Какво е общото между кравите, розите и пъдпъдъците

Развиването на селскостопанска дейност не е лесна задача и много често земеделци и фермери изпитват сериозни затруднения с финансирането на производствата си. Още повече, че банките, въпреки рекламните си послания не са особено отворени към кредитиране на подобни производства. Програмата за развитие на селските райони (2007-2013) подпомага различните дейности и този път ви срещаме с три различни производства, които са успели да получат държавни субсидии.

За биокравите

Институтът по планинско животновъдство и земеделие в Троян приоритетно се занимава с теоретични разработки по генетика, селекция, репродукция и генетични биотехнологии. През 2006 г.  внася заплодени юници от Франция, които имат вече поколение от 3-4 години. Животните се отглеждат свободно боксово в демонстрационната ферма по изискванията на биопроизводството и се произвеждат ограничени количества сирене, което в търговската мрежа на известна верига супермаркети стига до 18 лв. за килограм. Ето какво сподели проф. Марин Тодоров, директор на института

Проф. Тодоров, заслужава ли си развитието на биопроизводство в България?
- Мисля, че да и то не защото то се различава коренно от традиционното производство в планинските региони, въпреки че те са изключително чисти и много често от там имаме продукция с изключително високо качество. Биопроизводството дава възможности за организация на фермерите, в която се контролира целия процес по съвсем нови правила – неизползване на торове и пестициди, създаване на цялостна система за производство на тревни и зърнени фуражи, отглеждането на животните и преработката на продукция.

Не е ли много скъпо това производство и кога се връща инвестицията?
- Така мислехме и ние в началото, че ако не получим висока цена, трудно би могло да издържи такова производство. Още повече, че с преминаването към биологично хранене и отглеждане, млечността на животните намалява. От 18-20 литра на ден на животно, спаднахме на 10-12 литра в някои сезони. Успоредно с това обаче намаляват и разходите, защото собственото производство на фуражи дава възможност да произвеждаш качествени храни, които са основа за по-добра ефективност. Ако се спазва целия цикъл смятам, че дори биологичното производство може да бъде по-печелившо за доста ферми, особено планинските.

За колко време се сертифицирахте и труден ли беше този процес?
- Сертифицирахме се за три години и по-скоро беше трудна нагласата в специалистите да спазват и налагат правилата. Но когато видяха, че системата работи всички се настройват. Не се притеснявам, че нашите фермери не могат да преминат към такова производство. По-скоро трябва да има ясни правила и ясно разписани технологии – какво може и как да се произвежда по-евтино и по-качествено.

Каква е помощта от държавата?
- Ние ежегодно получаваме 120 хил. лв. по СЕП (схемата за единно плащане) и над 50% от парите идват по линия на агроекологичните плащания по мярка 214. Въпреки това много доста проблеми – тези ферми, които се контролират от сертифицираща организация, имат правила и сертификат би трябвало да получат субсидиите си веднага, а ние още не сме ги получили, докато тези за традиционното производство вече ги имат. Смятам, че трябва да се регламентират точно сроковете на получаване на субсидии, защото те са планирани в самото производство и фермерите ги очакват.

Института е разработил и подвижна доилна и мандра, които дават възможност за преработка на продукцията на самото пасище. Достатъчно е да се натовари на един камион. Така произведеното сирене има още по-високи качества. Цената на двете е около 35 хил. лв. Друга интересна разработена новост, е малка слънчева сушилня за биологично сушене на плодове, гъби, билки. За два слънчеви дни тя може да изсуши 50 кг, но действа и в облачно време.

За розите

През 2000-та година Ангел Токмакчиев (брат на известния актьор Тончо Токмакчиев) започва от нищото. Днес, заедно с брат си и още един съдружник имат 1000 декара земя около Казанлък (събрани с много трудности по комасацията на земята), на която отглеждат около 650 дка рози, останалото лавандула и имат собствена дестилерия за розово масло. Преди 6-7 години с много трудности, най-вече заради негативите, които имаше програма САПАРД, успяват да спечелят проект и чакат дълги месеци, докато получат финансиране от 530 хил. лв. за розоварната. Тази година в изключително кратък срок, по Мярка 121 за „Модернизиране на земеделските стопанства” печелят проект и закупуват трактор за 80 хил. лв.

Както е известно българското розово масло има признание по цял свят като изключително качествено. И въпреки, че през последните 20 години от първо място в света по продажби на масло, България се нарежда на 5-6, днес вече започва отново заема второ място.
В розовите масиви на Ангел се берат около 200 тона цвят, от които се добиват около 60-70 кг. благоуханно розово масло (маслото се продава на килограм). Предварително то е договорено с най-големите парфюмерийни компании-търговци. Един килограм масло струва около 4500 евро. Висшият пилотаж обаче, е уникалната българска роза Алба, която има много изтънчен аромат, по-малко маслена е, и затова много скъпа (6500 евро за кг), но маслото от нея се влага само в най-скъпите световни марки. "Не можем да отговорим на търсенето. Можем да произведем около 3-4 килограма масло от бяла роза, а имаме запитвания за около 7-8", коментира технологът на дестилерията Красимир Андонов.

Ако погледнем към технологията ще разберем, че от 3 тона цвят се добива 1 кг розово масло. В специални съдове фините листенца се варят за два часа и половина докато отделят благоуханните капки. Наистина, който не е бил на такова място, трудно ще си представи аромата, който е завладял въздуха.

Въпреки, че Ангел е художник по образование харесва бизнеса си. За него е удоволствие да бъде на полето, въпреки, че когато дойде розобера става сутрин в 4ч. Благодарен е на братята роми, които изцяло поемат розобера. Разбира се, като всеки бизнес има трудности и рискове – дали метеорологичните условия няма да съсипят насажденията, дали болести няма да ги унищожат, дали ще успее да намери работна ръка за сезона...За късмет тази се очертава да е добра и българския розов цвят да поеме към всички краища на света.

За пъдпъдъците

Даниела Дончева и съпругът и живеят в Бузовград. Ако не сте го чували, това всъщност е село, което се намира на няколко километра от Казанлък. Отглеждат пъдпъдъци, защото им доставя удоволствие. Започнали като им подарили няколко яйца и те ги отгледали в люпилня за кокошки. Разбрали за Мярка 112 „Млад фермер” по ПРСР и без никакви проблеми Даниела получила одобрение на проект (който изготвили за един месец) за изграждане на ферма за малките пернати. През 2010 г. вече получили първия транш от 25 хил. лв. Намерили изключително съдействие от областната дирекция на фонд „Земеделие” в Стара Загора.
За момента във фермата се отглеждат 460 птичета, които снасят около 60 яйца на ден, но продукцията остава само за лична консумация. След получаването на следващия транш, целта е бройката да се увеличи до 750, като младите хора искат да създадат и своя марка, която да продават в чужбина. Едно мъничко яйце в момента се продава около 24 стотинки, издържа в хладилника около 3 месеца, то е по-малко калорично и с по-малко холестерол. Женските пъдпъдъци снасят активно около година, като излюпването става за 18 дни.