Росица Кючукова, собственик на винарска изба “Вила Винифера”: не произвеждаме обем, а качество

Как успешно се управлява винарска изба в България днес, как се инвестира в иновации, така че производителят да запази пазарните си позиции и да бъде конкурентоспособен? За чакането на субсидията, за стагнация на пазара и намалените обеми на износ, за рисковете, за новите идеи, за любовта и всеотдайността във винопроизводството разказва пред “твоят БИЗНЕС” Росица Кючукова, собственик на винарска изба “Вила Винифера”.

Г-жо Кючукова, на какви критерии трябва да отговаря една модерна винарска изба днес?
- Основните критерии са: оборудване и качество. Зависи от стила и технологията на производство. Ние сме класическа изба и затова акцентираме на бъчвите (български, френски и американски дъб), а не на метала. Това са характерът и уникалността на нашето производство: от ферментацията до бутилирането, виното не се докосва до нищо друго освен дъб. Не залагаме на обем, а микровинифицираме. Но контролът, както на съдовете, така и на гроздето и виното, е особено прецизен. Затова и лабораторията ни е изключително добре и модерно оборудвана.

Как световната криза се отразява на българското винопроизводство и реализацията на вината на пазара?
- Кризата не може да подмине и да не се отрази на сектора, защото той основно е ориентиран към износ. И след като в световен план се свива икономиката, няма как да не ни засегне - близо 60% е паднал износът на вино от България. Още повече, че традиционно изнасяме за руския пазар, а той е пряко зависим от американските банки. Положението е тежко и не може бързо да се преструктурираме към други пазари, защото този процес е дълъг и резултати могат да се очакват след години положени усилия и реклама на българското вино. Ние от няколко години насам започнахме да говорим за рекламиране и налагане на качествени местни сортове вина. Все още не ни познават като такива производители, а да не говорим за конкуренцията на световните винопроизводители, които също няма лесно да си преотстъпят позициите.

Доколко българските вина са конкурентни на световните пазари? Имаме ли какво да покажем пред света?
- Каквито и средства да се отпускат, ако те не могат поради административни и други неуредици да стигнат до реално нуждаещите се производители, остават само добри намерения и популистки твърдения. Колко хора още чакат пари по одобрени проекти от програма САПАРД? А са теглили кредити, сега сме в криза и какво се случва ...? Каква гаранция дава държавата за усвояване на тези средства? Защото рискът винаги остава за ползвателя, а той при абдикиране на институциите губи всичко. Ние реално нямаме гаранции, защита и помощ за усвояването на каквито и да било средства (примерите и, за съжаление, фалитите са много), а ако обсъдим и отношението на банките, които на този етап не са партньори на бизнеса, съвсем загрубяват нещата.

Как ще коментирате програмата в подкрепа на винарството, при която ще бъдат отпуснати 166 млн. евро за винопроиводителите? Смятате ли, че тя може наистина да е “спасителен” остров?
- Най-важното е комасация. Престъпление е раздробяването на земята. Това унищожи нашето селско стопанство и икономиката ни. Така че спасителният остров по-скоро е внимателната преценка и правилното отношение към ситуацията на пазара.

Какво трябва да се направи още за преструктуриране на българските лозя? Вие кандидатствахте с проект по САПАРД. С какво този проект помогна за развитието на винарската ви изба?
- Ние бяхме от щастливците и макар и със закъснение, но усвоихме субсидията от САПАРД. Реализацията на този проект много ни помогна - разширихме и дооборудвахме избата с нови машини и дъбови съдове, разширихме лабораторното оборудване. Всичкото това осезаемо се отрази на качеството на работа, битовите условия, качеството на крайния продукт. Освен това, с реализацията на проекта, подобрихме условията за винен туризъм и вече имаме възможност в няколко дегустационни зали да приемаме туристи.

В общественото пространство се коментира, че в България може да се развива успешно виненият туризъм. Има ли наистина почва за него и какво трябва да се направи за неговата популярност. Чий ангажимент е това?
- Виненият туризъм наистина е едно печелившо перо за икономиката като цяло и най-вече за всеки производител. Това обаче изисква реклама и политика. И то на държавно ниво. Вижте какво направиха чилийските производители с помощта на държавата. Не може всеки самосиндикално да проявява активност, а да очакваме цял отрасъл от икономиката да се развие. Общоизвестно е, че дори изложенията, организирани от държавата в различни страни, не са на ниво - непривлекателни места и щандове, непрофесионално подготвена реклама или липса на такава въобще, липса на обща стратегия на промотиране, отсъствие на предварителна подготовка и цялостна визия. И се получава обратен ефект - коментарът е за българските производители като цяло, а не персонално. Всеизвестен е фактът какво носи туристическата индустрия въобще. Затова няма нужда да се произнасяме. Виненият туризъм има огромен потенциал за развитие и вече много от българските производители го практикуват и то успешно, но за да набере сила и да стане “дестинация”, са необходими реални действия и мерки. В нашата изба за миналата година над 4000 човека са изпитали удоволствието от дегустация на местни сортове, придружена с разнообразни допълнителни интересни идеи и активности.

Трябва ли да се промени нещо в културата на консумация на вино в България?
- Много неща. Първо - да се уважават лозата и виното! Това е история, традиция, религия и култура. Да се знаят и разпознават сортовете - това е славата на България. Да се промени традицията на хранене - да не се започва с ракия и салата. Виното да се възприема като хранителна добавка, част от храната. Да не се злоупотребява с количеството, а да се търси удоволствието, полезността и... философията, поезията и изкуството. Всичко това е малка част от уроците, преподавани във “Вила Винифера”. Посетителите на избата могат да научат много неща за вълшебството, наречено вино, посещавайки ни.