В текстилната индустрия работят най-много българи

Бизнесът с облеклото е суров и силно конкурентен. В този бранш всичко е от значение - работната ръка, технологичните изисквания, ценообразуването и др.
Ето защо се обърнахме към Петко Шишков, председател на асоциацията на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ). Освен начело на най-голямата браншова структура в този сектор, той е и председател на съвета на директорите на “Ропотамо” Бургас. Това е фирма, която произвежда предимно дамски облекла и има над 700 души персонал. Благодарение на опита си като частен предприемач и като председател на БАПИОТ той без затруднение отговаря на въпросите ни.

Г-н Шишков, каква е основната цел на
асоциацията?
- Целта на асоциацията е чрез общи усилия да донесе полза за всеки - за членовете ни и за бранша като цяло. Има смисъл от асоцииране, когато собствените ти сили не стигат, или когато е прекалено скъпо, за да го направиш сам. Друг аспект на асоциирането са чуждестранните фирми, които търсят партньори в този бранш. Те ще изберат фирма не толкова по конкретните дадености, колкото по имиджа на страната като място за работа. От тази гледна точка дейността на асоциацията е много важен фактор за подобряването на имиджа в бранша. Предоставяме и възможност за комуникация и взаимопомощ между фирмите. От четири години организираме и изложение в Интер Експо център, което привлича много производители от бранша и е единственото “business to business” мероприятие в България.

Помага или пречи държавата на текстилната промишленост?
- Правителството си има своите приоритети и задачи. Там работят политици, които имат политически интереси. Нашата работа е да обособим ясно интересите си и да ги обсъдим с правителството. Отделен въпрос е дали това се получава - има примери и в двете посоки. Пример за успешно сътрудничество с правителството е финансирането на изложбени щандове за български фирми на множество международни изложения. Финансирането идва от Агенцията за малките и средните предприятия към МИЕ. Много е важно да се подава информация към правителството, така че то да знае каква е същността. Това е един много голям и социално значим бранш за България. При евентуално негативно развитие могат да се получат сериозни сътресения на пазара на труда и в осигурителната система. В този сектор заетите са около 200 000 души. Само в публичния сектор, където работодател е държавата има повече заети. Нашият бранш формира и значителен процент от износа на страната - към края на миналата година той беше около 16-17 %
от целия износ. Благодарение на текстилната индустрия се формира и положителен търговски баланс в митническите групи между 51-ва и 63-та. Всички тези фактори не са маловажни и трябва да се имат предвид.

Китайският внос ли е основният проблем на българската текстилна индустрия в момента?
- Да. Във външнотърговски аспект България изнася предимно за ЕС. Тази година отново има количествени ограничения за вноса от Китай, което ни дава глътка въздух и ни позволява да работим по-спокойно. За шестмесечието имаме ръст от 6 %, което показва подобрение, а то в голяма степен се дължи и на въвеждането на квотите за внос на текстил от Китай. Вътрешният пазар е отделна тема и тук китайските облекла също са навсякъде. Има проблем с вноса на стоки със занижена стойност и изцяло нелегалния внос, които съществено деформират пазара. Той прави пазара недостъпен за българската продукция. Ценовото ниво на най-масовия сегмент се формира толкова ниско, че за българските производители е нерентабилно да предлагат стоката си на този пазар. Затова и българските фирми, които предлагат продукцията си на родна земя се целят в средния и над средния ценови сегмент. Факт е, че ниският ценови сегмент в България е зает почти изцяло от вносни облекла - китайски или турски. За съжаление България отдавна е място за продажба на второ качество дрехи, произведени в Турция.

Как ще повлияе на текстилния бранш членството ни в ЕС?
- Трябва да се направи разграничение между различните сектори в бранша. Текстилните фирми ще бъдат изправени пред много сериозни екологични изисквания със значителни инвестиции. Не знам каква част от тези фирми са в състояние да поемат такива разходи. Това е проблем не само за България, но и за другите страни от ЕС, тъй като от 2007 г. влизат в сила специфични директиви по отношение на текстила и се налагат високи критерии. При фирмите за облекло нещата са много по-добре, защото законодателството съществува и в момента. Правилата се спазват от фирмите, които са сериозни и имат чуждестранни партньори. Виждам възможности, а не ограничения от влизането ни в ЕС. Предимството на България в този сектор е възможността за бързо реагиране на пазара. Това е причината да не бъде изнесено цялото производство в Китай още сега. Ние даваме бърза и гъвкава реакция на пазара и можем да задоволим търсенето, което покрива Далечния Изток.
Влизането в ЕС и отпадането на границите могат само да ускорят придвижването на нашите стоки към европейските пазари. Това ще е значително подобрение на условията за бизнес в България.

Какви са основните пречки, пред които са изправени производителите на облекло и текстил?
- Проблемите са много. Липсата на работна ръка, ниската мотивация, големият процент отсъстващи служители поради фалшиви болнични. За съжаление системата в България е такава, че поощрява издаването и ползването на подобни болнични листове. Липсва адекватна система за образование, която да подготвя професионални кадри за сектора. Ние сме много зависими от работната ръка. Те са едно от основните пера в бюджета на фирмите. Стремим се да ухажваме хората по всякакъв начин - чрез стимули и отношение. Имиджът на строгия експлоататор в повечето случаи е неправдоподобен.

Как виждате бъдещето на бранша?
- Аз съм оптимист. Статистиката е положителна, има ръст на продажбите. Мястото на България като производител на облекло и текстил е гарантирано в случай, че няма драстични промени в цените за производство. Европа има нужда от продукция в близост до европейските пазари - това сме ние, Турция и Румъния. Много е важно правителството да внимава да не се раздуват разходите по административен път. Увеличаването на минималната работна заплата до 240 лв., регулациите, които не са необходими по същество, но влекат след себе си разходи могат да ни направят неконкурентоспособни. Така стоят нещата в страни като Унгария и Чехия - там нарастването на разходите за производство доведе до масово отдръпване и преместване на бизнеса извън тези страни. Засега не виждам икономически предпоставки за такива решения и се надявам това да не се случи в България. Нашият отрасъл е силно конкурентен, цената е определяща и няма как да расте неконтролируемо.