Подкрепа на българските софтуерни компании в развитето на МСП

Сравнително бързото развитие на българската икономиката в последните
6-7 години, в условия на растяща конкуренция и непрекъснато повишаващи се изисквания от страна на потребителите и пазара като цяло, доведе до необходимостта компаниите да търсят и въвеждат нови бизнес модели и стратегии, чрез които да развиват успешно своя бизнес. На фона на изострящия се “глад” на пазара на работна ръка в почти всички сектори на икономиката и натиска на потребителите за изделия с по-високо качество и по-ниска себестойност, търсенето на решения за повишаване на ефективността на МСП нарастна рязко в последните няколко години. Един от най-ефективните пътища за постигането на тази цел, паралелно със задължителните вече системи по качество, е

внедряването и използването на софтуерни решения за управление на бизнеса на различни нива
контрол и управление на прозводствените процеси, материалните запаси, логистика, финансово планиране, документооборот, както и строго специфични дейности. В последно време се наблюдава тенденция за ориентация и търсене на интегрирани софтуерни системи за управление на бизнеса в контекста на стратегията за развитие на съответната компания, въпреки че все още използването на отделни, неинтегрирани софтуерни системи заема много висок дял. Това се обуславя от факта, че все още на софтуерните системи се гледа по-скоро като на средство за преодоляване на трудности, срещани в ежедневната работа и краткосрочно решение на оперативни проблеми, отколкото на стратегия за развитие на бизнеса.
Доказателство за необходимостта от интегрирани софтуерни системи може да бъде намерено, не само от осъзнатото им и нарастващо търсене, но и от факта, че за внедряването им съществуват програми за частично финансиране. От 30 август 2006 г. Министерството на икономиката и енергетиката в качеството си на Изпълнителна агенция по програма ФАР приема проектни предложения за кандидатстване по грантова схема “Конкурентоспособност”. Схемата е част от по-големия проект на МИЕ по програма ФАР “Подкрепа за повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия” и е насочена към български малки и средни предприятия (МСП) от производствения сектор. Осигуреният бюджет е девет милиона евро. Програмата BAS, която работи с подкрепата на CEI, ФАР, DFID, AUBA и ЕБВР финансира до 50% от консултантските услуги за развитие и усъвършенстване на финансово-счетоводните и контролни системи и развитие и усъвършенстване на управленските информационни системи.
БАСКОМ, като организация на българските софтуерни компании, с удоволствие отбелязва факта, че членовете й имат изключително адекватна позиция в тези пазарни условия. Предлаганите от тях софтуерни решения и услуги се отличават с много

висока пазарна конкурентност, съчетана с най-високо ниво на технологичност на решенията
Ретроспективно погледнато, българските софтуерни компании много добре усетиха тенденцията за повишаване търсенето на подобен софтуер и услуги. За няколко години инвестираха сериозно в разработката на собствени софтуерни продукти, както и в обучението на екипи за внедряване и поддръжка на интегрирани системи
за управление и контрол. Натрупаният опит от аутсорсинг, проекти за държавната администрация и работата с чуждестранни партньори и клиенти, на фирмите членове на БАСКОМ, им позволиха да предложат на пазара решения, покриващи всички аспекти на търсенето -
от сложни интернет базирани информационни системи, ERP и CAD/CAM системи до високоспециализирани приложения за автоматично управление в производството, системи за бизнес анализи в банковата и финансовата сфера и т.н.
За качеството на софтуерните продукти на българските софтуерни фирми говори фактът, че много често пазарната им реализация е много добра на външния пазар. Сред членовете на БАСКОМ има носители на европейската награда за иновативен софтуер, носители на международните награди Webby Awards, носители на награди за иновативни предриятия. Пълна референтна листа на българските софтуерни компании, членки на БАСКОМ може да бъде намерена на сайта на организацията www.basscom.org.
Следвайки тенденциите на развитие, налагани от външния пазар и растящите изисквания на клиентите и партньорите,

