Процедури по оценка на въздействието върху околната среда

Известно е, че всяко инвестиционно намерение, проект, план или програма, при своето реализиране въздейства върху компонентите на околната среда (въздуха, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи).
За да не се нарушава балансът в околната среда, понижаване на качеството на живот, и с цел опазване природата в България, като в същото време се развива инфраструктурата и икономиката, Екологичното законодателство е въвело задължителни за спазване изисквания, процедури и стандарти по отношение на околната среда.
Едни от най-важните процедури, свързани с опазването на околната среда и следването на целите за устойчиво развитие, са превантивните процедури по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения (ОВОС), екологичната оценка на планове и програми (ЕО) и оценката за съвместимост (ОС) на плановете и програмите, проектите и инвестиционните предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Обединяващото за трите процедури е тяхната основна цел, а именно

оценяване на евентуалните въздействия върху околната среда преди да бъде реализиран планът
програмата, инвестиционното предложение или проекта, и на базата на получените резултати, предлагане на такива мерки, алтернативи и решения за осъществяване и реализиране на плана, програмата, инвестиционното предложение или проекта, които да ограничат до минимум отрицателните въздействия върху околната среда, и да способстват за повишаване на нейното качество.
Екологичните процедури по ОВОС, ЕО и ОС целят интегриране на предвижданията на инвестиционните предложения, планове и програми по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и постигане на устойчиво развитие.

С новия ЗООС от 2002 г. понятието “ОВОС на планове и програми” се замени с “Екологична оценка на планове и програми”
От този момент за инвестиционните предложения се прилага процедурата по ОВОС, а за секторните политики, плановете и програмите - процедурата по екологична оценка.
С изграждането на мрежата от защитени зони известна като “Натура 2000”, съгласно чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), пред инвестиционните предложения, плановете
и програмите, попадащи на защитени или в близост до защитени територии се поставя условието за извършване на т.нар. Оценка за съвместимост (ОС) на инвестиционните предложения, планове, програми и проекти с предмета и целите на опазване на защитените зони.
Общото за трите процедури е, че това са основни инструменти за превантивен контрол, подпомагащи вземането на крайно решение за одобряване или неодобряване на дадено инвестиционно предложение, план или програма.

Обща е и основната цел, която тези оценки преследват, а именно постигане на устойчиво развитие
Оценките по ОВОС и ЕО се възлагат за изработване на колектив от независими експерти с ръководител, които декларират, че не са лично заинтересувани от реализацията на инвестиционните предложения, плановете и програмите.
Оценката за съвместимост се възлага на експерти с компетентност в областта на опазване на местообитанията и видовете по Приложение № 1 и № 2 на ЗБР, които да отговарят на определени изисквания, посочени в Наредбата за ОС.

Процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционните предложения
Законовата рамка на процедурата по ОВОС се определя Директива 85/337/ЕИО, относно оценката за въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда; Закон за опазване на околната среда (Глава 6 Раздел I и Раздел II); Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда.
Същността на ОВОС се състои в оценяване на предполагаемите значителни въздействия върху околната среда на възможно най-ранен етап, до които може да доведе реализирането на дадено инвестиционно предложение за строителство, дейности и технологии. ОВОС определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреки въздействия върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почви, води, въздух, климат и ландшафт, земни недра, материално и културно-историческо наследство, както и взаимодействието между тях.

Етапи на ОВОС:
1. Уведомяване на компетентните органи
и засегнатото население за инвестиционното предложение на възможно най-ранен етап.
2. Преценяване на необходимостта от ОВОС.
3. Извършване на консултации и определяне
на обхвата на ОВОС. Изготвяне на Задание
за ОВОС.
4. Изготвяне на Доклад за ОВОС.
5. Оценяване качеството на Доклада за ОВОС.
6. Организиране и провеждане на обществено обсъждане.
7. Вземане на Решение по ОВОС.

Продължителността на процедурата е различна за различните инвестиционни предложения, но средно протича за 9 месеца.

Процедура по стратегическа екологична оценка (СЕО или ЕО) на планове и програми
Процедурата е законово определена от Директива 2001/42/ЕО за оценка на влиянието
на някои планове и програми върху околната среда, Закон за опазване на околната среда (Глава 6 Раздел I и Раздел II) и Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми.
Същността на ЕО се изразява в оценяване на екологичните последствия от предложените планове, програми и секторни политики, които формират рамката на планиране за инвестиционни предложения.

