Време за данъци

Отсрочването или разсрочването се допуска, когато данъчният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на задълженията. След преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на данъчното задължение длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите данъчни и другите публични задължения.
За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. При неизпълнение на две вноски съгласно погасителния план, съответно на падежа на отсроченото плащане, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение.

Отсрочване или разсрочване не се разрешава:

по отношение на търговец, за когото е взето решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност;
след като задължението бъде
възложено за събиране от публичния
изпълнител;
за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите, с изключение на задълженията по влязъл в сила данъчен акт;
по отношение на третите лица за удържаните от данъчните субекти и невнесени в срок суми за плащане на
публични вземания.
За да бъде удовлетворено искането, пред данъчните органи трябва да се представят ред документи:
доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
декларация за семейно и имуществено състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите или упълномощено от него лице -
за физическите лица;
декларация и за всички други публични задължения, включително и лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях.
Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:
териториалния данъчен директор - за задължения до 100 000 лв. и при условие че разсрочване или отсрочване се иска до края на бюджетната година;
- главния данъчен директор - за задължения от 100 000 лв. до 300 000 лв. или ако се иска разсрочване за срок до две години;
министъра на финансите - за задължения над 300 000 лв. или ако се иска разсрочване за повече от две години.

При стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които на длъжника са нанесени значителни материални щети, данъчните органи могат да разрешат, по искане на длъжника, разсрочване или отсрочване на плащането. В този случай не се дължат лихви по разсроченото или отсрочено задължение от деня на възникването на бедствието, съответно аварията, за определения от данъчните органи срок.
Отказът за разсрочване или отсрочване обаче не подлежи на обжалване.
Право на обжалване
Правото на обжалване е едно от основните права на всеки данъкоплатец, гарантирано от Конституцията и Данъчния процесуален кодекс. То може да се реализира по административен и съдебен ред. Ревизираният данъкоплатец може да обжалва акта, с който завършва данъчната ревизия (т.е. данъчния ревизионен акт), изцяло или в отделни части. Срокът за обжалване е 14-дневен от връчването на акта.
Жалбата се подава чрез данъчното подразделение, в което данъкоплатецът е регистриран, до по-висшестоящия орган - регионалния данъчен директор. Към жалбата се прилагат писмените доказателства, на които тя се основава, и се посочват всички други доказателства. Жалбата съдържа: име/фирма на жалбоподателя; данъчен адрес; ЕГН/БУЛСТАТ; данъчен номер; описание на акта, който се обжалва; възраженията срещу него; в какво се състои искането за изменение или отмяна на акта и подпис на жалбоподателя. Ако жалбата не отговаря на изискванията, на жалбоподателя се изпраща уведомление, като му се дава
7-дневен срок за отстраняване на нередностите. Когато жалбата е просрочена или недостатъците не са отстранени в срок, тя се връща на жалбоподателя, а производството се прекратява. Решението за прекратяване може да се обжалва пред съответния окръжен съд. Той се произнася с определение, което обаче не може да се обжалва.
Ако жалбата няма недостатъци, директорът на данъчната служба, чрез която е подадена, е длъжен в 7-дневен срок да я изпрати на органа, пред който се обжалва - регионалната данъчна дирекция. Регионалният данъчен директор трябва да се произнесе по нея с мотивирано решение в 45-дневен срок от получаването й. Той може да потвърди или да отмени изцяло или частично акта в частта, в която е обжалван. Решението се изпраща на жалбоподателя в 7-дневен срок от постановяването му. Ако в 45-дневния срок регионалният директор не се е произнесъл с решение, това означава, че е потвърдил акта в обжалваната част.
Когато жалбоподателят не е доволен от решението на регионалния данъчен директор, той може да го обжалва по съдебен ред. Това не важи в случаите, в които жалбата му е уважена изцяло. Важно е да се знае, че данъчният ревизионен акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван пред регионалния директор.
Данъчният ревизионен акт може да се обжалва чрез регионалния директор пред съответния окръжен съд в частта, която не е отменена. Срокът е 14 дни от получаване на Решението на регионалния директор. Последният е длъжен в 7-дневен срок от получаване на жалбата да я изпрати на окръжния съд заедно с неговото решение, данъчната преписка и приложенията към жалбата. Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или отчасти данъчния ревизионен акт в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
Ако жалбоподателят не е доволен от решението на окръжния съд, може да го обжалва пред Върховния административен съд, който е последна инстанция по данъчните дела.
Право да се иска прихващане
Ако данъкоплатецът е платил данъчни вземания, такси, както и суми, които не е следвало да плаща, тези суми подлежат на възстановяване. От друга страна обаче, той има право да иска тяхното прихващане. Тези вземания се прихващат срещу изискуеми данъчни задължения и санксии, наложени от данъчен орган. Връщането може да се извърши по писмено искане от данъчния субект. След извършване на прихващането, ако има основания за това, остатъкът от сумата се връща на данъчния субект. Недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато внасянето или събирането е въз основа на акт на данъчен орган. В останалите случаи сумите се връщат без лихва.
Когато се извършва прихващане на няколко данъчни вземания, те се погасяват, като най-напред се прихващат вземанията, възникнали през най-старата година, по следния ред - разноски, лихви, главница, а след това - вземанията, възникнали през следващите години, по поредността на възникването им, като за всяко вземане се спазва същият ред на прихващане (разноски, лихви, главница).
При отказ за частично или изцяло връщане или прихващане данъчният субект има право да обжалва по реда за обжалване на данъчни актове.

За контакти:
02/ 821 06, www.bulmar.com