Текстилният бранш и производството на облекла дават сигнали, че излизат от кризата

В средата на септември се проведе единственото специализираното бизнес изложение за облеклo и текстил в България – BGate. Освен десетките български фирми, участваха и партньори и търговци от Германия, Белгия, Израел, Австрия, Италия, Франция, Финландия, Холандия, Румъния, Турция и Балканските страни. Тук си дадоха среща и представители на европейските браншови асоциации, Европейската комисия, Европейската конфедерация за облекло и текстил (EURATEX). За форума специален гост бе и Франческо Марки, генерален диектор на EURATEX.

Според официални данни на НСИ в текстилния бранш в България са заети около 5400 фирми, като от тях около 4700 произвеждат облекло, а над 90% от фирмите попадат в категорията „малък и среден бизнес”. Към 1 юли 2010 г. пряко наетите в сектора са 113 260 човека, като те съставляват 5% от общия брой на наетите в България и 19,3% от наетите в промишлеността. На текстилната промишленост се падат 12,6% от общия износ на България за 2009 г., като над 90% от нейната продукция се произвежда по поръчка за външни партньори – Италия, Гърция, Германия и др.

В същото време, данни от непредставително проучване, проведено сред членовете на БАПИОТ показва, че 50% от фирмите планират инвестиции за 2010-2011 г. От проучването става ясно също, че 72% от фирмите изнасят продукти за средния ценови сегмент, а 24% - за високия сегмент. Сигурно няма да се учудите, че световни марки поверяват част от производстсвото си в България, а за тях е известно, че няма компромис с качеството. Сред са Boss, Prada, Mexx, Joop, MaxMara, Guess, Sonia Rykiel, Vivienne Westwood и др.

Ето какво споделиха специалистити пред сп.Твоят БИЗНЕС

----------------------------------

Валерия Жекова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ)

Г-жо Жекова накъде върви българската текстилната индустрията и сектора на облеклото?
- Напред и нагоре! Оптимист съм и смятам, че той има перспектива . Нашият сектор има своето място в Европа и то ще се запази в идните години. Ние сме център на производство на висококачествени модни изделия за къси поръчки с кратки срокове за доставки.

Не се ли оттеглиха инвеститорите в последните две години?
- Текстилната индустрията е стара и с традиции. Инвестициите, които се направиха в последните годни са много сериозни. Ние се гордеем, че в България предприемачите са предимно българи. Само около 15% от предприятията са на чужди компании. Не смятам, че трябва да робуваме на правилото, че чужденци трябва да влагат пари тук и да управляват бизнеса. Сектора на облеклото и текстила дава възможност на много предприемачи. Около 3000 са активно работещи малки и средни предприятия. Бизнесът е ниско капиталоемък и дава възможност на хората да се занимават с производство.

Продължава ли производството на така нареченото ишлеме, с което често свързват България?
- Тази дума остана като черно петно на челото на сектора. Отдавна сме я махнали от речника си. Ние работим по поръчка. Дали се сглобяват компютри, самолети или облекла, е едно и също, само дето при нас нещата са по-сложни. Металът може да се разкрои по-точно, а разкрояването на дрехата зависи от умението на много ръце и всеки трябва да даде много от себе си, за да се получи качествена стока. Ние отдавна работим готов или полуготов продукт. Предоставяме на нашите контрагенти от Европа повече от ушиване на облекла. Организираме цялата производствена и следпроизводствена логистика, което води до повишаване на принадената стойност.

Има ли положителни знаци на пазара, защото първи усетихте кризата и би трябвало първи да имате положителни тенденции?
- Усетихме ги още в средата на сезон есен-зима, който при нас започва от май. През юли и август се появи свръх предлагане на поръчки, които предприятията дори не можаха да поемат, защото капацитетите им бяха запълнени. Вероятно много от тях няма да имат прекъсване между двата сезона, което е положителна тенденция. Мога да кажа, че нещата започват да се обръщат. В Европа потреблението расте и дали това значи излизане от кризата, не смея да твърдя. Но това, че складовете и магазините се опразниха от стока и че се поръчва, е факт, което ние усещаме всеки ден.

