Новите моменти в данъчното законодателство през призмата на мениджъра*

Във връзка с членството на страната ни в Европейския съюз настъпиха редица изменения в данъчните закони. В настоящия материал ще обърнем внимание на основните промени в материалните данъчни закони.

За първи път у нас се въвежда понятието тристраннна операция. Тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица (1, 2 и 3) в три различни държави-членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

• регистрирано лице 1 (прехвърлител) в държава-членка А извършва доставка на стока на лице 2,регистрирано в държава-членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице 3, регистрирано в държава-членка В (придобиващ)
• стоките се транспортират директно
  от държавата А до В;
• посредникът не е регистриран за целите
  на ДДС в държавите-членки А и В;
• придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
  В този случай са налице две доставки. Тази между лицата 1 и 2 се третира като вътреобщностна, а между 2 и 3 - като доставка с място на изпълнение извън държавата Б (то е на територията на В). По втората доставка задължен да начисли ДДС е придобиващият в държавата В (това е лицето 3) - за нея се прилага принципът на обърнатото данъчно задължение. Придобиването на стоки, извършено от лицето 2,се третира като вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на държавата В, т.е. то не е облагаемо в държавата Б.

Документирането на тристранната операция става по следния начин:

• прехвърлителят в тристранната операция издава фактура на посредника, в която посочва идентификационния номер по ДДС на това лице
• посредникът също издава фактура, в която вписва, че е посредник в тристранна операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия; като основание за неначисляване на ДДС във фактурата се записва следният текст: - чл. 28с(Е)(3)
  77/388/ЕЕС”
• придобиващият в тристранната операция издава протокол по чл. 117 от Закона във връзка със задължението си да начисли ДДС по операцията;ю
• посредникът в тристранната операция трябва да подаде VIES-декларация за съответния данъчен период, в която да декларира доставката на стоки до придобиващия в тристранната операция.

Дистанционни продажби
Когато българска регистрирана фирма доставя стоки до друга държава -членка и получател е нерегистрирано по ДДС лице в тази друга държава-членка, не може да бъде приложен режимът на вътреобщностна доставка и придобиване, тъй като едната страна по сделката не е регистрирано лице. В тези случаи ще е налице дистанционна продажба. Тя винаги е облагаема по отношение на доставчика, като той начислява ставката на държавата-членка, в която е мястото на изпълнение на продажбата.
Типичен пример за дистанционни продажби са продажбите на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път.
Мястото на изпълнение, по правило, е, място, където е установен доставчикът на стоките (страната-изпращач) -
където е извършена неговата регистрация за целите на ДДС. Мястото на изпълнение е на територията на страната, където приключва транспортът, и без да е достигнат съответният посочен праг, когато доставчикът е уведомил данъчната администрация на държавата-членка, където той е регистриран за целите на ДДС, че желае дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на държавата-членка, където приключва транспортът (и се регистрира за целите на ДДС в тази държава).

Документиране на доставките
Законът вече говори само за фактура, а не за данъчна и опростена фактура, протоколът също е данъчен документ. Фактури се издават от данъчно задължени лица, а не както досега от регистрирани лица.
Фактури може да не се издават: когато получателят е данъчно незадължено физическо лице, при безвъзмездни доставки, за извършени финансови и застрахователни услуги, при продажбата на самолетни билети, при доставки по глава 18 от закона.
По новия ЗДДС доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име;
Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по ЗДДС или са регистрирани на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури.
Относно реквизитите на фактурата като новост можем да приемем изискването за посочване на датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката (съответно датата, на която е получено плащането) и обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство (при вътреобщностна доставка на нови превозни средства).

Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата
не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка - сочи се, че ДДС е изискуем от получателя, както и основанието за това

Допуска се коригиране на фактура (анулиране на фактурата и съставянето на нова) и в случаите, когато за облагаема доставка е издадена фактура, без да е начислен данък, или обратното (чл. 116, ал. 2 и 3 от ЗДДС). Протоколът се издава в срок до 5 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, в случаите, посочени в чл. 117, ал. 1 от ЗДДС;

Закон за данъците върху доходите
на физическите лица
Сравнително по-малко са промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Данъчните облекчения за деца бяха въведени за първи път миналата година. Размерът на дохода ще се намалява от 2007 г. с 420 лв. За едно дете, вместо сегашните 360 лв., а при две ненавършили пълнолетие деца - с 840 лв. Депутатите записаха, че при развод данъчното облекчение може да се ползва и от родителя, който не отглежда детето само ако другият се е отказал да ползва облекчението. От 2007 г. родителите, наети по трудов договор, ще получават данъчните си облекчения за деца от работодателя без да подават данъчна декларация.

Данъчните облекчения ще се изчисляват на базата на всички източници на доходи, а не както досега само от трудови договори, стопанска дейност и наеми. Досега декларациите се подаваха до 15 април. А крайният срок за плащане на данъка беше 15 май. От 2007 г. с патентен данък ще се облагат физическите лица и едноличните търговци, които не са регистрирани по ЗДДС. От облагане с патентен данък се освобождават транспортните дейности, включително и таксиметровите услуги. Изравнява се размерът на окончателния данък за облагане на доходите от дивиденти. Той става 7%, независимо дали лицето е местно или не.

През 2007 година ще декларираме доходите си и ще плащаме дължимия данък за тях без наказателна лихва до една и съща дата - 30 април

Закон за корпоративните данъци
Този закон отмени Закона за корпоративното поддоходно облагане. Още преди приемането му стана ясно, че се намалява данъчната ставка за корпоративния данък от 15 на 10%. Това намаление е “най-атрактивното” изменение в закона. България вече е страна с примамлива ставка от 10 пункта за развиване на стопанска дейност. От макроикономическа гледна точка може да се нарече и “риксково” това, с оглед намаляване приходите в хазната, но когато засяга и масовия потребител на закона - малкия и средния предприемач, това “отприщва” инициативата прозрачно да се начислява и плаща този налог. Да не забравяме и навлизането на “горещи” чуждестранни инвестиции у нас.

Относно осигурителната тежест
Осигуровките остават “тежката артилерия на данъчната тежест” за физическите и юридическите лица в страната. Според нас крайно необходимо беше България да влезе в ЕС с качествено ново ниво на конкурентоспособност на българския бизнес. В тези съкратени срокове това можеше да се постигне само с намалено ниво на данъчно - осигурителната тежест, а именно - намаляване
на корпоративния данък от сегашните 15 % на 10 % и намаление на осигуровките с още 6 пункта. По-добре е да се намали осигурителната тежест, което засяга всички фирми, отколкото да се намалява радикално корпоративният данък и в същото време да се запази константата на осигурителните вноски.
Изследване на Българската стопанска камара показва, че бизнесът реагира адекватно на намалената с 6 пункта осигурителна вноска от началото на миналата година. По данни на НАП постъпленията от осигурителни вноски на Държавното обществено осигуряване от януари до май 2006 г., включително, се запазва на нивото на постъпленията от същия период на миналата година. Това показва, че заради по-ниските разходи за труд част от сивата икономика е излязла на светло, разкрити са нови работни места и се повишават “легалните” заплати. Всеки един от тези фактори оказва положително въздействие върху икономиката. В резултат от това се повишават и постъпленията от подоходен данък върху увеличените суми за заплати в резултат на нарастването на средния осигурителен доход и новоразкритите работни места. От друга страна се намаляват бюджетните разходи за осигурителните вноски на държавните служители.
Когато става въпрос за осигурителна тежест е важно да се осъзнава деликатният момент в мотивацията за регулярните месечни начисления и плащания на вноските от страна на работодателите.
От една страна, предприемачът - работодател е изправен пред моралния и материалния си дълг към работниците и служителите ежемесечно да ги осигурява “на чисто”.
От друга страна, тези постъпления в НАП и НЗОК не гарантират стабилитет на осигурените лица в бъдеще. Продължава практиката да се заплащат допълнително почти всички прегледи за медицински услуги.
От трета страна, държавните служители са
в далеч по-изгодни условия от наемните такива
в частния сектор, тъй като от години държавата поема изцяло разходите за осигуровки в държавната администрация.