заради икономическата криза много висшисти остават безработни. Но именно сега инвестицията в подходящо и качествено образование е ключова за реализацията на младите хора. Имам предвид съобразено с изискванията на пазара на труда, защото безработицата в голямата си част е структурна – има нужда от хора с определена квалификация (напр. инженери, ИТ специалисти), но образователната ни система произвежда хора с друг тип квалификация (като юристи и икономисти)

Скъсана ли е връзката между бизнеса и училищата?

- Преди прехода към пазарна икономика имаше големи държавни предприятия, където учениците от техникумите, например, провеждаха стажове. После голяма част от тях започваха работа именно там. Реалностите вече са други - въпросните предприятия отдавна не съществуват, а новите компании или са прекалено малки, или не са достигнали до идеята за такъв тип сътрудничество с училищата. Тук идва и ролята на държавата да насърчи чрез създаване на финансови стимули, но най-вече чрез съответните организационни реформи в образователната система, сътрудничество между бизнеса и училищата.

Как се създават млади хора с предприемачески дух?

    - Предприемаческият дух се създава, когато теорията се срещне с практиката. Учениците трябва да имат възможност чрез решаване на казуси и реални стажове в компании да прилагат наученото в училище. Вместо заучаване на факти и готови отговори, младите хора трябва да се насърчават да разсъждават самостоятелно и сами да откриват решения. Осен това, е необходимо да се въвеждат различни по-гъвкави форми на обучение. Например, смятам, че класическата форма на класно обучение става все по-неприложима. В бъдеще вероятно ще се налагат все повече индивидуални и дистанционни форми като децата ще имат възможност да се събират заедно, когато работят по групови проекти.

    Моля коментирайте