------------------------------------

Франческо Марки, генерален директор на EURATEX

Сеньор Марки, можем ли да говорим за раздвижване на европейската индустрия?
- Ясно е, че кризата е тежка за всички сектори, но вече имаме знаци за раздвижване. Може би не толкова бързо, колкото бихме искали, но факт е, че ги има положителни сигнали. За страни като България, които са много чувствителни от промените в макроикономичското развитие, това е позитивно. Вярно е, че други пазари тръгват по бързо. Трябва да се внимава обаче, защото може да изпадне в ситуация на леко движение и после отново оставане на едно място. Но все пак аз очаквам 2-3% процента ръст в производството, което все пак е нещо.
Всеки пазар е различен – в Европа те са 27. Ясно е, че пазари като Китай и Бразилия, увеличават производствата си 10-15% годишно, пазари като САЩ, които са много важни за нас, имат увеличени едва 2-3% процента. Има и такива които, които са минусови изражения в развитието си. За България, която изнася, много е важно да се представя на тези пазари, на които има развитие, които за съжаление още не са много.

Защо България е интересна за чуждите фирми?
- България е интересна, защото развива реализация на малки поръчки за много кратко време и с голямо качество. Разбира се, предлага и добра цена и заедно с това цялата логистика. България не е просто страна, където се произвежда. Тук има качество и възможности. Трябва да се гордеете, че имате шивашки бранш, който е ключов за бъдещето ви и за цялата европейска текстилна индустрия. В Европа имаме 500 милиона потребители, които имат различни вкусове. Те са различни за един ирландец, испанец или потребител от балканките страни. И всяка фирма трябва да има идентичност, която да отговаря на тази в държавата, където иска да изнася. В рамките на новата европейска стратегия за Дунавския регион се откриват златни възможности за България и за текстилния бранш да увеличат своята роля и конкурентоспособност.

Как европейската текстилна индустрия се справя с инвазията на китайската промишленост?
- Единствения начин да отговорим, е да изнасяме извън Европа. Всъщност, ние търсим начини да изнасяме именно в Китай. Ясно е, че за големите пазари, например като Германия, където има хиперконкуренция, е много важно да експортира. Но заедно с това, някои производства, които бяха изнесени в Азия, започнаха да се връщат в Европа, заради курса на долара спрямо еврото, който вече не е така изгоден. Но докога ще е така, това е труден въпрос за отговор? Доста фирми работят с по-малки градове в Китай и то много добре, предимно в по-централната част, но и те търсят начин да отидат в големите градове като Шанхай, където конкуренцията е огромна.

Как оценявате българската мода? Има ли място своето място в Европа?
- Ние имаме 500 милиона потребители, които имат различни вкусове. Те са различни за един ирландец, испанец или потребител от балканките страни. Всяка фирма трябва да има идентичност, която да отговаря на тази в държавата, където иска да изнася.

-------------------------------

Франко Бровели, фамилна фабрика Vitale Barberis Canonico за производство на текстил за мъжка мода, чиято история датира от 1500 г.

Сеньор Бровели, защо избрахте да работите в България?
Вие сме тук защото има икономически смисъл и възможности за развитие. Работим от 15 години, до сега не много високи резултати, но няколко месеца започнахме да работим с българската фирма Ричмарт, която стана ексклузивен дистрибутор на една линия от нашето производство. Тук има бързо производство, ТОП-сервиз и тази синергия се надявам ние да имаме резвитие, за Ричмарт добър пазара. Предлагаме добър продукт с високо качество и на добра цена на крайния клиент.

Как вашата компания усети кризата?
- Усетихме кризата още началото на 2009 г. Не много тежко, но все пак загубихме някои фактурирани сделки. Когато дойде кризата много от нашите клиенти спряха да поръчват, защото имаха складови наличности. Постепенно те се опразниха и трябваше да започнат да поръчват отново, защото иначе ще спрат дейността си. Така тази година нещата вървят много по-добре, дори самите ние не очаквахме такова развитие. Но все пак не можем да говорим за край на кризата. Нека изминат поне 6 месеца за да видим как нашите клиенти ще продадат това, което ние сме им продали. Нека след това видим каква стока е излязла от магазините и тогава да говорим наистина за възход.

фото: Людмил Иванов, www.circlephoto.eu