Туризмът изработва 14 стотинки от всеки един лев, който произвежда България

Изключително доходоносният сектор от родната икономика - туризмът, уви изобилства от проблеми. Вече традиционно, те се усещат най-силно в навечерието на летния сезон, който тази година беше открит по-рано от обикновеното - на 20 април. След безснежната зима, която неприятно сюрпризира скиори, туроператори и хотелиери, се задава лятото с всички изненади, които “отпускарският” сезон може да донесе за туристическия бранш.

Липса на кадри
Може би в туризма липсата на кадри е най-голяма. Проблемът е в това, че от една страна има некоректни служители, а от друга некоректни работодатели. Началниците не правят много за мотивация на подчинените си като обучение, преквалификации, заплащане. Не се интересуват от човека като личност - от неговите цели, качества, желания, мечти. В следствие на това служителите не са достатъчно мотивирани да работят с желание и да се развиват. Правени са проучвания, резултатите от които сочат, че за служителя най-важното е одобрението на прекия му началник. На второ място е развитието в кариерата, а заплатата е чак на трета или четвърта позиция. Проучването води до заключението, че работодателите не познават нуждите на служителите си. Това разказа пред сп. “твоят БИЗНЕС” Илиян Иванов, председател на Националния Хотелиерски Мениджмънт Клуб (НХМК). Той представи своята позиция - и тази на колегите си хотелиери - по основните проблеми в бранша.

Агенция или Министерство
Въпреки исканията на бранша да има Министерство на туризма, наблюденията на НХМК са, че най-добрите туристически дестинации в света се управляват от много малко хора, които са доста ниско в държавната йерархия на съответната страна. Във Великобритания, например, има само “Офис”. В Щатите, които като дестинация са № 1 по финансови приходи от туризъм в света, ръководството е на федерално ниво от 30 човека, подчинени на агенция. Тя пък е на трето-четвърто ниво в йерархията надолу и освен това не разполагат с бюджет.
В България съществува опасението, че правомощията на председателя на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) са по-малки от тези на министрите. Истината е, че нито една врата на министър няма да остане затворена пред председателя на ДАТ, защото от всеки един лев, който произвежда България, туризмът прави 14 стотинки.

Очаквания за летния сезон
Крайно време е българският туризъм, в това число и ДАТ, да спрат да употребяват като основен показател бройката на чуждестранните туристи, които посещават България, смята Илиян Иванов. Това не е толкова важно за дадена туристическа дестинация. Въпросът е не да дойдат, например 5 милиона туристи и да оставят тук 5 лева, а да пристигнат 5 човека, които да похарчат 5 милион.

Конкуренцията е по-голяма - т.е. има повече хотели, които се борят за същия брой туристи. Оттук туроператорите са в много изгодна позиция и “извиват ръцете” на хотелиерите за по-ниски цени. Хотелиерите, разбира се, не могат да се сдружат помежду си и да поставят минимална цена, например на категория хотел, защото картелирането в бизнеса e незаконно.

Концепция за развитието на родния туризъм
Лошото е, че България остана масова туристичес-ка дестинация, а точно това не трябваше да се случва след приватизацията, която приключи през 2001 г. Тогава държавата трябваше да изчисти концепцията - как да изглежда България като туристическа дестинация. На Запад хвърлят няколко милиона долара за много сериозни пазарни изследвания. Правят ги специалисти, а не чиновници по министерства, които не разбират от това или от браншовите организации, които нямат ресурса да го направят. Държавата трябваше да привлече западни консултантски компании. Експерти да направят пазарните изследвания и да се разбере какви туристи се стремим да привлечем и какво търсят те като продукт. В заключение да се установи какво да направим, за да бъдем привлекателни за индивидуалните туристи. Тогава вместо да се строят жилищни комплекси по морето, можеше да се наблегне на вилните селища. Сега вече е късно - материалната база е построена и тя предопределя пазарния сегмент, който можем да привлечем
А масовите туристи са възможно най-нелоялните, защото избират дестинация по цената. Ако утре Тунис предложат вместо 250, 240 евро за една седмица, те ще отидат там.
Презастрояването
Процесът по презастрояване на курортите -
както морски, така и планински - е от интерес
на инвеститорите. Гледната точка на предприемача е, че за две години той може не само да си върне парите от даден хотел, но и да спечели много, като го продаде, дори и да го бутнат след това. Всеки инвеститор подхожда хищнически към този вид сделки. Практиката през последните няколко години показа, че издигането на хотели и цели комплекси е печелившо, затова толкова много хора и организации инвестират в строителство
по курортите.

ДДС
Единствено хотелиерите успяха да си извоюват 7 %
ставка ДДС, за сметка на което туроператорите се чувстват ощетени. За туроператорът, който продава пакетната туристическа услуга, тя се облага с 20 % ДДС, но ситуацията няма да остане такава. Илиян Иванов прогнозира, че до месец ще гласуват нова поправка, така че положението с ДДС-то ще се промени.

Нов проблем
Поредният проблем за туризма се задава от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Джевдет Чакъров заяви, че трябва с поправки в Закона за устройство на територията нормативно да бъдат задължени инвеститорите (в частност хотелиерите) да изграждат пречиствателни станции. Изграждането на водна система за курорт изисква огромен ресурс -
водоснабдяване, канализация, пречистване на отпадни води, заустване в река или в море. Засега проблемът няма развитие - и двете страни -
хотелиерите и министерството са заявили позициите си. Още не е ясно дали не става въпрос за неразбиране - хотелиерите да не са разбрали МОСВ или от министерството не са се
изразили добре.
Никъде по света няма практика, даден инвеститор, който прави хотел, да построи курортна поликлинка, да съфинансира пожарната, полицията, да си асфалтира пътя или да финансира пречиствателната станция. Възможно е бизнесът, който може да инвестира по собствено желание в пречиствателна станция - да го направи, но не държавата да го задължава с нормативен акт.

Добрата новина
В момента България разполага с най-новата хотелска база в цял свят, е мнението на хотелиерите ни. Архитекти, строители и дизайнери са си свършили работата, но идва проблемът с качеството на обслужване и ефективността на управление. Заради огромното текучество, работодателите все още на са се научили да инвестират пари в развитието на своите служители. Това, обаче, със сигурност ще им се наложи, както вече се случва в много други сектори у нас.