все повече български софтуерни компании въвеждат системи по качество
и приложение на добри производствени практики. Това гарантира в много по-висока степен качеството на предлаганите продукти и услуги и в същото време извежда иновациите на ниво, позволяващо задоволяването на всички технологични нужди на пазара.
Признание за потенциала на българската соф-туерна индустрия е изборът на Европейския Софтуерен Институт (www.esi.es) преди 3 години да открие в София регионален център за Източна Европа (www.esicenter.bg). Центърът, създаден с подкрепата на Българското правителство, БАСКОМ и Програмата на ООН за развитие дава предимство на фирмите от целия регион на Балканите да повишат конкуренто-способността си. Фирми от БАСКОМ вече притежават новия сертификат IT Mark, а част от тях приключват процедурата по CMMI сертифицикация (световният модел за качество).
От международно призната и предпочитана аутсорсиг дестинация, България постепенно си извоюва място на сериозен производител и доставчик на софтуерни решения и услуги за вътрешния и международния пазар. От средата на тази година БАСКОМ реализира идеята за организиране на срещи с организации представители на другите браншове от икономиката. Оценката от тези срещи е много положителна. На тях се създават не само контакти между фирмите и се подпомага по-пълното им представяне, но се дискутират аспекти на въвеждането на стандарти за работа и внедряване на бизнесинформационните системи в МСП, по-добро разбиране на потребностите на пазара и проблемите, които стоят пред бизнеса като цяло. Това е нашият скромен принос в посока създаване на икономика на знанието и повишаване конкурентоспособността на перспективни отрасли чрез въвеждане на съвременни ИТ системи.
Не на последно място се поставя фактът, че българското правителство усилено работи за въвеждане на е-управление на държавно и местно ниво. При една добра реализация на тези проекти и адекватно софтуерно осигуряване в българските компании се очаква значително подобряване на комуникацията (в най-широк аспект) с държавните и общински структури на всички нива, а оттам и повишаване ефективността на самите предприятия. Сред обсъжданите теми, както вътре в БАСКОМ, така и на междубраншовите срещи са предложения за процедури и стандарти при работа по обществени поръчки, което би подпомогнало държавната и общинска администрация да направи проектите си по-прозрачни и ефективни за обществото.
От анализите на потребностите на пазара от софтуерни продукти и услуги, развитието на съществуващите и появата на нови такива може да се направи извод, че българските софтуерни компании следват общата тенденция в другите сектори на икономиката, а именно -
увеличаване дяла на собствени продукти и услуги, но не за сметка на намаляване на аутсорсинг дейността си
Противно на очакванията от резултата на световната глобализация, в софтуерния сектор се наблюдава нарастване диверсификацията на предлаганите продукти и услуги, като по всичко личи, че в средносрочен план тази тенденция ще се запази. Това до голяма степен се обуславя от факта, че търсените от МСП решения все повече са ориентирани към частния случай - повишаване на фирментата ефективност с готови софтуерни системи, модифицирани и внедрени съобразно модела и правилата на работа, и изискванията на конкретната компания. Този подход има няколко много големи предимства - значително намалени срокове за разработване и внедряване на решението, относително ниска себестойност на експлоатация и поддръжка, възможност за автоматизиране и оптимизиране на дейността, без да се налага някакъв общ модел на работа, както е в резултат на използване на напълно готово, но не гъвкаво софтуерно решение.

Една от насоките на работа на БАСКОМ
и членовете й е

утвърждаване на методи на разработка на софтуера както и отваряне и стандартизиране на възможносттите за комуникация с предлаганите от всеки един решения и продукти. Това като цяло би довело до още по-голямо развитие на пазара на софтуер, като в същото време оставя на потребителите (включително държавната и общинска администрация) на подобни системи възможности за свободен избор на доставчик.
Общото мнение е, че перспективите пред българската софтуерна индустрия за следващите
3-5 години са доста благоприятни. Един наистина сериозен ангажимент от страна на държавата би помогнал изключително много за развитието и още по-доброто й утвърждаване на вътрешния и на международния пазар. Предстои много работа в посока подобряване адекватността на образователната система и приемане на механизми за косвено и пряко подпомагане на софтуерните компани. Резултат от такива мерки би било увеличаване възможностите на софтуерните компании за инвестиране в иновации и още по-успешна реализация на предлаганите продукти и услуги. Става дума не само за количество, но и качествено подготвени специалисти. А това всъщност са проблеми, стоящи пред МСП не само в софтуерния сектор, но и пред икономиката като цяло.