Създавам условия за работа, искам и плащам!

Марияна Печеян винаги е усмихната и винаги намира време за всичко и всички. Бизнесът за нея е удоволствие, но и голяма отговорност. Тя поема пътя на машиностроенето и днес повече от
90 % от продукцията на заводите, които тя купува преди 13 години заминава навън. През 2000 г.е определена за “Бизнес дама на годината”.

 

Г-жо Печеян, как Вашата фирма, която е изцяло българска, и се занимава с производство, успява да се наложи и да се утвърди на широки пазарипо света?
- Всичко е резултат на последователност и целенасоченост -
добро управление на стоки, пари, хора.

Кое е било най-трудното през тези 13 години от създаването на фирмата?
- Най-трудното беше докато се създаде структура на управлението. Може би имах късмет, че тръгнах в точния момент. Защото сега да започваш производство е почти невъзможно. Аз купих морално остарял машинен парк, както и морално остарели производства. Почти няма фабрика, която след 10-ти ноември да е сменила предмета на дейност. Това е много тежък процес.

Марияна Печеян е прокурст и собственик на фирма ВСК “Кентавър” ООД. Дружеството има два големи завода - в Дряново и във Велинград. Заводът в Дряново е специализиран в производство на различни металообработващи и дървообработващи инструменти. В него функционира и шивашка фабрика, която произвежда широка гама работно облекло с над 500 модела, според всички европейски изисквания. В завода във Велинград се произвеждат машини за машиностроенето. Двете бази разполагат с химически лаборатории за контрол на суровините, готовата продукция и технологичните процеси. В заводите работят общо 500 души.90 % от продукцията е предназначена за износ в САЩ и Европа.

Трябва да се инвестира в сиво вещество, в конструктори, технолози, които да разработят нови изделия. Тогава в повечето фабрики не получаваха и заплати. При три години най-ускорена работа, свързана с нов мениджмънт и технологии, почва да се проявява ефект. Затова доста фабрики фалираха. Когато ги купиха, видяха, че трябва да инвестират много и не виждаха бързата печалба. През 1999 г. реших да купя втората фабрика в Дряново. Тя беше по-запазена, имаше и директен външен пазар. Но работеше 40% под себестойността и трябваше да спра външния пазар. Имаше договори, които бяха пагубни за производството. Оставих само един стратегически доставчик, който сега не е такъв. Най-тежкото беше, когато трябваше да се докажа на външните пазари с ново производство, за да разберат, че съществувам и че работим качествено. Защото чужденецът иска качество, цена и срок. Изпълнението на тези три изисквания ми помогнаха да намеря пазари. Освен това с малко пари трябваше да постигна много! Аз теглих два инвестиционни кредита и трябваше да ги върна, след което взех още. Преди години банките бяха много по-строги и с много по-големи лихви. Но все пак успях да взема на лизинг нови машини. Това е скъп отрасъл - една машина стига до 400 хил. евро. А тази година взехме за 1 млн. евро нови машини.

Защо през всичките години не се отказахте от производство, за да се насочите към търговията, която е по-бързо оборотна?
- Защото печеля от производството, колкото и да е странно - и от машиностроене, и от производство на специализирно работно облекло. Ние имаме и натовски сертификат, така че сме в готовност да работим и за военната индустрия. Аз съм тръгнала от нулев цикъл, възстановила съм нови пазари и всичко има последователност, така че сега двете фабрики вече работят сами - механиз-мът е смазан перфектно. Дори и нов човек да дойде, ако не се впише в системата, сам напуска.

Какво е важно за добрия мениджмънт?
- Това е и природна даденост. Трябва да имаш знания, да можеш да вземаш решения и най-важното - да си изкачил стълбата. Ако си пропуснал едно стъпало, може да се срутиш.
А ключовата дума е управление. Не значи, че ако някой е завършил две висши образования или световен университет, може да управлява. Всъщност това е важно и за цялата икономика на държавата. И друго важно - мениджмънтът винаги трябва “да се дели на едно”. Щом има съдружници проблемите тръгват!

Как намирате кадрите и как ги обучавате?
- Много трудно се намират добри кадри. Но в Дряново има традиции - това е занаятчийски край от векове. Там е и Техническият университет в Габрово, както и Великотърновският. Аз създавам условия, искам и плащам. Все пак парите са много важни. Има способни хора, но за съжаление образователната ни система е много слаба. Ще дам за пример един социалистически принцип, който може да се приложи и сега. Във всяко предприятие имаше човек по “подготовка кадри” и правеше баланс на човешките ресурси. Знаеше се застаряването на кадрите, кога ще има необходимост от нови и т.н. Тези данни се даваха в министерството, имаше връзка с университети и техникуми и се знаеше от какво има нужда. Сега няма никаква координация. Ако фирмите дават информация за нуждата от необходимите им бройки, може да се планира създаване на нови. Има и друго, което съм виждала в Италия. Ако вземеш млади специалисти до 29 г. от университета, в които трябва доста да инвестираш, за да бъдат реално ефективни, държавата те освобождава от осигуровките им. Защо не стимулират фирмите и у нас така?

Мислите ли, че има добър бизнес климат у нас?
- Разбира се, че има. Но трябва да се подобри работата на администрацията и да не се поставят изкуствени пречки. Първо да се намалят праговете за сертификация. Да се наблегне на създаване на индустриални паркове. Друг проблем е възстановяване на ДДС при инвестиции. По никакъв начин не се стимулира, особено производството. Аз купих нови машини и после 7 месеца ми правиха основна ревизия, за да ми върнат ДДС-то. А това са пари, които мога да инвестирам. Освен това в заводите съм назначила хора, които се занимават само с данъчните проверки. Защо на фирми, които от години са коректни платци им губят времето всеки месец с проверки? Ами това е по една месечна заплата и работно място. Ясно е, че трябва да се плащат данъци, но защо ни губят време и средства по този начин?
Как минава един Ваш ден?
- Моята основна задача е да осъществявам и разширявам връзката с клиенти и доставчици. Аз винаги се срещам с мениджърите, за да представям фирмата си. Освен това трябва да поддържам и старите контакти. Винаги трябва да съм на ниво, да им давам най-добро комплексно обслужване. Казано най-общо - опитвам се да докарам парите при мен или аз да отида при тях! Иначе нямам много свободно лично време. Ако все пак се случи да остана в София през уикенда, обичам да играя тенис.