Отвъд Африка - Залезите над Замбези

Едно пътуване из дебрите на Черния континент

Африка – топла, далечна и така непозната... Ще ви разкажем кои са местата, които е задължително да посетите и кои са зоните, които все пак си остават опасни за туристите.

И понеже континентът още носи романтиката на филма на Сидни Полак „Отвъд Африка“ (все още сме влюбени в играта на Робърт Редфорд и Мерил Стрийп) ние решаваме да надникнем там, където повечето туристически гидове няма да ви отведат – от опасните квартали на Йоханесбург до мистичните брегове на езерото Етоша Пан.
Въпреки, че сме съгласни с думите на страхотната Карен Бликсен (жената, която написа „Извън Африка“), че решението на всички проблеми е солената вода: пот, сълзи или море, ние решаваме да се потопим смело в атмосферата на Африка – такава, каквато е тя днес.

Как се пътува

 

За да стигнете до ЮАР е най-добре да вземете самолет. Полетите не са съвсем кратки, затова опитните туристи съветват да отделите поне две седмици за този трип. „За по-малко не си заслужава.“, признава и Димитър Атанасов, който буквално преди дни се прибра от там. Срещаме се с него, за да ни разкаже от първо лице как изглежда Африка сега и опасно ли е наистина в ЮАР.
За тези, които не са фенове на дългите полети, пътуването до ЮАР звучи така: София - Доха 5 часа, Доха - Кейптаун 10 часа. Прибавете и известен престой в Катар, и пътуването отнема почти 20 часа.

Опасно ли е наистина?

Докато международните новинарски агенции почти всеки ден съобщават за инциденти, случили се между бели и чернокожи в ЮАР, Димитър Атанасов разказва точно каква е ситуацията там, на терен, без да спестява подробности: „В момента Кейптаун е така да се каже „най-белият град“. Все още белите хора могат да се движат по улиците свободно през деня. В другите градове това е абсурд. Ако си го позволиш, чернокожите веднага те нападат. В Йоханесбург даже е забранено да се разхождаш по улиците и това е официално обявено от властите.“.

Живот зад телена ограда

Как живеят европейците и американците в момента там? Въпросът го кара да въздъхне. „Ако си бял живееш зад ограда. Прилича като затвор. Има охранявани квартали, опасани с телена ограда и зони с високо ниво на сигурност, в които реално могат да живеят белите. По телените огради тече ток, а ако искаш да излезеш от там, трябва да си с въоръжена охрана. Излизаш така на работа, по този начин се и прибираш. Затова белите напускат страната масово. Все още една част отиват към Йоханесбург, защото там все пак през деня е горе-долу спокойно. Аз се разходих там, но това не попречи моят екскурзовод да бъде нападнат от няколко чернокожи, които се опитаха да го ограбят – и това пред хотела в центъра на града!“, споделя Димитър Атанасов.

 

Без екскурзовод – забравете за ЮАР

Да предприемеш пътуване, което да организираш сам до ЮАР? Това е абсурд в момента, особено с оглед на напрегнатата ситуация в страната, в която чернокожите все повече изтласкват белите. Последните останали „мохикани“ в големите градове живеят под стрес и масово напускат страната, продавайки бизнес и имоти. В ЮАР има и страховито поверие, което местен гуру през последните години разпространява масово. Според него, ако чернокож мъж, който има СПИН преспи с бяла жена, ще се излекува. Е, това обяснява масовото изнасилване на бели жени през последните години, но дали е дестинация, която си заслужава да посетите с приятелки? По-добре не. И все пак – страната си има и своя красива част.

По-красивата Южна Африка

 

Ако има нещо, което си заслужава да видите от изчезващата Африка, това са малките градчета край Йоханесбург. Там все още е спокойно и можеш да усетиш истинския дух на страната. „За съжаление е въпрос на не дълго време спокойствието и там да стане химера, както навсякъде другаде. Ето, Йоханесбург допреди 5 години е бил предимно бял град. Сега съотношението е напълно обратното. Просто чернокожите идват и се заселват. Един вид „завладяват“ територията бавно, но сигурно. Истината е, че до 10 - 15 години тази страна ще се превърне в място, на което белите не са добре дошли.“, казва Димитър Атанасов.

Ако има място, което задължително трябва да видите, това е градчето Франтишек край Кейптаун. Създадено е от колониалисти – французи и холандци преди няколко века. Те са били хугеноти, избягали по време на големите хугенотски преследвания на Луи XIII . Реално те са пренесли винопроизводството там. Преселниците идват от легендарния регион Ла Рошел във Франция и когато се установяват в Южна Африка налагат там цялата традиция на винопроизводството от края на 17 век. „Създали са уникални винени стопанства и ферми – невероятни шата, изключителни лозя, градчетата са като от приказките - толкова са добре запазени. Даже в Европа няма такива красиви малки, чисти, подредени селища, каквито видяхме край Йоханесбург“, казва Димитър.

