Нарастващото потребление води до рекорден срив в биоразнообразието на планетата

Популациите на гръбначните животни в световен мащаб са намалели средно с 60% само за 40 години. Данните потвърждават, че водеща предпоставка за това е нарастващото потребление, изразено в свръхексплоатацията на природните ресурси.Това е един от основните изводи на доклада „Жива планета 2018“ на WWF.

Публикуван за първи път през 1998 г., докладът на WWF „Жива планета“ излиза веднъж на всеки две години. Според тазгодишното издание, ние оказваме все по-силен натиск върху екосистемите, които поддържат живота на Земята.

„Опазването на природата не се прави само, за да осигурим бъдеще за тигрите, пандите, китовете и за цялото невероятно разнообразие от живот, което обичаме. Става дума за нещо повече. Не може да има добро, щастливо и проспериращо бъдеще за хората на планета с дестабилизиран климат, изчерпани водни ресурси, деградирала почва и празни гори“, казва генералният директор на WWF Марко Ламбертини.

Според доклада, природата осигурява услуги на стойност около 125 трлн. долара годишно, включително жизненоважния достъп до въздух, прясна вода, храна, енергия и лекарства.

Става ясно обаче, че има многобройни връзки между цялостното въздействие върху здравето, ресурсите, храната и сигурността, неравномерното разпределение на тези блага, и влошаващото се състояние на природните системи на Земята. Услугите на природата и биологичното разнообразие изчезват с тревожна скорост. Въпреки опитите тази загуба да се спре чрез международни споразумения като Конвенцията за биологичното разнообразие, ние се проваляме. Действията ни дават в най-добрия случай контролиран спад. За да се постигнат ангажиментите по отношение на климата и на устойчивото развитие, обръщането на негативната тенденция за природата е от решаващо значение.

Неотдавнашен доклад на сп. Nature потвърждава, че ключовите двигатели за спада на биологичното разнообразие остават прекомерното използване на ресурсите на природните ресурси и на селското стопанство. От всички видове растения, земноводни, влечуги, птици и бозайници, изчезващи от 1500 г. насам, 75% са били засегнати от свръхексплоатация, селскостопанска дейност или и от двете едновременно.

През последните десетилетия обаче човешката дейност е засегнала много повече жизненоважни местообитания. Сред тях са океаните, горите, кораловите рифове и влажните зони. Двадесет процента от Амазонските джунгли са изчезнали само за половин век, а през последните три десетилетия Земята е изгубила половината от своите плитководни корали.

Като се има предвид, че горите са дом на всеки 8 от 10 сухоземни вида, става ясно, че опазването им е критично за осигуряване на биоразнообразието. „У нас са оцелели безценни вековни гори, но голяма част от тях още не са защитени“, припомня Веселина Кавръкова, ръководител на WWF България. WWF работи за проучването и сертифицирането на българските гори, както и за ограничаване на мащабните незаконни сечи, които ощетяват държавата с около 150 млн. лв. годишно, допълва Кавръкова.

В продължение на работата по доклада, WWF си сътрудничи с консорциум от близо 40 университета и междуправителствени организации в научноизследователска инициатива за коригиране на кривата на загубата на биологично разнообразие. Днес решения взима първото по рода си поколение, което има ясна представа за ценността на природата и за огромното въздействие, което хората имат върху нея. Може би то ще е и последното, което все още има какво да направи, за да се обърне негативната тенденция.

снимка: WWF

Моля коментирайте