Промоцията от която наистина имаме нужда, е промоцията на време!

 Червени букви, големи надписи, %, % % и много бонуси със сигурност са преследвали всяко ваше действие или бездействие, ако сте живели или просто сте преминали през нашия континент през последните две години. Прословутите 4 P на маркетинг микса вече нямат почти никакво значение. Price, Place и дори Product са почти без значение в царството на дискаунтърите и промоциите. Само докато пиша тези редове на всяка от трите си електронни пощи съм получила по минимум 2 уникални предложения за коледни подаръци в ограничени количества на нечовешки ниска цена и нещо трябва да не съм нормална, за да се занимава с нещо различно от това да се възползвам, тъй като офертата изтича след час и аз съм на път да загубя последния си шанс.
Правилно или неправилно тълкуваме днес логиката и предназначението на „промоцията”? Надценяваме или тотално убиваме нейния смисъл с решението да злоупотребяваме?

Може ли всичко да бъде пласирано чрез промоция и ще дойде ли модата на стоките, купени на „стара цена”?

Отговорите на повечето въпроси ще имаме заедно с окончателното решение на спора за ползите и вредите от насърчаването на консуматорското обществено поведение. Заливащата ни „зелена вълна” е само малък прилив на фона на наводнението, което ни очаква, ако не намерим реалната мотивация на хората да потребяват. Защото сметките, които продавачите на блага правят днес се базират на максимата „плащаш 5, получаваш 7” и тя ще се сгромоляса със страшна сила в момента, в който потребителят реши, че 1 му е напълно достатъчно.
Моят две годишен син се научи да казва „едно” съвсем наскоро. Показва го с пръст и го повтаря непрекъснато. Освен в напълно вярното изречение „мама дава ям ино”, той го употребява и във всички останали случаи, в които едно по едно му се събират по десет. С неговото „ино” за първи път забелязах, че повечето неща, които притежаваме, са по много и си дадох сметка, че битът ми няма да се промени съществено, ако си имам само по едно. Така постепенно започвам да губя мотивация от придобиването и да се радвам на стоицизма, след който откривам живота отвъд притежанията. И колкото повече хора откриват този глад, толкова по-трудно ще става на продавачите.

Има два изключително големи проблема в „живота на промоция”

Първият и по-съществен от тях е илюзията. Заблудата, че придобиваш ценност на безценица. Ценността остава в сянката на необходимостта от тази вещ, а безценицата е относително понятие. Като дете знаех, че ако не ти се яде кифла, няма никакво значение, че ти я дават без пари. Днес именно тези, които са преяли, искат още и още. Все пак икономическият баланс на съвременния свят се крепи на потреблението. Когато то намалява, колелото спира да се върти. Затова логиката изисква да ти пъхат под носа топла и ароматна (макар и изкуствена) кифла и един нежен глас да ти обяснява, че си гладен, при това можеш да хапнеш почти без пари. Затова и вторият проблем, който плътно следва илюзията, е вредата. Навикът да придобиваш и употребяваш неща, към които при „реална цена” никога не би проявил интерес, е пагубен. Защото вещите отнемат не толкова пространството, колкото времето ни.
Отскоро по националните ТВ канали тече реклама, в която „потребителите” страдат от „бозите” в наличните и по липсата на повече канали. Всеки път, в който я чуя, реплекирам синия екран, макар това да не е здраво поведение за психически нормален човек с думите „А защо не си купите книга?”. Ето го реалният дефицит. На пръв поглед в логиката на моето словоблудство би трябвало да кажа „дайте ни промоция за изкуство и култура”, но такива също имаме. Народен театър „Иван Вазов” ни предложи промоция по повод деня на Народните будители, често има намаления на книги, във вторник можеш да отидеш на кино на 35% по-ниска цена... Липсва ни промоция на добрите идеи, липсва ни промоция на мисълта.

Преди кризата още четох за експеримент, в рамките на който оставят 10 човека без никакви пари за една седмица

Дават им нужните за бита вещи, храна и транспорт, както и един тефтер и молив, в който да запишат всяко нещо, което биха си купили, ако имат пари. На финала на седмицата им дават необходимата за записаните продукти сума. Оказва се, че необходимостта и желанието ни да пазаруваме имат давност – само седем дни и 90% от записаното вече не е нужно. Обичам този експеримент. Доказва тезата ми за илюзията и вредата. Доказва, че единствената промоция от която наистина имаме нужда, е промоцията на време. Време, в което да се отдадем на мислене и да родим добри идеи.

Едно! Купуваш едно и получаваш 3 на половин цена

Избираш една обувка и ние ти подаряваме втората. Блуза с един ръкав, половин ябълка... Станали сме слепи за абсурда на ситуацията, в която сме заплетени. Но дори да решим да избягаме, попадаме в лабиринта на навика, желанието и липсата на време да помислим дали придобиването на съответната ценност на безценица е добра идея. И никой не е виновен, защото животът е устроен така – ако има потребление, икономиката расте, след това се покачват възнагражденията, а чрез тях потреблението. Ако колелото спре да се върти в тази плоскост, има опасност и Земята да ни заизглежда плоска и финалната 2012, предречена от маите, наистина да ни споходи. Затова е най-добре за всички просто да се възползваме. Всеки в своето търсене на подходяща за емоционалното му състояние промоция. Аз искам време. Чух, че холивудски режисьор се е сетил за това и е направил „Търговците на време”. Може и да има реална идея. Не знам, ще отида да го гледам във вторник. На специална цена с 35% намаление и подарък „карамела” на карамелизираните пуканки.