Рио де Жанейро и в одопадите Игуасу- перлите в корон ата на Бразилия

Няма друг град в света, на който повече да подхождат думите: "Когато бог създал земята за шест дни, на седмия отишъл да почива в Рио де Жанейро." Въпреки че много други красиви градове претендират за тази привилегия, тя е отделена единствено и само на Рио. "Януарска река", така е нарекъл града неговият откривател, португалецът Гаспар де Лемос, през 1502 г., смятайки залива Гуанабара за устие на река. Именно към този залив е обърната 38-метровата статуя на Христос Спасителя, извисяваща се на хълма Корковадо и поздравяваща всички гости на Рио с "Добре дошли".

Карнавалът



По света има много известни карнавали и фестивали, но само един се пише с главна буква - този в Рио де Жанейро. Всяка година близо 10-те милиона кариоки, жителите на този вълшебен град, живеят с мисълта за 4-те дни през февруари, в които ще забравят всичко - и проблемите, и работата, и ще се отдадат на един безкраен празник по улиците и булевардите на Рио, по фантастичните плажовете Копакабана, Ипанема, Леблон. Всички - млади и стари, богати и бедни, приготвят карнавалните костюми и се впускат в безкрайната фиеста. Да добавим стотиците хиляди туристи от други градове на Бразилия и от целия свят. Получава се едно Вавилонско стълпотворение от хора, дошли в това райско кътче да се забавляват до насита. От сутрин до късно през нощта навсякъде се чуват ритмите на самба, този най-бразилски танц, който не ти дава минута покой и прониква във всяка клетка на тялото. В хотела са ни приготвили списък с местата, където върви поредният купон. Обикновено това са уличните банди - най-известните са на Копакабана и Ипанема. Там хиляди хора задръстват улиците под звуците на огромни уредби, качени на камиони в началото на шествието. А начело на парада са най-знойните бразилки - водачите на бандата.
Тече и втората нощ на
гала шоуто на школите по самба, което се разиграва на стадиона Самбодром
проектиран от великия бразилски архитект Оскар Нимайер. В средата е бетонната писта, дълга около километър, по която в двете последователни вечери ще преминат по 7 от най-известните школи по самба в Рио. Всяка школа има около 4000 танцьори и музиканти, а за помощния персонал да не говорим. От двете страни има трибуни за зрители - там билетите всяка година струват повече и повече. За Рио е валидна приказката "ден година храни", защото Карнавалът е огромна машина за пари. Ако направите просто изчисление - най-евтините билети са 100-160 $ (2004 година), а трибуните побират около 70 000 зрители.
Отсрещната срана са ложите, там цените са "от лъв нагоре", измерват се в 4, че и 5-цифрени суми. Там може да се види Кралят Пеле, известни спортисти, артисти, политици и кой ли още не. Точно срещу нашия - 7-ми обикновен туристически сектор, в специална ложа са се разположили половината от
40-членното жури, които оценяват изпълненията на школите по 10 критерии. А за тези звездни 90 минути всички участници са се готвили цяла година.

Всеки жител на Рио знае поне две неща - кой е последният шампион по футбол на щата и коя е школата по самба
спечелила състезанието на Самбодрома.
Часът е 21,00. Като за добре дошли се излива силен тропически дъжд, който в никакъв случай не помрачава настроението на публиката, и в небето прогърмяват салюти и фойерверки - започна се!!! Уви, бедно е моето перо, за да ви разкаже какво се случва в следващите 5-6 часа.
Под оглушителния тътен на музиката на всяка от самба школите започва парадът. Екзалтираната публика става на крака и бурно приветства своите любимци. Голяма част от зрителите около мен са бразилци и са научили песента, запазена марка на всяка от школите, и пеят заедно с певците и музикантите. Няма как да не научиш и ти - туристът, дошъл от другия край на света, думите на някоя от песните.
В малките часове на нощта публиката започва да пооредява. Заричам се през 2005 г. да се включа в шоуто на живо, защото от трибуните вече не ми е интересно. Има такава опция за туристи - в края на всяка школа има групи от туристи, които са дали по няколкостотин долара, за да се включат заедно с основната група. Ще го направя!!! През всяка от вечерите на карнавала се провеждат и балове - в реномираните клубове на Ипанема и
Леблон. Не мога да пропусна да кажа за
най-известния - Гала Гей Бал в клуб Скала в Леблон
провеждащ се през последната карнавална вечер. Цялото шоу се предава директно по телевизията, а влизането в клуба е още една атракция. През шпалир от хора, дошли да видят звездите на вечерта, минават най-известните травестити на Рио и хора с "по-различно" мислене. Спомням си първото си посещение в Скала. За секунди преодолях смущението си и се шмугнах след една "звездна" двойка, събираща овациите на околните. Най-смелите от моята група ме последваха в това щуро начинание, другите вече бяха уморени от 5-те карнавални дни и нощи. Чувствам се сякаш съм на церемонията за раздаване на наградите "Оскар". Супер е! Влизам вътре, а там купонът се вихри с пълна сила. Стотици "нежни" създания, които в предишния си живот са били мъже, сега не знам точно какво са. Всъщност някои от тях - ух, дъхът ти направо спира. "Господи какви жени!" - ще възкликне непреднамереният наблюдател. Веднага започваме да се снимаме с най-известните и най-красивите представители на тази своеобразна флора и фауна, неотделима част от великото шоу, наречено Карнавал!
Какво е Рио без символа на града -
статуята на Христос Спасителя



