Севдалина Василева, председател на Алумни сдружението на стопански ф-т на СУ

Мотивацията е определяща за развитието на един млад човек

 

Сдружението на възпитаниците на Стопански факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" е първото алумни* сдружение в българско държавно висше учебно заведение, основано през 2004 г. от 33 алумни. Тази година то навършва 10 години от своето създаване. Членовете му са над 1000 завършили Стопанския факултет, много от които днес са изявени професионалисти, мениджъри и собственици на компании.Сдружението е медиатор между настоящите студенти, възпитаниците на факултета, академичната общност, бизнеса, институциите и нестопанския сектор с цел взаимна информираност и сътрудничество за повишаване качеството на икономическото и бизнес образование. Ето какво сподели Севдалина Василева, Управител на Alpha Bank България, председател на Алумни сдружението на стопански ф-т на СУ.

Г-жо Василева, вие се срещате с много млади хора. Успявате ли да им дадете други представи за тяхното развитие, освен посоката „Терминал 2“? Как ги мотивирате, какво им представяте?

- За мен посоката „Терминал 2“ никога не е била самоцел. През всичките тези години (вече 16) на опит в работата с млади хора, се опитвам да им предам вярата и убеждението, че възможностите са на страната на тези, които активно ги търсят и се подготвят, за да ги срещнат. Никой не е длъжен да предоставя възможности наготово. Всеки млад човек е отговорен сам за това да иска и да търси пътищата за своето развитие – така е навсякъде – и у нас, и в чужбина. Това е първото, на което се опитвам да ги науча. Мотивацията е определяща - да се учиш непрекъснато, да си любопитен, да се доказваш, да надграждаш, най-общо казано да държиш будно своето съзнание и хъс.

В контекста и на горния въпрос, бих искала да кажа, че дали си учил в чужбина или не, няма кой знае какво значение, ако не искаш да постигнеш нещо и да се развиваш. Само по себе си „завършил в чужбина“ не е определящо условие за това да имаш успешна реализация. Мога да дам много примери за това – млади хора, с добро образование, за което основни „виновници“ са амбициозни родители, започват работа, но нямат никакъв интерес да работят, да се развиват, да свършат нещо изобщо.

Най-общо, при младите хора добре работят успешните примери за реализация при на техни връстници. Например такива, които са започнали като стажанти и постепенно са се издигнали в кариерата, благодарение на усърдието, с което са развивали своите способности и умения. Самата аз съм започнала така своята кариера преди повече от 16 години в едни не по-леки условия и при по-малко възможности.

Аз не съм тесен специалист в областта на човешките ресурси, но в практиката си - в професионален план, и чрез ангажиментите в алумни сдружението - съм установила, че положително въздействие за развитието на мадите хора имат поощрението за добре свършена работа, коучинг в работна среда, примери за вътрешно развитие на техни колеги, контакти и общуване с опитни и успели хора.

Все повече фирми развиват собствени програми, в които подпомагат обучението на млади хора, с цел след това постъпване на работа в компанията. Защо въпреки това няма качествени специалисти? Къде се къса нишката?

- Това е много всеобхватен въпрос – достойна самостоятелна тема за разгърната дискутиране на кръгла маса. За да се стигне до стойностни изводи и насоки, в които реално да се работи, трябва да се изследват обстойно проблемите на образованието, включително и нивото на професионалната подготовка, търсените умения и способности от страна на бизнеса и тези, с които студентите реално „излизат“ от университета.

В България това е гореща тема: темата за готовността на студентите за реалния живот, тяхната реализация, социални и професионални умения, не на последно място – тяхната мотивация и хъс да се развиват и реализират успешно в съвременната бизнес среда, в която предизивкателствата са много.

Без да съм изчерпателна, само искам да загатна тук, че в развития свят университетите работят рамо до рамо с бизнеса, диалогът е много активен, учебните програми са съобразени с изискванията на бизнеса и търсените профили и умения. Студентите работят по стойностни и интересни проекти, в това число и изследователски проекти по поръчка на бизнеса. Също т. нар. летни стажове не са само формално изискване, за да попълниш необходимите кредити по предметите, а практическа възможност студентите да се докоснат до реална работна среда. Всичко това не само обогатява знанията и уменията им, но им помага да изградят контакти и да конкретизират представата си за сферата на работа. Така те могат по-правилно да се насочат в своето професионално развитие.

В България сега прохождаме в тази посока. Добрата новина е, че има сериозни опити за такова сътрудничество между бизнеса и академията. Щастлива съм да кажа, че алумни сдружението активно работи съвместно със Стопанския факултет и Софийския университет като цяло за засилването на този диалог под формата на проекти за актуализиране на учебното съдържание, професионални стажове, курсове и програми за успешно кариерно развитие, за което вече стана дума.

Другата добра новина е, че все повече компании в действителност организират стажантски програми, с които изграждат необходимия им човешки капитал и таланти. Това е една прекрасна възможност за будните млади хора да навлязат в реалния бизнес и да продължат процеса на обучение и изграждане на уменията си.

Моят опит в тази сфера е много положителен: около 60% от постъпилите в стажантските програми, които съм организирала, издържат успешно на изискванията, остават на постоянна работа и доказват потенциалните си качества.

 

 

Моля коментирайте