„Реквием“ на Верди на сцената на Софийска опера

На 12 март Софийската опера очаква да съпреживее със своята публика магията на възкресението с музиката на Джузепе Верди, с неговия „Реквием“. Музика, родена в сложното време от края на 19-ти век. Реквиемът се ражда във времето, когато маестрото работи върху своята „Аида“, но и време, когато загубва баща си и близкия си приятел и сътрудник, либретиста Франческо Пиаве.  Скоро след тези трагични събития се прибавя и скръбта по загубата на Росини в 1868 г. и на писателя и поет Мандзони в 1873 г.

С болка Верди пише за смъртта на Росини: “Той бе едно от славните имена на Италия. Когато няма да го има и Мандзони – какво ще ни остане? Нашите министри и славните „подвизи“ при Лиса и Кустоца ли? (поражението на Италия във войната с Австрия). Предателството на правителството към националните идеали огорчава твореца.

Всички тези събития и разочарования раждат вечната музика на неговия „Реквием“. Верди не само вдъхва нов живот и съдържание в традиционната форма на католическата заупокойна литургия, но отправя послания към човечеството, които в различни времена стават толкова актуални, колкото и тогава. В неговия „Реквием“ оживява гневния протест, дълбокото страдание, героиката, лиризма и с особена сила страстната мечта за щастие. Именно тази различност в музикалното изграждане на  творбата, в сравнение с традицията, го прави близък до оперното внушение. Много мелодии въздействат като откровени народни напеви. Усещане за това особено силно се чувства в „Лакримоза“.

Седемте части на „Реквиема“ не възприемаме като заупокойна литургия, а по-скоро като силно драматично творение, израз на душевното състояние на великия маестро, в което оживяват внуштелни музикални картини. Трагичният пролог (Requiem и Kyrie) е последван от страшния съд (Dies irae). Това е главната, най-конфликтна част. В нея чувството за ужас и смут на душата се сблъскват едно в друго, предизвикват тръпки. Третата част (Offertorium) е особена, това е състояние на съзерцателност. Sanctus, четвъртата част, гигантска двойна фуга е бунт срещу смъртта, съзидателна и силна като живота. Своеобразен лиричен център са следващите две части – Agnus Dei, Lux aeterna и  Финалът (Libera me), необикновена реприза, изграден от съпоставката на контрастни картини – на страшния съд и неукротимата сила на живота. Взривът от отчаянието изведнъж прекъсва, сякаш дъхът е спрял. Финалът е зловещ шепот, шепот за освобождаване на духа от тялото.

Посланията на безсмъртната творба на маестро  Джузепе Верди вълнува и днес човечеството, омагьосано от технологиите, проектиращо себе си в космическо бъдеще. Може би, защото музиката му  събужда в душата заспали емоции и прозрения за нас самите.
В сътворяването на шедьовъра на Верди ще участват солистите Красимира Стоянова, Камен Чанев, Виолета Радомирска и Максим Кузмин-Караваев под палката на маестро Джордано Беллинкампи.
 


 

Моля коментирайте