Програмите на ЕС - едно добро решение по пътя към единна европейска бизнес среда

Дали българският пазар ще бъде част от единния европейски пазар? Дали българският бизнес ще бъде част от единния европейски бизнес? Отговорът на тези два въпроса, безспорно, е: “ДА”. Далеч по-неясно е кога ще стане това. Практиката показва, че интеграцията е значително по-бърза и ефективна, когато става дума за пазари. Все пак това е въпрос на административни регулатори и естествени икономически сили. Бизнесът, от своя страна, е свързан с редица социални, политически, географски, исторически, дори психологически фактори, които въздействат върху неговата същност. Естествените стопански процеси трудно биха могли да бъдат регулирани единствено с административни мерки. Тази присъща на бизнеса антихомогенност се определя от различното развитие на отделните райони, ресурсна осигуреност и множество други фактори, които изискват отношението към интеграцията да бъде като към сложен и продължителен процес. За това, че интеграцията е сложен процес свидетелстват и огромните суми, които се заделят от европейската комисия за сближаване на членовете на общността. Въпреки тях, пълен успех не е достигнат дори при някои от най-старите страни-членки.

Българският бизнес е изправен пред предизвикателството да заработи на единен пазар преди реално да се е интегрирал в икономиката на общността му. На пръв поглед това означава да се ползва от редица предимства, които са били недостъпни до момента - стабилна административна среда, по-широк потребителски пазар, развит финансов и капиталов пазар и др. В диаметрална противоположност е високо конкурентната среда на работа, необходимостта от постоянни инвестиции, въвеждане и поддържане на високи стандарти.

Спорен е ефектът при пазара на труда
Той ще даде достъп на българския бизнес до високо квалифицирани специалисти, но това ще бъде обвързано със сериозно нарастване на разходите за труд. Разходите за всички производствени фактори ще се увеличат. Така по-голямата част от българските производители, които сега разчитат на ниска себестойност и работят с отбив от европейските цени, ще загубят това предимство, а вероятно и голяма част от пазарите си.
Действието на европейските фондове, структурирани в целеви програми, се явява решение на проблема, което трябва да компенсира бизнеса за разликата между трудно усвоимите предимства на общия пазар и категоричните му недостатъци. Безпокойство буди фактът, че българските мениджъри ще трябва да придобият уменията да работят по-ефективно с администрацията и да пишат качествени проекти, отговарящи точно на изискванията на финансиращите програми. Опитът, придобит през последните години на функциониране на предприсъединителните програми на ЕС в България, е недостатъчен. Бизнесът научава за това, че може да реализира отдавна планирана инвестиция твърде късно, когато дори и да проявява интерес, вече няма достатъчно време за реализация на идеите. Другият вариант е да бъде направен опит да се участва на всяка цена с набързо подготвен проект, който естествено не се одобрява. И в двата случая функционирането на програма за подпомагане на съответния икономически сектор не допринася с нищо за повишаване конкурентоспособността на българския бизнес.

Опитът в подготовката и управлението на проекти по програми на ЕС е дефицитен консултантски продукт
Това не означава, че проектните параметри са несъвместими с изискванията на самата програма, нито че целите им не отговарят на целевата ориентация на съответния фонд. Причината за неуспеха се крие в лабиринта от изисквания за форма, стил и съдържание на всеки един проект, по всяка отделна програма, задължително изисквани при кандидатстване.
До голяма степен тук проблемът се състои и в липсата на дългосрочна индивидуална стратегия за развитие на самите малки и средни предприятия в България. Мениджърите разчитат на това, че естествените пазарни процеси сами ще им подскажат в каква посока да развият или адаптират бизнеса си. Специфична черта на микрофирмите е висока гъвкавост на икономическата дейност. Алтернативата да се променя сферата на икономическа активност, обаче, не е приемлива за МСП с повече заети и вече направени инвестиции в производствени линии, например. Една добре изградена стратегия за развитие, сама по себе си предопределя възможностите за разработване на проекти по конкретни програми. Тя дава редица предимства, като ясни цели за бъдещо развитие, планове за технологично обновление, възможност за управление на риска и др.
Факторите, които би следвало да залегнат в основата на разработваната стратегия за развитие могат да имат различен характер. Логическата им същност трябва да е насочена към това, как да се приспособи предприятието към условията на единния пазар. Разработването на подобна стратегия включва програма за обновяване на производствените линии, оптимизиране на продуктовата листа, каналите за реализация, ценовата и инвестиционната политика, възможностите за финансиране, ако е необходимо преструктуриране на организационната и управленска структура. Тъй като програмите на европейския съюз са целеви, изискванията при разработване на повечето проекти по тях са свързани с ясна бизнес програма. На практика,

ако сте подготвили бизнес програмата и знаете какво искате, половината от проекта е готов
Стратегията за развитие, обаче сама по себе си не е достатъчна. Дори да сте сигурни в инвестиционните си намерения и да сте подбрали програма, която напълно съответства на параметрите на вашия идеен проект, е необходимо да комплектовате стриктно пълната документация, да разработите бизнес план, да попълните проектна заявка и да спазите всички изисквания на финансиращата организация, дори някои от тях да ви се струват неуместни или ненужни. На практика мениджърите биха могли да се възползват от два алтернативни подхода при решаването на този проблем:
4 Да създадат специализирано звено за подготовка на проектна документация. Прилагането на този подход може да има ефект, ако се очаква разработ-
ване и управление на множество проекти. Не бива да се забравя, че подборът на специалисти, които притежават опит в сферата, е нелека задача. Освен това, дори и да намерите подходящо лице с необходимата квалификация и желание за работа, винаги съществува опасност то да напусне, когато ви е най-необходимо.
4 Да се обърнат към консултант. Този подход дава повече гаранции за професионално свършена работа. Основно качество на консултанта е притежаваното от него ноу-хау. Обикновено консултантите се специализират в разработване на проекти по конкретни програми, което гарантира натрупване на качествен потенциал в течение на времето.

Единният пазар е истинско предизвикателство пред цялата икономика на България, но по-голямото предизвикателство е да намерим своето място в европейската бизнес среда. Целеви ориентир за голяма част от българските предприятия в условията на интеграция е оцеляването. Следваща цел е растежът. Ако решението на фирмените цели са програмите на ЕС, то ефективното усвояване на ресурси по тях е въпрос на правилна фирмена политика. Бизнесът трябва да е подготвен стратегически, административно и финансово за възможността да реализира качествени проекти. Изводът е ясен -
добрата подготовка предотвратява провала на изпълнението.

За контакти:

Вазов институт
София, Оборище 102
тел.: 02/ 984 85 85; факс: 02/ 984 85 86
e-mail: office@vazovinstitute.com,
уеб адрес: www.vazovinstitute.com