Успешната политика за отпадъците трябва да се съобрази с местните особености

Според директиви 75/442, 91/689 и 99/31 от
европейското законодателство и на основание
чл. 77 от Закона за опазване на околната среда и чл. 28 от Закона за управление на отпадъците се регламентира утвърждаването на националната програма за управление на дейностите по отпадъците. Нейният период е 4 години - до 2007 г., като вътре е изработен анализ на тенденциите и план за бъдещите действия в тази област. Записаните мерки в тази програма представляват онова, което трябва да се направи според европейските изисквания. Не е тайна, че по-голямата част от програмата не е изпълнена, сроковете наближават и все още не са предприети действия в правилната посока. Проблемите в областта на отпадъците, с които България се сблъсква в момента, са били присъщи на почти всички страни от Източна Европа преди десетина години. Страната ни е изостанала в това отношение по множество причини, между които са неспазването на националната стратегия за управление на отпадъците, неадекватно приспособяване на чуждото ноу-хау, слабата връзка между бизнеса и общините и не на последно място корупцията. За да бъде успешна една политика по отношение на отпадъците, тя трябва да бъде съобразена с местните особености.

Една е ситуацията в София, съвсем друга е във Варна или Русе и напълно различна е в Карнобат, Айтос или Горна Оряховица
Дори и в самата столица условията за решаване на проблема с отпадъците са различни, например, в центъра и крайните квартали. За съжаление, напредналият стадий на проблематиката не позволява върху нея да се работи изцяло с национални стратегии. Такива са нужни в случаите на изграждане на депа, например, но конкретната политика на районите трябва да се изработват децентрализирано.

Не е правилно да се мисли, че българските граждани са по-недисциплинирани от немците или холандците по отношение на боклука Хората по света са едни и същи - различни са условията, в които живеят и се развиват

Да вземем един конкретен пример. В софийския район Младост живеят между сто и сто и двадесет хиляди души. Изчислено е, че един гражданин произвежда близо триста килограма боклук на година. Простата сметка показва, че жителите на квартал Младост годишно произвеждат 30 000 тона отпадъци. Районът заема 10 % от площта на София-град, като на него има построени над 417 жилищни сгради. Пейзажите с боклука на район Младост са характерни за всички останали райони в София. Гражданите хвърлят своите триста килограма около контейнерите, на улицата или директно през прозорците на високите си блокове. Строително-ремонтните дейности кипят почти във всяко домакинство, но никъде няма обособени места за строителните отпадъци. Те се изхвърлят в междублоковите пространства, които са се превърнали в своеобразни сметища. Основното тук е липсата на контрол и липсата на условия като основна част от веригата граждани-община-бизнес.

Въвеждането на комунален контрол е задължителен елемент от управлението на отпадъците
Той е най-пряката връзка между общината и гражданите. Контролът може да се изразява в екополиция, екопатрул или екоинспектори, като за целта могат да се наемат жители от съответните райони. В допълнение, междублоковите пространства, които общината стопанисва, трябва да бъдат използвани далеч по-пълноценно. Те могат да бъдат отдавани под аренда на фирми в замяна на тяхното облагородяване - превръщане в градинки, кафенета и обособени сметища. Тези малки, да ги наречем “квартални”, сметища ще бъдат използвани предимно за строителни отпадъци. За тяхната употреба трябва да бъде издадена специална общинска наредба, която урежда таксите за изхвърляне на този вид боклук и санкциите за нарушителите, които изхвърлят тоалетните чинии, тухлите и мазилките си на нерегламентирани за това места.

Втората важна връзка е тази между бизнеса и общината
От страна на общинската власт е необходимо значително подобрение по отношение на законовата уредба. Трябва да се създадат нормативни условия, които да определят процедурите по обслужване на подобни обекти, размерът на таксите и глобите за нарушителите. Абсолютно сигурно е, че ако гражданите бъдат санкционирани и контролът по санкциите бъде качествен, гражданите сами ще се възпитат да спазват правилата. В конкретния пример с район Младост, “квартално” сметище може да бъде изградено в индустриалната зона на район - Горубляне. Пунктове за събиране на строителни отпадъци могат да бъдат създадени в няколко от междублоковите пространства в жилищните части на района. Това сметище и тези пунктове могат да бъдат обслужвани от частна фирма. Стойността на услугите, които фирмата ще извършва, да бъде покрита от таксите и глобите, събирани от гражданите. Връзката граждани, община, бизнес е налице, законовата рамка е налице, по-чистият и подреден градски район е налице - всички са доволни и по-здрави.
Подобна е принципната ситуация в по-малките селища. Там основният проблем са нерегламентираните сметища, които според МОСВ са около 4 500. Да оставим на страна, че външният им вид наподобява апокалиптична картина. Тези, така наречени, сметища са неохраняеми и незаградени, в резултат на което страдат от чести палежи и разпръсване на отпадъците на всевъзможни страни. Освен това,

разлагащият се боклук се просмуква в
почвите и подпочвените води
Резултатът е абсолютно неизползваема, заради замърсяване, площ и реална опасност за замърсяване на водата за битови нужди. Според точка 5.3.4.2 от Програмата за управление на отпадъци до 2009 г. трябва да бъдат изградени 54 депа, разделени на
6 групи съобразно целевото финансиране. За да може една община да си има законно сметище, което отговаря на законовите изисквания, не е необходимо да се правят огромни инвестиции в усвояването на ноу-хау.
Решението отново опира до отношенията между фирмите и общините. Колкото и да е добра една компания за управление на отпадъци, тя не може да започне да работи независимо в дадена община. За тази цел трябва да спечели конкурс по точни параметри и да си сътрудничи постоянно с институциите. За да изградим необходимия брой депа и да покрием нужните изисквания, инициативата трябва да е в държавата. И тази инициатива се съдържа единствено в спазването на вече съществуващото законодателство. Добрата новина е, че вече съществуват български представителства на опитни компании, които да поемат тази инициатива. Не трябва да се забравя, че бизнесът и общината са партньори в работата си.

Съвестното изпълнение на задълженията на регионалните инспекции се отразяват на ефективната дейност на
фирмите-концесионери
Накрая резултатът е положителен за здравето и спокойствието на гражданите.
Прилагането на законодателството от страна на общините, партньорството с бизнеса и контролът по изпълнение на нормативната база са първата, но най-важна стъпка към превръщането на България в по-красива и чиста страна. Нужни са инициатива, активно сътрудничество и съвестна работа. Само така решенията на проблемите с отпадъците ще дойдат в необходимите срокове.

* Лекцията е изнесена на Четвърти Международен Бизнес Форум - Инвестиции в околната среда за по-добро
качество на живот, организиран от
Български Икономически Форум (БИФ)
www.ecoforum.biz