Начало

16 Август 2005

Субсидии за земеделие след 2006 г.

етикети
Светла Маринова

Финансова рамка за България в периода 2007-2009 г. за селско стопанство е 1 436 млн. евро. Тя определя общите насоки за развитие на отрасъла. Три са основните направления, в които ще се реализира участието на ЕС по отношение на българското земеделие - директни плащания, пазарна подкрепа и средства за развитие на селските райони.
Условие за разпределението на плащанията е земеделските производители да се регистрират и да декларират площите, които обработват. Необходимо е предприемачите от различните сектори да се обединяват в професионални браншови организации. Целта е да се разработват програми и стратегии за защита на интересите им пред държавата. Важно е те да се подготвят за практическото усвояване на средствата от ЕС след 1 януари 2007 г.

Директни плащания
Според договореностите по глава "Земеделие" те възлизат на 431 млн. евро. Средствата отговарят на 25% от равнището на директните плащания на 15-те страни-членки през 2007 г. и на 30% през 2008 г. Финансирането в България ще бъде 35% през 2009 г. и 40%
през 2010 г.
През 2007 г. не са предвидени средства за директни плащания в бюджета на ЕС. Това е така, защото те се изплащат от националните бюджети през текущата година и се възстановяват от бюджета на Съюза за следващата година.
ЕС предложи на България да въведе схема за единно плащане за площ след присъединяването на страната. В момента се търси политически консенсус за минималния размер на обработваемата земя. В ЕС минимумът е 1 ха (10 дка). У нас надделява позицията, че трябва да се приеме схемата на Унгария. Минималната площ за полските култури, за която се получава субсидия там е 10 дка, а за лозя, овощни градини, зеленчуци и оранжерии - 3 дка. Тютюнът у нас също спада към тези култури.
От минималната площ ще зависи колко стопанства ще получават субсидии от Общността след 2007 г. От нея се определя съставът и структурата на бъдещата агенция, през която ще влизат парите за земеделието от ЕС и от националния бюджет. При минимум 10 дка обработваема площ, разплащателната агенция ще работи с около 210 000 производители. Ако се приеме обаче 3 дка за минимум, бенефициентите ще бъдат три пъти повече.

Средства за пазарна подкрепа
Средствата са в размер на около 388 млн. евро. Пазарната подкрепа включва:

  • инвестиции в полски култури, ориз, месо, мляко, захар;
  • експортни субсидии в голяма част от тези сектори;
  • помощи за повишаване на консумацията на някои продукти (мляко например);
  • помощи за производство на пресни плодове и зеленчуци, предназначени за преработка;
  • подкрепа за организации на производители.
    Развитие на селските райони


Мерките за развитие на селските райони по основните регламенти на ЕС са 30. Кои от тях ще се прилагат у нас и с какъв приоритет са въпроси на национално решение и стратегия. Очакваните средства за периода 2007-2009 г. са над 1 млрд. евро.
Възможни мерки за развитие на селските райони след 2006 г.

Компенсаторни плащания

Основната цел е да се подпомагат необлагодетелствани райони и такива с екологични ограничения. Мярката е насочена към подобряване на доходността от селско стопанство. Тя насърчава създаване на условия за продължаване на земеделски
дейности.
Помощта е под формата на компенсаторни директни плащания на хектар земеделска земя. Средствата компенсират разходите, които производителите са принудени да направят заради неблагоприятни природни условия. Размерът на плащанията е от 25 до 200 евро. Право на финансиране имат фермери, които обработват минимално количество земя. То се определя от всяка държава с плана за развитие на земеделието и селските райони. Стопаните, които осъществяват дейност за поне пет години от момента на получаване на първото компенсаторно плащане също могат да кандидастват за средства.
Агроекология и хуманно отношение към животните
Тази мярка е единствената задължителна за страните-членки на ЕС.
В проекта на Националната програма за агроекология (НАЕП) на Министерство на земеделието и горите (МЗГ) се предвижда програмата да покрие от 2 до 10% от земеделските земи с полски култури и от 5 до 20% от ливадите и пасищата в България.

Агроекологичната мярка, в рамките на програма САПАРД, ще помогне за натрупване на опит при прилагането й. Участието
на земеделските производители в НАЕП е
доброволно.

Ако те отговарят на критериите за избор, трябва да подпишат договор с МЗГ. С това се задължават да предприемат предварително определени практики на територията на стопанствата си. Тези практики трябва да целят опазване на околната среда. МЗГ ще осигурява годишни плащания на земеделските производители за поетите задължения. Финансирането се изчислява за всяка отделна дейност на единица площ. Максималният размер на плащанията е 200 евро.
Залесяване на земеделски земи и други горски дейности
По тази мярка се подпомага поддържането на екологичните и социални функции на горите в селските райони. Финансира се залесяване на ерозирали и изоставени земеделски земи.
Полупазарни стопанства в процес на преструктуриране
Приблизително 300 000 ферми у нас са полупазарни стопанства според Дирекция "Агростатистика" към МЗГ. Някои от тях имат потенциал за развитие, но доходът им не е достатъчен, за да се преструктурират. България може да заплаща до 1000 евро годишно на ферма. Финансирането е за период от пет години.

