Мениджърите споделят, сезон 5, част 29

Представяме д-р Светослав Дойчинов, Очен център „Дойчинов“ и медицински управител на Очна клиника „Кристал“ (ВИДЕО)

Д-р Светослав Дойчинов е очен лекар, специалист по рефрактивна хирургия. Той ръководи болница „Кристал“ и медицинския очен център „Дойчинов“, специализирани в областта на офталмологията. Болницата функционира успешно на пазара на здравни услуги у нас вече 5 години, а новото предизвикателство пред д-р Дойчинов, където той успешно прилага наученото в областта на мениджмънта на здравно заведение, е медицинският очен център „Дойчинов“. Преди месец центърът отбелязва една година от създаването си. „Изборът на името не е случаен. Колебах се дълго, но реших, че очният център трябва да бъде с моето име, защото аз нося цялата отговорност за неговата дейност и услугите, който предлага“, споделя д-р Дойчинов. Това всъщност е и едно от основните правила, които той следва и от които се ръководи.

„Свободата е това, което ме провокира да стартирам бизнеса – разказва той. - Като служител в голяма болница бях колелцето, което трябваше да се върти и да бъде сменено във всеки един момент, щом се изтърка. Поради това участвах в създаването на болница „Кристал“. И ако преди, в държавната клиника, работех 4 дни в седмицата по 6 часа и един ден по 10 часа, то днес работя по 12-16 часа дневно, включително в събота и неделя, но се чувствам щастлив и свободен. Всичко е въпрос на мотивация и на вътрешно желание.“

Като доста труден, но и много важен процес, както и като сериозно предизвикателство, д-р Дойчинов определя катарзиса, през който трябва да премине в първите години от стартирането на болница „Кристал“. „Като лекар, беше много трудно да изляза от зоната на изпълнител и да вляза в ролята на управител. Разбира се, преминах успешно двегодишно обучение по здравен мениджмънт. Най-трудно бе, че от един пълен алтруист, който се раздава в лекарската професия и не мисли за парите за консумативи и апаратура, трябваше да се трансформирам в човек, който следи финансовите разходи за всеки един консуматив, намира средства за големи и скъпи апарати и след това следи обслужването на кредитите за тези апарати. В допълнение дойде и борбата със съдружниците, които от инвеститори се явиха като консуматори на оборотни средства, а не на печалба.“

Друго сериозно предизвикателство бе работата с персонала. Изграждането на екипа и делегирането на задачите е нещо изключително важно. С хората, с които сега съм, мога да бъда спокоен, че когато седя на бюрото си и говоря с пациент, зная какво се случва на регистратурата, в манипулационната, в чакалнята“, обяснява д-р Дойчинов. За него най-трудната част от бизнеса е управлението на хората. „Стартъпът Очен център „Дойчинов“ се оказа стартъп не само като юридическо и бизнес тяло, но за мен бе начало за управленчество“, уточнява той.

Най-трудно се оказа първото ми уволнение. Това беше човек, който познавах отдавна. Бях го спасил от трудовата борса и то на финала на платения период. Дадох му възможност да расте в йерархията и да получи повишение на заплатата. Три месеца след назначаването му, започна да се усеща напрежение в колектива, а нямаше финансови и работни предпоставки да се случва това. Оказа се, че „моето протеже” създава интриги и пуска абсурдни слухове по мой адрес. Отне ми месец докато взема решение да го отстраня. След това поне две седмици съм мислил и „репетирал“ какво да направя. Накрая предложих да заеме позиция извън клиниката в придружен медицински център. Той отказа и последва раздяла по взаимно съгласие.  От позицията на времето, бих уволнил този служител, преди изтичането на изпитателния срок, който беше 6 месеца. Интригантите, извадени от калта, заслужават да се върнат там. 

Сатанизирането на частните болници, които реално дават страхотен продукт, и нелоялната конкуренция на лекари от държавните клиники д-р Дойчинов определя като друг много наболял проблем за бизнеса в областта на здравните услуги. „На практика една държавна клиника, използвайки някои лостове, прибира много големи нерегламентирани плащания, за същото нещо, за което ние регламентирано взимаме и ги използваме в бизнес процеса. За разлика от нас държавните болници използват подобни средства за личното си облагодетелстване и за да не бъда голословен, ще уточня, че в случая имам предвид доплащането на медицинската услуга.

За мен медицината прилича твърде много на изкуството. От всички рисуващи около 5-6 процента са художници, другите са рисувачи. В медицината е същото и смело мога да кажа, че в българската медицина има много рисувачи. И само някои от хората с титли са и художници. Титлите показват йерархичното ниво на нашите учители, а не са инструмент за по-висока цена на прегледа. За съжаление в България научната титла загуби своята научна стойност.“, споделя д-р Дойчинов.

Средно на ден той преглежда между 30 и 60 пациенти, а неговата лекарската максима е: „Всеки, влязъл при мен пациент, трябва да излезе с решен проблем. Трябва да реша проблема на пациента и това ми носи доста адреналин, който ме държи нависоко“, обобщава той.

 

Моля коментирайте