възвисяваща се на хълма Корковадо, издигащ се точно над центъра на града на височина 713 метра. Статуята е построена през 1929-1931 г. от самите жители на Рио и веднага става символ на града. Това е първият символ на града, който всички виждат, пътувайки в автобуса от летището до Копакабана. Статуята е висока 38 метра, размахът на широко отворените ръце, с който Христос ни казва "Добре дошли в рая на земята", е 30 метра. Ех, не ми останаха вече епитети да опиша каква гледка се разкрива отгоре. Виждат се всичките южни плажове и квартали - Копакабана, Ипанема, Леблон, лагуната в краката на Спасителя, напред е заливът Гуанабара, с кацнала в единия му край скала - Захарното хлебче. Тя е кръстена така още от първите португалци, акостирали тук, и е вторият символ на Рио. Виждат се небостъргачите на Ситито, до тях са се сгушили колониалните дворци и красиви църкви. Погледът върви още малко встрани - ето го и последният митичен символ на града - стадионът Маракана. Е, на самба се наситихме през тези дни, но остана време и за футбол, по традиция в първия ден на карнавала е футболният финал на щата Рио де Жанейро, а тази година се падна и най-якото дерби - Фла-Флу (Фламенго-Флуминензе). Стадионът се пръскаше по шевовете, с голяма мъка успях да спазаря на черно билети от главния дилър, току под погледа на няколко любопитни полицаи. Е, сделката беше напълно законна, платихме само 2 пъти и половина повече, но тези 40 долара си струваха до последния цент. Когато човек влезе вътре, не знае на кое да се радва повече - на играта или на френетичната публика, изпълнила до краен предел този 80 000-ен стадион (когато е построен през 1950 г. за световните финали по футбол, стадионът е побирал невероятните 200 000 запалянковци. После някъде през 80-те години по изисквания на ФИФА броят на местата е намален повече от два пъти). Изглеждаме не дотам перфектната игра на кариоките и се радваме на победата на отборът на бедните Фламенго с 2 : 1. Следва втората част на шоуто - прибирането обратно. Някъде от другия изход на стадиона се чуват изстрели, разбирам, че някакъв луд запалянко се е опитал да отвлече такси, но бързо е неутрализиран от полицията и тълпата се разотива, за да продължи празника!

Тръгваме си от Рио, за да полетим до другото фантастично кътче на Бразилия, докоснато от Бога - водопадите Игуасу.
Водопадите Игуасу - раят на земята
Мнозина са имали удоволствието да посетят водопадите, други са ги виждали по Дискавъри, спомнете си и филма "Мисията" с Робърт де Ниро, сниман точно там.
Водопадите се намират в джунглата, в югозападната част на Бразилия, на около 25 градуса южна ширина, малко под Тропика на Козирога. Разположени са точно на границата между три държави - Бразилия, Аржентина и Парагвай, там където река Игуасу (дълга около 1000 км и течаща в необичайната посока от изток на запад, т.е. не към Атлантика) се влива в река Парана - една от най-големите реки в Южна Америка.
Преди повече от 100 милиона години на това място е станала гигантска вулканична експлозия, вследствие на която част от земната повърхност е "хлътнала" почти 80 метра. Затова скалите на водопадите са черни. Според някои статистики това са най-широките водопади в света от общо три големи водопадни каскади - Ниагара в Северна Америка, Виктория в Африка и Игуасу. В горната си част, река Игуасу се разлива на една територия с обща ширина 2800 м. От височина 60 до 80 м с огромен грохот се стоварват хиляди тонове вода в секунда. Когато човек застане само на метри от най-големия от всички 275 водопада - "Гърлото на дявола", намиращ се на аржентинска територия, занемява. Почти на една ръка разстояние се изсипва почти половината дебит на целия водопад.

