Търговецът без право на авансово плащане

Търговецът няма да има право да изисква и получава от потребителя авансово плащане при няколко вида договори и при определени условия. Това става ясно от проекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Измененията регламентират по-добра защита за потребителите при няколко типа договори - за разпределено във времето право на ползване на собственост; за дългосрочни ваканционни продукти; за препродажба и за замяна на първите два вида договори. При тях е забранено авансовото плащане, като според проекта за такова се класифицира и предоставянето на гаранции, блокирането на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всяка друга насрещна престация за търговеца или за трето лице.
Промените в закона регламентират взаимоотношенията между потребител и търговец и не касаят наемните договори по Закона за задълженията и договорите. С измененията се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г.
Промените в закона целят подобряване на информираността и по-добра защита на потребителите. Те въвеждат подробни изисквания към рекламата, преддоговорната и договорната информация, възможността за отказ от сключения договор и забрана за авансово плащане.
Потребителят ще може да се откаже от сключения договор в 14 дневен срок, като за улеснение е предвидено това да става с използването на стандартен формуляр.
Преди сключването на някой от четирите вида договори търговецът е длъжен да предостави на потребителя преддоговорна информация безвъзмездно, по ясен и разбираем начин.
Нов елемент в правната уредба е изискването преддоговорната информация, както и информацията в самия договор да бъде предоставена по избор на потребителя на един от официалните езици на ЕС. Изборът на този език е в зависимост от гражданството на потребителя или местопребиваването му.
Разпоредбите предвиждат още, че преди сключване на някои от договорите, търговецът трябва изрично да уведоми потребителя за правото на отказ от договора, срока за упражняването му и забраната за авансово плащане.
При сключване на договор за дългосрочни ваканционни продукти, потребителят не трябва да заплаща предварително цената по договора. Плащането се извършва по предварително изготвен график за разсрочено плащане. След плащането на втората годишна вноска потребителят има право да прекрати договора без да дължи обезщетение, само с 14-дневно предизвестие, гласят други изменения в закона.

Договор за разпределено във времето право на ползване на собственост е договор, сключен за срок по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва един или няколко недвижими имота или друга движима собственост, използвани за настаняване за повече от един период на обитаване. Това не е договор за наем по смисъла на Закона за задълженията и договорите

Договор за дългосрочни ваканционни продукти е договор, сключен за срок по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва отстъпки или други предимства при настаняване за определен период от време, заедно с или без предоставянето на транспорт или други услуги.

Договор за препродажба е договор, по силата на който търговец срещу заплащане съдейства на потребител да продаде или закупи разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.

Договор за замяна е договор, чрез който потребител срещу заплащане се включва в схема за замяна, в която срещу временно предоставяне на други лица на правата, произтичащи от негов договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, получава достъп до имот или друга движима собственост, използвани за настаняване с нощувка или други услуги.

 

Моля коментирайте