Етапи за протичане на ЕО:
1. Подаване до компетентния орган Искане
за Преценяване на необходимостта от ЕО.
2. Извършване на консултации и определяне
на обхвата на Доклада за ЕО.
3. Изготвяне на Доклад за ЕО.
4. Организиране и провеждане на консултации
и отразяване на резултатите от тях.
5. Организиране на обществено обсъждане.
6. Вземане на Становище по ЕО.
Общият срок за протичане на процедурата
по ЕО е около 7,5 месеца, и тя като процедурата
по ОВОС, е различна за всеки конкретен случай.

Други процедури, свързани с ОВОС и ЕО, в зависимост от характера на инвестиционното предложение, плана или програмата

• При местоположение на инвестиционното намерение, плана или програмата е в близост до граница и налага процедура по ОВОС/ЕО в трансграничен контекст.
• Когато предвижданото за реализация инвестиционно предложение изисква издаване на комплексно разрешително за предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ, IPPC - директива на ЕС), задължително се следват Указанията за координиране на процедурите по ОВОС и КПКЗ съгласно Заповед № РД-803/30.10.2006 г. на Министъра на околната среда и водите.
• Когато предвижданото за реализация инвестиционно предложение изисква разрешително по чл.104 на ЗООС за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях (СЕВЕЗО II - Директива на ЕС), е необходимо да се предвиди изпълнението и на тази процедура от възложителя.

Процедура по оценка на съвместимостта (ОС) на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета
и целите на опазване на защитените зони и обвързването ? с ОВОС и ЕО ОС е нормативно обоснована от Директивата за местообитанията - 92/43 ЕЕС, Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта (ОС) на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с
предмета и целите на защитените зони.
Същността на ОС е оценяване на влиянието на плановете, програмите, проектите и инвестиционните предложения върху защитените зони
и техните консервационни цели.

Целта на оценката за съвместимост е:

• Оценка на въздействията върху целостта
  на територии от Натура 2000.
• Оценка на въздействия върху местообитания, флора и фауна, попадащи в Натура 2000
• Анализ на възможни алтернативи на проекта или плана за въздействия върху целостта на Натура 2000.
• Предлагане на компенсаторни мерки, поддържащи или подобряващи целостта на Натура 2000.

Процедура по ОС:
1. Уведомяване на компетентния орган от страна на възложителя на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения.
2. Проверка за допустимост.
3. Преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони.
4. Оценка на степента на въздействие върху защитените зони.
5. Оценка на качеството на доклада за
степента на въздействие върху защитените зони.
6. Провеждане на консултации с
обществеността.
7. Издаване на решение по ОС от компетентния орган и контрол по изпълнението му.
Проблеми във връзка с прилагането
на процедурите
В ранните етапи на идейно проектиране и планиране липсва достатъчна качествена и количествена информация, по която да се определят видът и степента на въздействието на инвестиционното предложение, планът или програмата върху околната среда.
Липсват законови срокове за даване на Становище от компетентните органи за някои от етапите на процедурите (напр.: в Наредбата за ОВОС не е посочен срок, в който компетентният орган съгласува заданието за ОВОС).
За различните по характер инвестиционни проекти, планове и програми, процедурите са едни и същи. Така например, точките по съдържанието на един Доклад за ОВОС на хотелски комплекс, съвпадат с точките на съдържанието на Доклад
за ОВОС на рафинерия, т.е. обектите не се разглеждат конкретно
в зависимост от техния предмет на дейност, а се работи по унифицирано съдържание
В единия случай това може да доведе до пропускане на информация (рафинерия), а в другия случай (хотелския комплекс) до необосновано удължаване на сроковете на процедурите, без да се взима предвид несравнимостта на съответните различни въздействия върху околната среда (рафинерия - хотелски комплекс).
Друг проблем е и прекалено дългата продължителност на някои основни етапи по процедурите (например процедурите по искане на становища от правителствени и неправителствени организации, процедурата по организиране и провеждане на обществено обсъждане). Те могат да се съкратят чрез използване на съвременни електронни и интернет връзки.

В настоящия етап липсва подробна информация
За правилното протичане на процедурите по опазване на околната среда и едновременно с това, задоволяване на обществените интереси, е необходимо изясняване на неяснотите по отношение на сроковете и съкращаване на процедурите в зависимост от параметрите на конкретния проект.
По тази причина е важно обединяването на усилията и съвместна работа на компетентните органи (държавни и общински), правителствените и неправителствени организации, експертите по ОВОС и ЕО и не на последно място пълна заинтересованост и участие на обществеността.