Начало

16 Юли 2004
Инж.Крикор Керазян

Пазарът ще помете автосервизите без евростандарти

етикети
NULL

Инж. Крикор Киразян е машинен инженер по специалността "Двигатели с вътрешно горене". Кариерата му в столичния сервиз "Изток" започва през 1978 г. като технолог, а от 1991 г. заема поста на генерален директор. Инж. Киразян се занимава с експертна дейност в областта на автомобилите от 1982 г. и е вещо лице в списъка на Софийски градски съд за автотехнически експертизи. Председател е на Съюза на независимите автотехнически експерти в България, както и председател на УС на Съюза на автотенеке-джийските и автобояджийски сервизи.
Г-н Киразян, може ли днес да се открие нов автосервиз?
- Възможно е, стига да имаш средства за това и да знаеш какво точно ще правиш, в противен случай рискът е огромен. Необходима е ясна концепция, технологично разположение на машини и съоръжения и добра организация на работата, за да може сервизът да се развива. Всичко зависи от това колко ще е голям той и какви услуги ще предлага. Ако сервизът има само две клетки, не ти трябват много пари. Един гараж струва около 12-15 хил. лв. При положение че в едната има крик, ще трябват още около 4-5 хил. лв. Но за да откриеш добър автосервиз днес, са необходими поне 50 хил. лв. В началото само се инвестира, а възвръщаемостта е толкова, колкото да си изкараш заплатата, нещо като рентиерството.
На какви условия трябва да отговаря сервизът?
- Първо трябват нормативни разрешения от съответните институции като КАТ, ХЕИ, пожарна. После оборудване със сериозна техника, за да можеш да отговориш на нуждите на клиента, а това са много инвестиции. Необходимо е и складово стопанство - трябва да си зареден с всичко. Не може да се работи и без счетоводител, защото сам човек трудно би могъл да се справи.
Трудно се прави бизнес без дисциплиниран персонал. За да се развиваш на пазара, екипът трябва да бъде експедитивен. Това е нещо, което клиентът забелязва, когато влезе в един автосервиз. От качеството и бързината на услугата зависи дали той ще се върне отново.
А какво да правят малките сервизи, които преобладават у нас?
- Така е, но малките сервизи рано или късно ще отмрат, по-точно големите ще ги погълнат. Това е обяснимо, защото започват да навлизат нови електроники и изисквания, а обслужващата апаратура струва скъпо, същото важи и за софтуера. За да бъде изплатена една такава инвестиция, в сервиза трябва да има поток от автомобили. Когато обаче става въпрос за малък сервиз, където не се обслужват много автомобили, вложените средства в съоръжение, което струва 30 хил. лв., трудно се възвръщат.
Инж. Киразян е председател на Съюза на автосервизите в България. Сдружението е вече учредено, но в него членуват 5-6 сервиза. Все още то не работи реално, защото според инж. Киразян, хората от бранша не са осъзнали ползите от такава организация, която да защитава интересите в бранша.
Съюзът може да акумулира в себе си много сериозни средства, като един от начините е чрез членски внос. Средствата могат да се използват в различни
направления - в създаването на търговска структура, която да бъде вносител на резервни части на значително по-ниски цени. Обектите в провинцията биха могли да вземат машини и съоръжения, предоставени от колегите им в столицата, на лизинг или на по-ниски цени от пазарните. Фирмите биха могли да използват част от събраните средства от членския внос във вид на заем срещу определени гаранции, но при много по-ниски лихви.
Инвестицията в курсове и обучение ще предотврати автоекспертизи с лошо качество. При картотекиране на сервизите, клиентът ще знае не само къде какви услуги може да намери в страната, но и ще получи гаранция за добре свършена работа.
В момента малките сервизи са атрактивни, но от гледна точка на цени. Повечето от тях са нелегални или полулегални - т.е. на патентен данък, което означава, че все едно са си купили индулгенция от държавата и си правят, каквото си знаят.
Данъците трябва да са еднакви за всички, не може един предприемач да плаща 2 хил. лв. патентен данък месечно, а другият - в пъти повече. Другият момент е, че малкият сервиз няма склад, което означава, че частите се купуват отделно. И често клиентът не е наясно с качеството и със стойността на това, което му е необходимо. Освен това в такъв сервиз не се дава и гаранция.
Как се прави ценообразуването на услугите в един сервиз и защо във фирмените сервизи цените са доста по-високи, отколкото при вас?
- Цената на услугата се формира от две неща: от нормовремето за изпълнението на услуга и от стойността. Клиентите обаче често смесват нормочасовете с астрономическите. Ценоразписът трябва да бъде реален. Стойността на часа не е това, което определя цената на услугата, а хората се заблуждават. В сервиз "Изток" например използваме ценоразпис, одобрен от комитета по цените при Министерски съвет.
Ако ние обаче не поддържаме по-ниски цени, клиентите ще ходят по гаражните сервизи или сами ще поправят колите си, което означава, че в страната ще настъпи апокалипсис. Фирмените сервизи са монополисти донякъде, защото продават едновременно марката, а когато се купува автомобил на лизинг, е задължително той да се обслужва при тях. Те държат и много високи цени на частите.
След три години, когато България стане пълноправен член на ЕС, какво ще се случи с многото малки гаражни "сервизчета"?
- Вече постепенно навлизат нови изисквания, като тези по ISO, за организация на труда. Пазарът ще помете всички сервизи, които не са привели работата си към европейските изисквания и стандарти. У нас ще дойдат и много чужди фирми с агресивна пазарна политика. Автосервизите, които могат да работят добре и да се развиват, ще останат на пазара, другите обаче ще изчезнат.
Какъв е профилът на вашия клиент?
- Много разнообразен - като се започне от президенти, министри, депутати и се стигне до най-обикновени хора. Не сме профилирани, обслужваме всички марки и сме много гъвкави, затова не връщаме клиенти. Имаме обучен персонал, оборудвани сме с всичко необходимо.
Моето мнение е, че човек трябва да си купи автомобил, който да струва една четвърт от наличните му средства. По този начин той по-лесно ще може да го обслужва и поддържа.

Коментирай чрез facebook