Представителството пред митническите органи по Закона за митниците

Той има съществено значение за търговските оператори, тъй като е непосредствено свързан с отговорността при подаване и приемане на митническите декларации за поставяне на стоките под режим, при разрешаването на определени митнически процедури и при възникването на вносно митническо задължение.
Нормативната рамка на представителството пред митническите органи включва два вида разпоредби. От една страна, това са общите разпоредби, регламентиращи института на представителството въобще като елемент на действащия правов ред. От друга страна, това са специфичните разпоредби на митническото законодателство, регламентиращи допълнителните изисквания, на които представителството трябва да отговаря, за да бъде признато и прието от митническите органи.
Същност на представителството пред митническите органи
"Представителството" по Закона за митниците следва общите принципи на института на гражданското право и представлява правно регламентираната възможност едно лице да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на
действията и процедурите, предвидени в митническото законодателство.
"Представител" пред митническите органи по дефиниция може да е местно физическо или юридическо лице, освен ако в Закона за митниците изрично е предвидена възможността представител да бъде чуждестранно лице. В случаите, когато представителят е юридическо лице, той трябва да посочи със заповед своите служители, които ще извършват действията по упражняване представителната власт съгласно съответното пълномощно, заедно с точните им паспортни данни и длъжностите, които заемат.
"Представляван" пред митническите органи може да бъде както местно, така и чуждестранно лице, като в последния случай обаче е необходимо представителят да представи пред митническите органи заверен и легализиран превод на актовете, от които той черпи своите представителни права, както и на актовете, от които представляваният черпи своите права, когато това е необходимо.
Особеност на митническото законодателство е специфичният и сложен фактически състав, който поражда представителната власт на представителя. Той включва както наличието на нотариално заверено пълномощно, в което освен обемът на представителната власт трябва изрично да е посочено и митническото учреждение (или митническите учреждения), пред което същото ще служи, така и вписване на пълномощното в специален регистър, воден в съответното митническо учреждение. В същия регистър се вписват и промените в правния статут на представляваното лице или на представителя, за да породят действие по отношение на митническите органи. Вписването трябва да се извърши в 7-дневен срок от настъпване на дадена промяна.
Обемът на представителната власт, фиксиран в пълномощното, не е определен от митническото законодателство. В този смисъл пълномощното може да бъде както генерално, с общо посочване на действията, които представителят може да осъществява, така и изрично - за конкретно определени действия, които представителят може да извършва - например да манифестира стоките, да ги поставя под режим "внос" и т.н. Представителната власт може да бъде безсрочна или да е ограничена със срок, или да бъде за една конкретна митническа операция и т.н.
Във връзка с изложеното дотук обаче трябва да се подчертае, че обемът на представителната власт в пълномощното не може да ограничава правата, респективно отговорността, на представителя по отношение данните в декларацията и приложените към нея документи. Така например, ако в пълномощното е включена клауза, съгласно която представителят трябва да декларира стоките под определен тарифен номер или на определена стойност, тази клауза следва да се счита за неписана в отношенията на представителя и митническите органи - тя не може да изключи нито правото на представителя да декларира друг тарифен номер, нито отговорността му, ако декларираният съгласно пълномощното тарифен номер се окаже погрешен или декларираната съгласно пълномощното митническа стойност - занижена. На това правило трябва да се настои, предвид разпространената практика за вписване в пълномощните на данни относно елементите за облагане (особено за тарифния номер). Независимо, че действа по пълномощно за сметка на друго лице, представителят винаги лично отговаря за верността на декларираните данни и автентичността на представените документи и тази отговорност не може да бъде ограничена от пълномощното.
Видове представителство пред митническите органи
В съответствие с общите принципи на гражданското и търговското право митническото представителство бива два вида - пряко и косвено. Трябва да се подчертае, че "косвеното представителство" по смисъла на митническото законодателство не съответства напълно на съдържанието на аналогичното понятие в гражданското и търговското право. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за митниците пряко представителство е налице, когато представителят действа от името и за сметка на представлявания, а косвено представителство - когато представителят действа от свое име, но за сметка на представлявания. И в двата случая се изисква представянето от страна на представителя на нотариално заверено пълномощно, т.е. и при косвеното представителство е налице упълномощителна клауза - поне що се отнася до правото представителят да извърши необходимите митнически формалности по отношение на стоките.
