16 Октомври 2005
Радиобизнесът у нас е на много високо ниво
| Христин Стрижлев е завършил музикалното училище в Плевен през 1982 г. Висшето си образование получава в СУ "Климент Охридски", със специалност "Право". От 1990 г. до 1997 г. е адвокат в Плевен. Собственик, създател и директор на радио Плюс, понастоящем радио Фреш. |
Човек помни в живота си хубавите неща. Лошите събития и тежките моменти се забравят и остават някъде далеч в спомените. Така и аз си спомням един от най-силните позитивни моменти в живота ми - работата ми в първото ефирно радио в Плевен - радио "Плевен+" и бойното кръщене пред модерната за преди 10 години техника. Никога няма да забравя колегите, с които тогава създавахме радиото и моя шеф - Христин Стрижлев. Тогава той ми гласува доверие и ме постави зад микрофона. Е, в началото имаше и много гафове (за които днес си спомням със смях), но школата, която минах там, и до днес ми помага в работата. Няма да скрия сантимента, който изпитвам сега към радио Fresh!, което всъщност е стартиралото преди 10 години радио "Плевен+". Днес веригата излъчва в 20 града и има 13 офиса, като е с най-голямо покритие в страната.

Според рейтинговите класации радиото се позиционира на трето място.
За хубавите и трудни моменти през изминалите години разговарях с Христин Стрижлев, изпълнителен директор на национална радиомрежа Fresh! Читателите ще разберат и защо си позволявам да прескоча официозния тон в случая при колегиалния ни разговор.
Христине, каква е равносметката за 10 години?
- Нещата започнаха малко на шега, когато стартирахме първото ефирно частно радио в Плевен, с финансовата помощ на фондация "Отворено общество". Това беше по-скоро хоби, отколкото бизнес, защото се занимавах сериозно с адвокатската си работа. Но може би музикалното ми образование и свиренето в групи ме накараха да направя радио, което да излъчва музика, достъпна за много хора. След две години пуснахме радиото и в Ловеч, като то вече се казваше "Плюс". Рекламните приходи се увеличиха и това беше повод да се замислим за верига от радиостанции. А през
1997 г. такава все още не съществуваше. Тогава имаше само 50 радиостанции, докато сега са над 300.
Успяхме да получим финансиране от един голям международен фонд в Ню Йорк, който кредитира независими медии от цял свят. Защитихме проект за създаване на радио за младежка аудитория. Така започнахме излъчване в 10 областни града, с център в Плевен. През януари 1999 г. предизвикахме бум с пускането на радио Плюс в толкова градове. Но както може да се очаква, започна сериозна офанзива срещу нас от страна на конкуренцията. Когато през 2000-та година започна процесът по лицензиране, НСРТ ни отказаха програмни лицензи, въпреки перфектните документи. Обосноваха се на юридически пропуск, но бяха забравили, че аз съм юрист. Тогава обжалвах пред ВАС, който спря процедурата и всички колеги, които имаха вече лицензи, стояха и чакаха. В случая правителството обяви нови честоти, ние изтеглихме жалбите си и на втория конкурс получихме честотите, като навсякъде бяхме на първо място.
За съжаление, с тази битка загубихме доста от набраната скорост.
От 2001 г. централата на радиото е в София. Беше свързано с преместване на хора и техника и това бе изключителна трудност и риск. Въпреки това бяхме сигурни, че не можем да правим национална мрежа без да сме позиционирани в столицата. Тогава подновихме и програмата.
<>Наехме австралийски консултант, направихме много сериозен анализ на пазара, сменихме името на радиото на Fresh, и всичко това донесе много добри резултати както в рейтинга, така и в продажбите на реклама
Как създавате екипа на радиото, какви грижи полагате за кадрите?
- Създадохме много добър екип, в който от години няма текучество и работи много успешно във всичките насоки. Подборът на хората правим винаги с конкурси, които са реални и не приемаме "наши хора". Всяка година два пъти провеждаме обучения на мениджърския екип от високо и средно ниво, както и на хората от “Програма"-та и
“Продажби"-те.
Постоянно излизат нови радиостанции, конкуренцията се увеличава, а рекламният пазар, който ги издържа, е все един и същ. В този аспект труден ли е радиобизнесът у нас?
- О, да. Но сериозният проблем е в самата политика на радиостаннциите, които подценяват себестойността на продукта. И наистина, сигурно не струва много да пуснеш един компютър и да теглиш музика от интернет, която да излъчваш. Ние сме едни от малкото, които си плащаме всички нужни права за излъчване, както и всички данъци. За много собственици обаче не така. Дъмпингът, който се прави постоянно, много ни пречи. Но се радвам, че започва консолидациия на пазара - закупуване на местни радиостанции от по-големи, събиране на вериги под една шапка.
Във връзка с това не се ли "разсейват" рекламни средства към малки радиостанции, които ги получават благодарение на личните познанствата на собственика с някои фирми?
- Така е. Аз познавам собственици, които имат едно малко студио, няколко души екип, един компютър и само музика. Те излъчват рекламите на бартер, които са в полза на собственика - бартер с бензиностанцията, ресторанта, магазина за дрехи, фризьорския салон, книжарница. И всеки дошъл лев е "пари за харчене", затова продават на много ниски цени. При нас това е невъзможно. Затова ние говорим, че всички радиособственици трябва да публикуват годишните си отчети, както го правим ние. Всички трябва да са регистрирани по ДДС. Известно е, че в САЩ през
30-те години радиата са били перачница на пари, може би и тук е така. Не е логично да нямаш реклами или да продаваш за 20 стотинки 30-секунден спот и в същото време да правиш програма. Не може да се случи! Съмнявам се също, че някой ще има друг бизнес и ще си прави радио, защото иска да слуша точно музиката, която харесва. Изводът идва сам.
Смяташ ли, че бизнесът е узрял за реклама?
- Категорично да! Преди 10-12 години хората си мислеха, че радиорекламата е излъчване на съобщение, сега ситуацията е коренно променена.
Радиото е много успешна медия у нас - почти 80% от хората слушат радио всеки ден. Освен това радиорекламата е много пъти по-евтина от телевизията, и най-важното - носи полза на рекламодателите и на слушателя
Виждаш ли кога ще се регулира пазарът?
- Аз съм оптимист, защото в последно време регулаторните органи вече се вслушват в мнението на операторите, тъй като ние сме хората, които реално сме в бизнеса. Но у нас процесите вървят бавно. Убеден съм, че ако има равни условия за всички, пазарът ще се регулира. Защото сега някои плащаме, а други не плащат. Има доста станции, които излъчват, без да са внесли такси за лиценза си от няколко години, не плащат авоторски и продуцентски права за музиката, която излъчват, а в същото време са конкуренти. Може да вземат малка част от баницата, но все пак вземат. А когато правилата важат за всички, ще успяват тези, които професионално всекидневно работят за развитието на продукцията си.

