За консултантите по европроекти и парите

 Европейските пари, за които всички говорят и постоянно се коментира, че не се усвояват достатъчно се оказва, че никак не е лесно да се получат. Често, по една или друга причина много фирми, които решат да кандидатстват по оперативни програми, след като направят първоначалните стъпки се отказват – или не могат да осигурят първоначално финансиране, или е необходим човешки ресурс, който ще е по-полезен за друга работа в момента, или пък не знаят как да намерят консултант, които наистина да им помогне.
За консултантските услуги и проектите, разговаряхме с Добринка Йорданова, консултант и управител на QMS-consulting

Как една фирма да се ориентира в морето от консултанти, кой да избере?
- Наистина за фирмите е много трудно да разберат кой, каква работа ще свърши. Все пак сме малка държава и хората предпочита да работят с познати – някой от когото имат лично впечатление и някой който им е препоръчан от познат. До сега този метод е най-разпространения.

Каква гаранция дава една консултантска фирма за успеха на проекта?
- Ако се появи консултантска фирма, която ви даде 100% гаранция за успех на проекта, значи нещо не е наред. Няма как консултанта да ви даде гаранция, защото е много субективен процеса на оценявате. Той се прави от хора с различни познания и различна ценностна система. Може да кажете – да, покрил съм всички критерии, но това не е гаранция за успех. Това, което е коректно е консултантската фирма да даде парична гаранция. Тоест, ако не е одобрен проекта, да върне известна сума.

Как се формира хонорарът на консултантската фирма?
- За жалост, това е нерегламентиран акт. Общоизвестни са правилата за 5 или 10 %, в зависимост от сложността на проекта. Но според мен 5% е резонна сума. Когато става въпрос за голяма компания – тя може да си го позволи, но когато това е малка фирма, дори и тези 5% са висока топка. Колкото и да иска фирмата, няма от къде да ги даде. Така че, всичко е много гъвкаво.

Доста фирми се оттеглиха от европейски финансиране. Защо стана така?
- Процесът можем да го разглеждаме в две посоки. Едните фирми са одобрени и в последствие се отказаха, а другите или имат лоши спомени или не искат да чуват за проекти, в резултат на приказки от техни близки.
Първата вълна на конкурентоспособност хвана началото на кризата и една част от фирмите се отказаха поради липса на възможност да финансират проекта. Имаше такива фирми, които изпаднаха в несъстоятелност. Те не могат да осигурят задължителното първоначално финансиране от компанията – независимо дали със собствени средства или привлечен капитал. Това е бреме за неопределен бъдещ период.
Другата група компании са се пробвали и са видели колко бавно става, как част от разходите след това не се признават и те на практика губят. Самото управление на проекта, отчитането на фазите изисква човешки ресурс и това също е причина, част от проектите да не бъдат финансирани на 100 от договора – липсата на ч. ресурс. Други не искат да влагат труд в подготовка, чакане за одобрение, период в който да се случат нещата и един период след края на проекта, който все още не е ясно колко ще е за получаване на плащане – засега той е 3 месеца. Всичко това за малкия бизнес е много трудно.