На практика разликата между двата вида представителство се изразява в правните последици, които настъпват от упражняване правата на представителя. При прякото представителство правата и задълженията, породени от декларирането на стоките за определения митнически режим, възникват направо за представлявания - той е "декларатор" на стоките и той става титуляр на режима, под който същите са поставени. Обратно, при косвеното представителство, представителят извършва действията по декларирането от свое име, т.е. той е декларатор на стоките и солидарен длъжник за заплащане на вносното митническо задължение. Титуляр на режима обаче е представляваният, тъй като действията по декларирането са извършени за негова сметка.
Отговорност на представителя пред митническите органи
Този въпрос има два аспекта.
От едната страна е отговорността на представителя за верността на данните от декларацията и за представените документи. Тази хипотеза вече беше разгледана по-горе и няма да се спираме втори път на нея.
Вторият аспект на въпроса е свързан с отговорността на представителя за митните сборове и другите публични държавни вземания. Правната рамка на тази отговорност е регламентирана в чл. 202, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците. Съгласно тази разпоредба прекият представител не носи отговорност за възникналите от декларацията за поставяне под режим "внос" митни сборове, доколкото действа от името на друго лице (т.е. той не е декларатор). Косвеният представител обаче действа от свое име, той самият е декларатор и митническото задължение възниква в негова тежест. В този случай обаче законодателят е ангажирал солидарно и отговорността на косвено представлявания (лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация).
Митническо агентство
Един особен вид представителство пред митническите органи е специално регламентиран в митническото законодателство. Става
въпрос за т.нар. "митническо агентство" като форма на пряко и косвено представителство, извършвано по занятие от лица, регистрирани за тази цел.
Лицата (физически или юридически), които желаят да осъществяват дейност като митнически агенти, трябва да получат разрешение за това от Министъра на финансите. То се дава по предложение на директора на агенция "Митници", съпроводено от становище на комисия, определена със заповед на Министъра на финансите. Във въпросната комисия, освен представители на агенция "Митници", се включват и представители на данъчната администрация, Министерството на финансите, Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара, както и представители на браншови организации на митнически агенти (по преценка).
За да получат разрешение за осъществяване дейността на митнически агент, съответните лица трябва да подадат искане до директора на агенция "Митници", като към него се прилагат и посочените в чл. 8 от ППЗМ документи. Исканията се регистрират в Централното митническо управление, разглеждат се по реда на постъпването им и се внасят за разглеждане в комисията (ако са надлежно комплектовани). При формиране на становището си комисията отчита както формалното съответствие на кандидата с изискванията на ППЗМ, така и професионалния опит и квалификацията на кандидата в митническата дейност.
Разрешението се издава от Министъра на финансите в двумесечен срок от постъпване на предложението на директора на агенция "Митници". То бива два вида - временно, за срок до 1 година, и безсрочно. Отнася се винаги до конкретно митническо учреждение (или учреждения), на територията на което (които) митническият агент може да действа.
За да започне дейността си на територията на дадено митническо учреждение, освен да получи разрешение от министъра на финансите, митническият агент е длъжен и да се "регистрира" в това митническо учреждение, като представи пред него определени в чл. 12 от ППЗМ данни за дейността си.
В Централното митническо учреждение се води специален регистър на митническите агенти.
Накрая трябва да се отбележи, че понастоящем фигурата на митническото агентство е до голяма степен лишена от практически смисъл, доколкото действащите нормативни актове не предвиждат никакви специфични права или улеснения за митническите агенти спрямо действащите на общо основание преки или косвени представители пред митническите органи. В действителност едно лице може да осъществява дейността на митнически агент в пълен обем и без да е получило разрешение от министъра на финансите, като единственото ограничение за него ще бъде невъзможността да се нарича "агент". В бъдеще обаче, с оглед ускоряване на митническата обработка и опростяване на митническите формалности, се предвижда ролята на митническите агенти да нараства и те да получат редица практически "предимства" при митническото оформяне на стоките.