Разхождаме се по мостовете от бразилска страна, откъдето се вижда панорамна гледка към водопадите отсреща, времето е слънчево и водните пръски образуват невероятно красиви дъги.
Боже, колко красота има на този свят, Боже...
Дори само за тази гледка си струваше да дойдем от другия край на света!
Една игуана пропълзява под краката ми, опитвам се да я докосна, но нашият бразилски гид ме скастря - тук всички животни са защитени от закона. Ама моля ти се Уилсън, искам само да се снимам с нея. Мургавият бразилец е непреклонен - не става, само ще я гледаш. Спомням си какво ми отговори неговата шефка, когато я попитах може ли да организираме лов на ягуари за мой добър приятел и запален ловец - да може, но само фото лов. Ягуарът отдавна се е изнесъл навътре в гъсталаците, изплашен от човешкия наплив. Всеки ден тук се изсипват хиляди хора в този най-красив Национален парк. Остава да добавим и шума от постоянно кръжащите наоколо хеликоптери. За малко не настъпвам една красива тарантула, която спокойно се разхожда по пътеката. Този път не питам Уилсън може ли да я хвана.
Нататък следва Макуко сафари
Нали сме туристическа агенция за приключения - трябва да предложим достойни забавления за хората, пропътували дотук повече от 14 000 км. Качваме се на влакче, движено от джип, захранван със спирт. От толкова захарна тръстика само част отива за ракията кашаса - основната съставка на най-бразилското питие кайпириня, останалата се използва за производство на спирт за индустриални нужди, включително за двигатели с вътрешно горене. Сред мириса на алкохолни пари водачът ни обяснява кое дърво как се казва и за какво може да се използва - за сапун, за кану и какво ли още не.
След края на обиколката се настаняваме в лодка с два мощни мотора и поемаме нагоре по реката, към грохота на водопадите. Преминаваме през няколко бързея, адреналинът се покачва. Някъде далеч пред нас се вижда Гърлото на дявола. Е, няма да достигнем чак дотам, но след няколко минути започва една невероятна фиеста. Опитният водач прави 10-на кръга с лодката и при всеки влиза все повече и повече под водата. Всички крещим от възторг (и от страх). Аз съм най-отпред на лодката, до мене е операторът, който снима през цялото време. После част от компанията от моторната лодка се прехвърляме в гумена и започва рафтинг надолу по бързеите на реката. На най-големия бързей 2-ма от моята група падат във водата, но бързо ги изваждаме и продължаваме надолу. Накрая - следва плуване във вече спокойните води на Игуасу.
На другия ден ни очакват 10 км с маунтийнбайк в джунглата, с моторна лодка по реката над водопадите, наблюдение на алигатори (но тоя ден нещо се бяха изпокрили, та не видяхме нито един), състезания с кану и, разбира се, плуване в същата река, където са алигаторите. Тръпка си е!!
Вечерта - пак шоу, нищо че не сме в Рио, а в град Фоз до Игуасу - бразилският град на водопадите. За около 3 часа пред нас се демонстрират всички песни и танци на народите от всички кътчета на Южна Америка. Всичко това на фона на богатата храна на бразилиския "родизио" ресторант, където човек забравя за всички диети и правила за здравословно хранене. Но не може да се устои...
И накрая - нека не ме съди уважаемият читател за това, че на другия ден по време на престоя ни в Париж с огромно пренебрежение и едва ли не с досада водих част от моята група из залите на Лувъра. Но Мона Лиза някак си ми бледнееше на фона на Христос Спасителя, танцуващите хора по улиците, водопадите Игуасу... До скоро, Бразилия!

Всички желаещи, които искат да пътуват до "Рая на Земята" и да бъдат част от Карнавала на Рио
(1 - 11 февруари 2005 г.) могат да се обърнат за повече информация на тел. 02/989 90 64, 0888/ 705 179 www.adventureplus-bg.com, Мирослав Нанков