Тежестта на тежкия нефт

Интензивната изследователска дейност превръща огромните канадски резерви от тежък нефт в ключов фактор в световното енергийно уравнение. Допълнителен стимулиращ фактор е ниската цена на използвания в процеса на добив и преработка природен газ, дължаща се на значителното предлагане на шистов газ.

Историята на нефтената индустрия е низ от ценови пикове и пропадания. Низ от фалити на компании и главозамайващи печалби. Низ от небивали, безрезултатни разходи за търсене и щастливи мигове на безценни открития. Низ от случайности и неизвестни. На фона на цялата тази историческа неопределеност, в днешната енергийна реалност има един безспорен и сигурен факт – цените на петрола никога вече няма да бъдат ниски...
Затова днес нищо вече не твърде далечно, скъпо и чуждо на нефтените компании, които не отказват да добиват дори суровини, които малцина биха нарекли петрол.

Именно такъв е тежкият нефт, който може да се намери в изобилие в канадската провинция Албърта и фигурира под различни имена в специализираната литература - битум, катранени пясъци, нефтени пясъци, тежък нефт...

Независимо от името, въпросното природно богатство си остава доста неугледна черна лепкава маса – ако сте виждали материала, който майсторите разтопяват при поставяне на нова изолация на плоски покриви, значи имате доста ясна представа за какво говорим. Примесена с пясък, глина, пръст и вода тя може да бъде открита на и под земната повърхност, като при всички случаи добивът й е свързан с колосални по обем изкопни работи. Но дори да оставим настрана изваждането на лепкавата субстанция на повърхността с помощта на мощни багери и пренасянето й с гигантски камиони, което само по себе си е забележително постижение, остава открит въпросът как черното „нещо” може да се трансформира в годно за наливане в резервоара гориво? На пръв поглед това изглежда невъзможно...

„Тежкият нефт е далечен братовчед на конвенционалния”, твърди Хауърд Дингъл от канадската компания Imperial Oil Resources Ltd. Думите на Дингъл едва ли следва да се подлагат на съмнение - той изследва потенциала и работи по усвояване на залежите в Албърта още от 1964 г., когато като студент по химия за първи път се среща с нефтените пясъци. Почти 50 години по-късно, упоритата работа на Дингъл и неговите колеги дава своите богати плодове – благодарение на технологичния напредък, извличането и производството на нефтени продукти от канадските пясъци се превръща в изключително привлекателно от икономическа и екологична гледна точка предприятие. Тяхната рентабилност расте със забележителни темпове на фона на днешния ръст на цените на петрола.

Сред компаниите, разработващи находища в района на Албърта вече са Imperial Oil, Royal Dutch/Shell, ExxonMobil Canada, Syncrude, Suncor Energy, ChevronTexaco, Total E&P Canada като в последно време всички те увеличават темповете на производството си. Потенциалът на канадските нефтените пясъци обаче си остава огромен. Според официално обявените от канадското правителство данни, залежите съдържат между 1,7 и 2,5 трилиона барела нефт, от които поне 175 милиарда барела могат да бъдат добити ефективно с възможностите на съвременните технологии.

„Това е огромен ресурс”, твърди Джим Масей от ExxonMobil. „Той поставя Канада на едно ниво с Венецуела и страните от Близкия Изток”. Въпреки че добивът и преработката на тази суровина изискват значителни разходи и огромен технологичен опит, резултатите от интензивната развойна дейност правят процеса все по-ефективен и икономически изгоден. „Основното предизвикателство при работата с подобни битумни залежи не се състои в търсенето им”, добавя Масей. „Ние добре знаем къде се намират. Предизвикателство е в това да ги извлечем от земята и да ги превърнем в нещо наистина полезно”. В случая този процес не включва експлоатация на класически нефтени сондажи, а едромащабна открита минна дейност, при която богатият опит на нефтените гиганти в разработването на конвенционални находища не е от особена полза – в Албърта трябва да се копае. При това по този начин могат да бъдат получени едва 20 % от ресурсите – останалите 80 трябва да се добиват чрез така наречения In situ метод или другояче казано „на място”. Това са залежите които се намират на по-голяма дълбочина и за които се използват системи за инжектиране на пара чрез хоризонтален сондаж.

следва втора част