Средства за директни плащания:

Полски култури
България получи базова площ за полски култури - зърнени, маслодайни, протеинови, в размер на 2 625 258 хектара. Средният добив, който бе признат на страната е 2,9 т на хектар.
ЕС определи България като държава - традиционен производител на твърда пшеница. При производство на грис и тестени изделия е въведена нова премия, с цел да се повиши качеството на пшеницата. Средствата са предназначени за традиционните райони, които използват определени количества от сертифицирани семена на селектирани сортове. Премията е в размер на 40 евро/ха. Тя ще се изплаща в рамките на максимално гарантирана площ.
Плодове и зеленчуци
ЕК определя праг за преработка на домати в страната, който е 156 343 т. Размерът на помощта е от около 35,50 евро/т. За преработка на праскови прагът е 17 843 т. Организациите на производители са основен елемент в сектор «Плодове и зеленчуци» на ЕС. От август 2003 г. е акредитирана мярка 1.5 на САПАРД "Създаване на групи производители". Целта й е финансово подпомагане на признати групи производители през първите 5 години от тяхното създаване. България е поискала преходен период от три години, като през това време помощите за преработка на домати и праскови да се предоставят директно на индивидуалните производители.
ЕС ще подпомага и отглеждане на т. нар. черупкови плодове - орехи, бадеми, лешници, шам-фъстък, при определена големина на парцелите над 0,1 ха и плътност на насажденията. Помощта е в размер на 120,75 евро/ха.
Вино и спиртни напитки
ЕС предлага България да бъде класифицирана в две лозарски зони. Първата включва Северен български лозарски регион "Дунавска равнина", Източен - "Черноморски регион" и Подбалкански - "Долината на розите".
Във втората лозарска зона влиза останалата част от територията на страната.
Съюзът отпуска право за ново засаждане в размер 1,5% от лозарския потенциал на България. По предварителни разчети това са 153 500 ха към датата на присъединяване.
Етикетите на вината и спиртните напитки, произведени у нас, ще бъдат изписвани освен на български и на други езици на общността. ЕС ще признава географските наименования на българските вина. Съюзът вписва в съответните приложения наименованията на 13 български ракии с географско указание.
Мляко и млечни продукти
Определена е квота от 979 000 т. От тях 722 хил. са за преработка и 257 хил. т. за директни продажби. Преходният период за прилагане на регламента за категоризация на млякото за пиене е до 30 април 2009 г. На вътрешния пазар мляко с масленост от 2% ще се продава като полуобезмаслено, a от 3% - като пълномаслено. През този период българските млекопреработватели ще могат да се адаптират към европейските стандарти.



Стандарти на общността

Мярката включва временна регресивна помощ за фермерите, въвеждащи нови стандарти на ЕС по отношение на опазване на околната среда; обществено здраве и здраве на селскостопански растения и животни; хуманно отношение към животните; безопасност на работното място. Финансирането е до 5 години, а размерът му - до 10 000 евро на стопанство.
Качество на храните
По тази мярка се предоставят субсидии за фермери, участващи доброволно в схеми за подобряване качеството на земеделските продукти. Финансирането е до 3 000 евро на стопанство за година. Субсидирането е за 5 години.
Помощта за групи производители е до 70% от разходите. Тя е предназначена за дейности, които повишават информираността на потребителите, както и за реклама на продукти, произведени по схеми за качество.

Консултантски услуги

Всички земеделски производители, желаещи да се възползват от подкрепата за стопанствата в процес на преструктуриране, ще трябва да подготвят детайлен инвестиционен план. Необходимо е да определят и размера на средствата, свързани с въвеждане на европейското законодателство. Ако преценят, могат да се възползват от мярката "Въвеждане стандартите на Общността". Субсидията е до
1 500 евро годишно за стопанство.

Маркетинг и преработка

Мярката вече се прилага по програма САПАРД. Новото е гратисният период за фермери и малки преработвателни предприятия. Изискването към тях е да покрият задължителните стандарти на ЕС в края на инвестиционния период.
Млади фермери
ЕС насърчава установяване на нови стопанства под формата на субсидиран лихвен процент или еднократна премия до 25 хил. евро. Условието е предприемачите да бъдат на
възраст до 40 години.
Тип лидер+
Мярката е насочена към изграждане на местни структури и организации на гражданското общество в селските райони - местни инициативни групи. Могат да се финасират и пилотни прoекти.

За контакти:
София, ул. "Света София" №8
ет. 2, офис 2
тел.: 02/ 980 73 21, 0888 329 218
e-mail: almarex_bg@yahoo.com


Коментирай чрез facebook