 

Вината на Южна Африка са познати в цял свят, защото пазят едновременно традициите на старите френски винари и гроздовете, погалени от топлото слънце на Черния континент. Но все пак - тайната е в уникалния климат, който е повече от благодатен за отглеждане на лозя.
Днес малките старинни шата на по 200 години са собственост на швейцарци, германци, австрийци и холандци, дошли в Африка, за да избягат от напрегнатия график на офиса. Много бизнесмени напуснали кариерата си на директори в големи американски компании днес са сред скромните приветливи хора, които ще ви посрещат във винарните по време на дегустация. А тя си заслужава. О, да!

На плаж с пингвините

 

Ако все пак сте фенове на географията и искате да разглеждате легендарния район на нос Добра Надежда – задължително помолете екскурзоводът да ви заведе до там. Наблизо има страхотни плажове със свободно разхождащи се пингвини, които дружелюбно ще дойдат да ви кажат „Здравей!“ и да проверят какво правите на личния им плаж.

Крокодил на шиш? Защо не?

Ако харесвате екзотичната кухня и сте в южната част на Африка, е задължително да пробвате крокодилското. То се сервира на шиш и е наистина много вкусно. Ако пък сте от смелите гурмани и искате да опитате различни африкански меса – най-добре посетете ресторант от веригата „Карнивор“. Там ти сервират различни видове изключително екзотични меса. Плаща се една такса и след това можете да опитате от над 20 вида различни меса на корем – ограничение на консумацията няма.

Между Зимбабве и Замбия – водопадът Виктория

 

Обиколката на Африка продължава със задължителната спирка в Зимбабве. Пътуването от Йоханесбург до там отнема около два часа, но пък гледката си заслужава. Водопадът Виктория – легендарното място, което френските пътешественици описват в броевете на National Geographic преди век и до ден-днешен буди възхищение. Смята се, че интригуващата природна забележителност е кръстена на кралица Виктория не от кого да е, а от пътешественика Дейвид Ливингстън.
Това е една своеобразна цепнатина в земната кора, в която с невероятен гръм и трясък се излива река Замбези. Всеки, който го е видял казва, че никога не може да забрави бученето на реката. Местните го наричали "Моси-Оа-Туния", което в буквален превод означава "гърмящ дим".

„Не може да се опише, ако не го видиш, шумът от пропадащата в бездната вода е невероятен.“, споделя Димитър. Той съветва задължително да видите водопада и от страната на Зимбабве и от страната на Замбия. „От страната на Замбия е по-красив. За да го разгледате от въздуха, е най-добре да се качите на хеликоптер. Това ще ви струва около 70 долара на човек, а полетът е около 20 минути.“.

Сред най-магнетичните гледки, които човек може да види в живота си, е и залезът над Замбези. Великата река, която преминава през южната част на Африка, е приказна на фона на жаркото тропическо слънце, а в минутите преди то да се скрие, ефирът става огнено червен – точно такъв, какъвто можете да го видите само около бреговете на Замбези.

Ботсвана – модерната страна

 

Пътуването из дебрите на Африка продължава с Ботсвана. Димитър Атанасов и компанията му преминали границата между Зимбабве и Ботсвана с бус, но голямата изненада дошла от модерната страна, в която попаднали. „Моите представи за Ботсвана бяха като от филма „Боговете сигурно са полудели“. Оказа се, че страната доста се е развила. Бях невероятно изненадан. Дори в най-забутаните села има модерни супермаркети и какво беше учудването ми, когато видях местните да пазаруват с кредитни карти и да плащат с тях в магазина...! Всичко е изключително цивилизовано. Имат уникални резервати и като цяло са надминали доста други страни в Африка. Много хора си мислят, че там стандартът на живот е нисък. Това изобщо не е така. Не е скъпо, но не е и безумно евтино. Това е място, на което можеш да се потопиш в природните красоти на Африка.“, казва Димитър Атанасов.

Етоша, където се сливаш с природата

 

Дивата Африка, такава, каквато са я заварили първите заселници, дошли на кораби от Европа, за да търсят нов живот и нов, по-добър свят – тя може да се види днес само в резерватите на Черния континент – последните останали места, на която природата все още изглежда така, както е изглеждала преди хиляди години. И не си мислете, че резерватите са големи колко зоологическа градина. Те заемат местности понякога с площта на България и са наистина места, които трябва да посетите. Едно от тях е „Етоша” – един от най-известните природни паркове в Намибия. Това е следващата стъпка от пътешествието в Южна Африка, след като преминете границата на Боствана.

 

„Етоша” е разположен около бреговете на приказно красивото езеро Етоша Пан, а в парка има няколко кампуса, в които можете да отседнете. И там, както и в красивите резервати на Ботсвана, можете да се радвате на лукс и отлични условия, нищо че сте насред пустошта. Малки дървени къщички, басейни и шампанско - в резерватите няма да ви липсва нищо, но това, което ще преживеете се помни за цял живот.

Разходките с джип, т.н. сафари и ароматът на саваната рано сутрин са неща, които карат сетивата ви да полудеят. А когато погледнете дивите лъвове в очите, разбирате защо Хемингуей е бил така влюбен в „Зелените хълмове на Африка“. Защото в тях има нещо, което те кара да се връщаш. Отново…

Моля коментирайте