Никой не ти дължи собствената ти прехрана

“Не мрънкай, че светът е длъжен да те храни.
Светът не ти дължи нищо - той е тук отпреди теб.”

Марк Твен

Много е вероятно бизнесът, в който работиш, също да е тук отпреди теб, да се е оправял доста добре, преди ти да се появиш, и да продължи да се оправя дълго след като теб вече те няма. Затова той наистина не ти дължи нищо.
Навремето имах секретарка, която настояваше да върши лични неща на бюрото си през работно време. Баланс на чековата си книжка, маникюр, разговори с приятели по телефона и дори посещения от приятели в офиса в работно време. Когато не се съгласих с нея, тя каза, че бюрото си било нейно и онова, което правела на него, било нейна работа, а не моя. Всъщност направо ми заяви, че имала право да прави на бюрото си каквото си иска. Лесна работа!

Точно трийсет секунди по-късно бюрото вече не беше нейно.

Работниците са развили чувство за собственост спрямо работата си, работното си място, фирмата си
Много хора са толкова силно зависими от фирмата си, от обществото и от другите, че според тях всички те им дължат прехраната им. Те смятат, че фирмата е създадена да им служи, а не обратното, а именно, че те са там, за да служат на фирмата. Според тях работодателят трябва да се грижи за най-малките дреболии в живота им. Порязал си се с лист хартия? Иск за обезщетение. Някой флиртува с теб? Дело за сексуален тормоз. А ако работодателят не отвърне на това неподплатено чувство за собственост на работника, най-вероятно ще бъде подведен под някаква отговорност.
Всичко това ме безпокои.

Твоята фирма ти дължи безопасна работна среда. И толкова
Щом разни неща не ти падат на главата, значи фирмата си е свършила своето. Тя не ти дължи среда, в която си предпазен от глупави хора. Глупави хора има навсякъде и колкото и да ми е неприятно, те не могат да бъдат съдени за глупостта си. Ако можеха, голяма част от работната ръка щеше да лежи по затворите. Затова шефовете, колегите и клиентите ще ти говорят глупости. Ще те тормозят. Ще нараняват чувствата ти. Ще те настъпват
по краката. Същото става на улицата и
в дома ти и ти не можеш да направиш нищо. Става и в работата. Наричат го живот.

Фирмите не се грижат за чувствата ти. И не им е това работата
Те трябва да се грижат за правата ти. В повечето случаи те защитават вашите права, но нямат нито времето, нито парите, нито
желанието да се грижат да се чувстваш добре. Ако си щастлив от работата си, това е бонус. Ако не си, грешката е твоя, не на фирмата. Платили са ти. Кажи благодаря и продължи напред.
Фирмата не съществува, за да те прави щастлив. Тя съществува, за да печели, да може да ти плаща, за да можеш ти да обслужваш добре клиентите, клиентите да плащат за услугите на фирмата и тя да печели, за да може да ти плати и следващата заплата. Това е бизнес цикълът. Давай най-доброто от себе си, за да улесняваш този цикъл
и не го затормозявай с хленченето си.
Освен безопасна среда фирмата ти дължи справедливо заплащане за това, което си свършил през деня. Но ако през деня не си работил като хората, според мен, не ти се полага справедлива надница. Тази извънредно проста концепция ми се струва съвсем разумна. Защо малцина я проумяват?

Сделката си е сделка
Твърдо вярвам в твърдението, че “Сделката си е сделка”. Когато ти и работодателят ти сте решили, че ще ходиш на работа, двамата сте сключили сделка.

Била е сключена сделка и всичко е било уговорено. Това е в основни линии. Разбира се, имало е подробности и вероятно са били подписани документи - но ти гарантирам, че в дребните букви на формулярите, които си подписал, не са ти обещали да си щастлив. Не са ти обещали колегите ти да са ангели, които те обичат и обожават. В документите също не пише, че няма да се уморяваш, че няма да се ядосваш, и че чувствата ти няма да бъдат наранявани. Сключил си сделка, която включва работа и пари. От теб работата, а от фирмата парите.

Работната етика на нашите родители
Какво стана с работната етика на нашите родители? Те са работили, защото е имало неща, които е трябвало да свършат, и защото са приемали ангажиментите и задълженията на сериозно. Били са възпитавани да вярват, че честната дума е важно нещо и когато кажеш на някого, че ще работиш, работиш - без пазарлъци. Ако някой нарани чувствата ти, е, това е част от работата. Ако някой те ядоса - ами пак си е част от работата. Ако те обиди, е, поне имаш работа. Щом работиш с идиоти, оправяй се с тях. Ако шефът ти е задник, това е положението: той е шефът.
Баща ми е работил за “Сиърс” четирийсет и седем години. Започнал на седемнайсет и отсъствал две години, за да участва във Втората световна война. През всичките години почти не си е взимал отпуск по болест. Невинаги му е било приятно. Работел е и сред идиоти, но почти не съм го чувал да се оплак-ва. Работеше като вол всеки ден и се прибираше уморен. Четирийсет и седем години в една фирма. Това са повече от седемнайсет хиляди работни дни. И ти гарантирам, че през нито един от тези дни не си е мислил дали ще е щастлив, когато отиде на работа. Нито един път не си е помислил за мотивацията, отношението и правата си. Единствената му мотивация беше да върши работата, за която му плащат.
Оттогава е изтекла много вода. И в много отношения сме отишли далеч напред. Аз съм изцяло за защита правата на работещите.
Но по дяволите,

не отидохме ли прекалено далеч в защитата на правата на работниците? Фирмата няма ли също права?
Защо в наши дни фирмата трябва да страда, ако ти не си щастлив? Защо трябва да ме е грижа, че имаш кофти ден? Работата си е работа, без значение в добро настроение ли си, или в лошо. Клиентите трябва да бъдат обслужени, кашоните - изпратени, копирната машина - поправена. Телефоните трябва да се вдигат. И ако ти плащат да вършиш всичките тези неща, то очаквам да ги свършиш. Като твой работодател нямам нужда да бъда обременяван с твоето щастие и мотивация. Освен това си имам собствени проблеми. Аз съм човешко същество и имам същите проблеми като теб. Но сред моите е и проблемът работата да се свърши качествено и фирмата да печели достатъчно, за да може да ти плаща заплатата.